Всички риби и морски дарове (с изключение на сьомга, пъстърва и сардини)
Както вече споменахме, има разновидности на рибата, които съдържат по-ниски нива на токсични тежки метали като живак. Въпреки това в морските дарове има други токсини, за които би трябвало да внимаваме и да не позволяваме да се натрупват в организма – особено по време на прочистване. Все пак не искаме да саботираме детокса, като добавяме нови токсини.
Кои са тези други токсини? На първо място в списъка са диоксините: отдавна известен промишлен отпадък. Диоксините вече се съдържат във всичко, като техни следи (понякога във възможно най-ниски количества) има във всички храни. В рибата се наблюдават по-големи количества диоксини. Причината, която трябва да ни тревожи е, че диоксините понижават имунната ни система, тъй като голяма част от имунната ни система се намира в лимфната система, а там диоксините се натрупват и събират, когато попаднат за първи път в тялото ни. Там диоксините в крайна сметка затрудняват работата на лимфоцитите ни; диоксините действат като димна завеса или снежна буря, която забавя и отслабва лимфоцитите в лимфната ни система. Те също така са агресивна разновидност на свободните радикали, които са разрушителни за клетките в тялото ни.
Случва се рибата да е с високо съдържание на диоксини, тъй като океанът и сладководните източници са местата, където плават по-голямата част от диоксините. Няма да помогнем на прочистването, ако натоварим кръвта с тези токсини. Както вече знаете, имунната система трябва да бъде силна и надеждна по време на прочистване.
Диоксините са канцерогенни, тъй като подхранват агресивните вируси, които могат да се превърнат в ракови клетки. Това е още една причина да избягвате повечето риба и други морски дарове, когато се опитвате да се прочистите и излекувате.
Сьомгата, пъстървата и сардините се различават отчасти поради това, че са с по-високо съдържание на микроелементи в сравнение с другите риби. Това не означава, че трябва да ядете сьомга, пъстърва или сардини всеки ден, освен ако наистина не сте любители на рибата. Ако разчитате на нея, тези три са най-добри. От друга страна, ако ядете риба само заради полезните мастни киселини, можете да си ги набавите с морски водорасли.
Друга причина да изберете сьомгата, пъстървата и сардините пред другите риби и морски дарове е, че те са с по-ниско съдържание на живак, особено сардините. Това не означава, че те не съдържат никакъв жива. На мислете, че сьомгата е отгледана в развъдник, не съдържа живак, диоксини или радиация от океана. Отглежданата в развъдници риба има други тревожни фактори, като например антибиотици и противогъбични препарати, използвани за предпазване на рибата от развитие на гъбични и бактериални инфекции, така че тя не е по-безопасна. По-добре изберете сьомга, пъстърва и сардини от див улов, ако е възможно – така ще избегнете остатъците от антибиотици и противогъбични препарати, които също може да съдържат токсични тежки метали.
И на последно място, ядрените отпадъци и отпадните води от атомните електроцентрали замърсяват океаните и реките от десетилетия. Сардините, сьомгата и пъстървата са по-добри варианти от другите риби и морски дарове, защото са с по-ниско съдържание на радиация – особено сардините, поради техния размер.
Това не означава автоматично, че всички риби от малките са с по-ниско съдържание на замърсяване. Някои малки риби, като скумрията, са по-мазни и могат да съдържат повече живак. Защо мазните риби и живакът вървят заедно? По същата причина, поради която мастните клетки в тялото ни се интоксикират и натоварват с тежки метали като живак. Нещо, което още е неизвестно на медицинските проучвания и науката е, че токсичните тежки метали като живака се разтварят и разсейват в мазнините. Това се случва, защото киселините в мазнините предизвикват бърз процес на окисление на живака, а от своя страна металът се разширява и насища цялата мастна клетка, което го прави още по-токсичен. Макар че сьомгата може да е мазна и да е по-едра, тя не е най-мазната и е една от най-здравословните, които океанът може да предложи, благодарение на своите микроелементи. Ако искате да хапнете малко риба, докато се опитвате да се пречистите, нека това да е сьомга от див улов, сардини или сладководна пъстърва.
Що се отнася до добавки с рибено масло, не се заблуждавайте от реклами, в които пише "без живак". Това твърдение е невярно. Не съществува технология, която може напълно да освободи рибеното масло от живачните остатъци. Същността на живака все още остава в така нареченото чисто рибено масло и то може да бъде дори по-токсично, отколкото яденето на консерва риба тон. Процесът на отстраняване създава мощен хомеопатичен заряд в есенцията живак, която остава в рибеното масло. Сега той е в много по-метилирано състояние и този метил-живак може да се придвижва по-дълбоко в клетъчната тъкан на цялото тяло. Като алтернатива Антъни Уилям препоръчва хранителната добавка Веган Омега 3 (ЕПК и ДХК), която не съдържа рибни продукти.
