Екзема и псориазис

Съвременната медицина е дала на мистериозните кожни заболявания различни наименования – себореен дерматит, други разновидности на дерматита, лупусни обриви, уртикария, витилиго, старчески петна, целулит, розацея, актинична кератоза, склеродерма, склероатрофичен лишей (лихен склерозус) и разбира се, екзема и псориазис. Състоянието на кожата на всеки човек е различно, въпреки че това не винаги се взема предвид. Вземете например екземата. Често към нея се подхожда така, сякаш има един единствен класически тип. Това води до множество погрешни диагнози, включително определението идиопатична (т.е. с неизвестна причина), когато състоянието на кожата на пациента не попада в тяснот о определение за екзема. Истината е, че съществуват над 100 разновидности на екземата и псориазиса.

Розацеята всъщност е разновидност на екземата. Когато някой има обрив в стил розацея по носа, бузите, брадичката или челото, това е просто екзема, която се е появила на лицето, а не още едно отделно, мистериозно кожно състояние. Лупус също е популярна диагноза. Вместо да потърсят истинската причина за този необясним обрив, медицинските среди често го определят като симптом на автоимунно заболяване, обяснявайки, че тялото ви атакува само себе си, което не е вярно. Една погрешна диагноза води до друга; едно объркване – до следващото. Лекарите не знаят какъв е обривът, защо някой чувства умора и слагат състоянието в категорията на лупуса. А какво е лупус? Медицинските проучвания и науката не знаят, което прави невъзможно поставянето на правилна диагноза. Това е произволен термин за смесица от симптоми.

Уртикарията е друга загадка, възприемана елементарно като хистаминова реакция, която предизвиква появата на обрив. Ако получите остър обрив и отидете в Бърза помощ, първото нещо, което лекарят ще ви попита, е: "Какво сте яли?". Ако кажете, че сте яли сандвич с пуешко, лекарят вероятно ще отхвърли храната като причина, защото пуешкото изглежда съвсем нормално. Ако, от друга страна, кажете на лекаря, че сте яли ягоди, той вероятно ще каже, че изглежда сте алергични към ягоди. Ако сте яли сандвич с шунка, лекарят не би заподозрял сандвича с шунка, но ако споменете „ябълка“, ще обвини нея. Ако сте яли парче пица, лекарят ще каже, че не това е проблемът; ако сте яли мюсли, лекарят ще каже, че овесът, ядките и семената са предизвикали проблема. Шоколадов сладолед не би могъл да е причината, но малиново сорбе - да, това е източникът. Ето как са научени да разсъждават лекарите и се изказват категорично, въпреки че предположенията им захраните, причиняващи реакция, невина- ги са верни.

Ако няма очевидно, нормално обяснение и уртикарията се появява отново, без да има ясен модел и връзка, лекарите често ги причисляват към идиопатичната, хронична алергия. В превод: "Не знаем защо имате тези реакции." Ако кожните ви състояния Са упорити, в днешно време лекарите са много склонни да го определят като автоимунно заболяване – т.е. да поставят диагнозата лупус. Ако не е достатъчно да кажат, че е алергично или автоимунно, те ще обвинят за това гените. Да кажеш на някого, че има кожно заболяване, защото майка му, баща му или някой от по-ранните му предци е страдал от такова, е повърхностно твърдение, което пречи да се потърси причината по-дълбоко. Дори и нашите майки и прародители да не са страдали от кожни заболявания, състоянието ни ще бъде определено като генетично. Лекарите искат да дадат отговор на пациентите си - и това е достойно за уважение, но те не винаги имат правилните отговори.

НЕЖЕЛАНИ ОБИТАТЕЛИ НА ЧЕРНИЯ ДРОБ

На какво всъщност се дължат мистериозните обриви? Почти всяко кожно заболяване е свързано с черния дроб. Чревният тракт често се включва по подразбиране, въпреки това състоянията, определяни като екзема, псориазис, розацея, лупус, целулит, витилиго, старчески петна, други обезцветявания и други, започват и завършват с черния дроб. Дори акнето и целулитът произлизат от черния дроб. (Повече за акнето прочетете в статията “Кистозно акне”.)

Тези състояния започват, защото в черния дроб попада нещо, което не би трябвало да е там. Има ли в дома ви нещо, което не би трябвало да е там? Мръсотия, безпорядък, боклук, паяци, прахови акари, изтичане на газ? Тези проблеми сякаш имат начин да се настанят, дори когато не ги искаме и да причинят проблеми. Ето как започват кожните проблеми - като нежелани гости в черния дроб. Какъв тип кожно заболяване ще се развие зависи от това какъв тип отрова или патоген има и какво количество се е натрупало. Медицинските проучвания и науката не осъзнават това, защото модерните устройства за сканиране не им позволяват да видят кога черният дроб се е напълнил с вирусни клетки и различни токсини. А щом не виждат нещо, те не могат да го разберат. Междувременно автоимунната теория, която медицинските общности използват, обвинява за кожните заболявания имунната система, която възприема кожата за враг, който ни е предал от нищото и започва да разяжда епидермиса ви, причинявайки възпаление. Тази погрешна теория е невъзможна. Макар че организмът ви може да бъде претоварен и функциите му да станат затруднени, той никога няма да ви предаде.

Един от най-проблематичните токсини, когато става въпрос за кожни заболявания, е медта. Медните тръби са често срещан източник на този тежък метал. Пестицидите като ДДТ и съвременните му производни също са с високо съдържание на мед. Възможно е да сте я натрупали от пряко излагане през целия си живот, а също така да сте я наследили по кръвна линия (забележете, не генетично) от предци, които са били наситени с нея. Живакът в черния дроб е следващият голям причинител на кожни заболявания, наред с пестицидите, хербицидите, разтворителите, петролните продукти (дори помпането на бензин на бензиностанцията може да ви изложи на риск), антибиотиците и други медикаменти.

С течение на времето тези причинители се натрупват в черния дроб и функциите му се забавят, а когато черният дроб е претоварен, той не може да преичства толкова добре, колкото трябва. Понякога тези отрови в черния дроб могат да бъдат достатъчни, за да предизвикат кожно заболяване, което обърква множество лекари, въпреки че може да не е нищо повече от случаен обрив или сърбяща, суха кожа, която от време на време ви дразни нощем.

ЕФЕКТЪТ НА ДЕРМАТОКСИНИТЕ

Когато в черния дроб живее и патоген, като ЕБВ, тогава се появяват по-сериозните кожни заболявания. Различните патогени - и дори различните щамове на един и същ патоген - имат различен апетит за различни токсини. В зависимост от това коя комбинация присъства в черния ви дроб, ще получите различен обрив. Един щам на ЕБВ например може да предпочете вкуса на медта, което води до труден случай на екзема. Друг щам на ЕБВ може да предпочете живака, оставяйки ви с умора и подобен на уртикария обрив с форма на пеперуди, заради който ще се сдобиете с диагноза лупус. Кожните реакции се образуват, защото докато ЕБВ се храни с желаната храна, той също така я елиминира, освобождавайки много по-токсична, разрушителна форма на оригиналната мед или живак - т.нар. дерматоксин.

Представляващ метилово изпарение, този дерматоксин може да се придвижва с лекота през съединителната тъкан и органите. Ако черният ви дроб е в добро състояние, метиловият токсин ще намери пътя си към тънките черва и дебелото черво и ще се отмие сравнително лесно, ако също така се храните достатъчно добре, спортувате и иматр добре работеща отделителна система. Ако обаче сте като повечето хора, тогава имате бавен черен дроб, така че тази преработена отрова може да се върне в лимфната система и да поеме обратно в кръвта. Това не означава автоматично, че ще имате проблем. Поначало организмът на повечето хора е устойчив. Дори ако черният дроб е в застой, токсините се връщат обратно и чревният тракт не работи добре (може би имате и запек), тялото ще опита да изхвърли метиловите токсини по другите си отделителни пътища - например чрез кръвта, бъбреците или урината.

Резервният план в крайна сметка ще приключи и ще започнат да се проявяват непоносимости. Хранителните алергии могат да бъдат знак, че нещо не е наред. Дори основни хистаминови реакции като истинската уртикария могат да бъдат признаци, че черният дроб не функционира както трябва и се натрупват отрови. Може да се появи малък обрив под формата на розацея. Може да се появи и по-голям обрив, подобен на лупус, придружен от други симптоми на лупус. При някои хора може да се появи екзема по ръцете, лактите, гърдите или зад едното ухо. Това е началото.

Ако вторичната форма на метилов токсин от мед и/или живак - дерматоксинът - продължи да се размножава поради непрекъснатото хранене на патогена, организмът постепенно ще се претовари от токсини. Те ще започнат да се проявяват, като все повече ще си проправят път до кожата, ще оставят отлагания в подкожната мастна тъкан и ще се задържат там. За медицината е неизвестно, че подкожната мастна тъкан всъщност е вторият ви черен дроб. Тук имате естествен защитен механизъм, предназначен да прекарва всички токсини нагоре през слоевете на дермата и епидермиса, за да могат да излязат от тялото ви. Едно от предназначенията на кожата е да ни помага да се освободим от токсините.

Този естествен процес е предназначен за нормалните, ежедневни телесни токсини, а не за произведените от човека или манипулирани токсини като вируси, пестициди, фунгициди, хербициди, разтворители и токсични тежки метали на химическата промишленост. Никога не е трябвало да се сблъскваме със суровите химически изобретения, с които се сблъскваме днес - черният дроб не трябва да ги съдържа. Вируси като ЕБВ никога не е трябвало да приемат тези разрушителните форми в резултат на храненето с тези химически изобретения. Оттук следва, че и кожата не е създадена да се справя с дерматоксините. Никой на тази земя не би трябвало да има екзема. Въпреки че може да ви се струва, че кожата ви работи срещу вас, истината е, че тя все пак е на ваша страна, работи във ваша полза, прави каквото трябва. Без тези произведени от човека смутители екземата не би могла да се развие.

Това, което лекарите би трябвало да ви кажат, е: "Взехме проба от кожните ви клетки и открихме, че имате дерматоксин. Той е вторична отрова, която конкретно в този случай е смесица от живак и мед на 80 години. В съчетание с вирусния отпадък и неговия протеин, произхождащи от вируса ЕБВ, който се храни с медните натрупвания в черния дроб, стигаме до извода, че в черния дроб има вирусно-токсична реакция, на която се дължи възникването на тази по-токсична форма на живака и медта. Тази реакция причинява раздразнението на кожата. Тялото не атакува себе си. Проблемът не е и генетичен. Планът за лечение е да се унищожи вирусът, като бъде лишен от любимите му храни в менюто ви. Това ще подсили черния дроб и кожата ви ще се излекува.”

Това е обяснението, което би трябвало да могат да дадат лекарите, учили в най-елитните медицински университети. Там обаче не преподават тези познания. Освен ако не се случи чудо и съвременната медицина не влезе в крак с тази информация за рекордно кратко време, няма как да чуем тези думи в лекарския кабинет. Вероятно ще минат още десетилетия, преди медицинските проучвания и науката да предоставят на дерматолозите това, от което се нуждаят, за да информират правилно и пълноценно пациентите за техните хронични мистериозни обриви. Запомнете: медицината буксува заради погрешната теория, че имунната система атакува кожата. Това е най-доброто разсъждение, което съществува в момента. Помислете колко има още да извърви, докато стигне до истината.

Освобождаването на дерматоксини (образувани от вируси, хранещи се с тежки метали и други токсини в черния дроб) на повърхността на кожата, е гениален механизъм на тялото ви да ви защити. Кожата знае, че черният ви дроб е претоварен и се опитва възможно най-бързо да изтласква отровите на повърхността. Дерматоксините, които поне сега са далеч от вътрешните ви органи, наистина правят живота неудобен; те са силно възпалителни за кожната тъкан, като причиняват петна, пукнатини, напуквания, струпеи, лющене, белези, кървене и всякакви обриви. Свързаното с тях раздразнение се появява заради малките нервни окончания по целия епидермис. Когато възникне възпаление, нервите се притискат и разкъсват, което причинява сърбеж, дискомфорт и откровена болка при обрива. Степента, до която тези симптоми нарушават живота ви, може да зависи от щама на ЕБВ или друг вирус, от нивата на тежки метали или други токсини в черния дроб, от това колко бавен е черният дроб и от настоящата ви диета, която може да съдържа вредни храни, подхранващи основната причина – вирусния щам.

КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД КОЖНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Както вече споменахме, различните видове кожни заболявания се дължат на различни проблеми в черния дроб, които осигуряват различни видове патогенно гориво:

Екземата е комбинация от равни части мед и живак с вирус, най-често ЕБВ.

Псориазисът е комбинация от приблизително три четвърти мед и една четвърт живак с вирус, най-често ЕБВ.

Розацеята обикновено е на основата на живак, като живакът се намира както в черния дроб, така и в тънките черва, плюс вирус, най-често ЕБВ.

Обривите, определяни като лупус, също са на основата на живак, но този път с участието на повече ЕБВ.

Старческите петна се причиняват от дерматоксини, произведени от равни части метилиран алуминий и смесица от метилиран кадмий, никел, олово и живак. Различните видове старчески петна зависят от състава на тази втора половина.

Склероатрофичният лишей (лихен склерозус) е резултат от вирус в черния дроб, който консумира мед, живак и следи от наследствен ДДТ. Получените в резултат на това дерматоксини могат да отидат навсякъде, въпреки че обикновено се задържат по-ниско в тялото, най-често от кръста надолу. Това е така, защото следите от ДДТ в дерматоксините са склонни да ги изтеглят надолу, когато навлизат в кръвта и се установяват в лимфната система, така че когато дерматоксините излязат на повърхността на нивото на кожата, това обикновено е в по-ниските части на тялото. Често бъркано с екзема, това състояние е различно; при склероатрофичен лишей кожата става по-крехка. Също така в началото често се бърка с обикновен дерматит, а по-късно се смята за автоимунно състояние, когато не се подобрява. Не се заблуждавайте; това е вирусно състояние на черния дроб. То не е и генетично, въпреки че да се смята така е класическа медицинска грешка. Всяка поява по семейна линия е заради ДДТ, предаван от поколение на поколение.

Склеродермата е версия на псориатичния артрит, който по същество представлява екзема или псориазис, придружени от болки в по-дълбоките тъкани, болки в ставите и често чувствителност към студ и топлина. Още веднъж, организмът не атакува себе си и това не е генетично обусловено. При склеродермата действа различен щам на ЕБВ от обичайните за екземата и той се храни повече с живак, отколкото с мед. Обичайните източници на живак тук включват пестициди, инсектициди и фунгициди. Симптомите идват от комбинираните дерматоксини и невротоксини, като дерматоксините засягат кожата, а невротоксините - дълбоката съединителна тъкан и ставите.

Витилигото е друго вирусно заболяване - не е нито генетично, нито автоимунно. За разлика от обривите, при него дерматоксините увреждат клетките, произвеждащи кожен пигмент, които са свръхчувствителни към тези отрови. Тези дерматоксини идват от вирус, HHV-6 (човешкия херпес вирус тип 6) или понякога разновидност на ЕБВ, който се намира в черния дроб и се храни с формалдехид, както и с алуминий и някои видове мед. Основно това са по-големи отлагания на алуминий, взаимодействащи със следи от формалдехид, които правят дерматоксичния разтвор разрушителен за клетките, произвеждащи пигмент.

Себорейният дерматит е резултат от токсичен черен дроб. В този случай няма вирусна връзка; не става въпрос за патоген, който да причинява проблема. Става въпрос за черен дроб, който е изключително задръстен и е на прага на начален стадий на затлъстяване. Бавният черен дроб води до замърсяване на кръвта, а токсините, които той съдържа, излизайки на повърхността, са това, което причинява симптомите.

Класическият дерматит е образцов пример за разновидност на псориазиса, причинен от вирус в черния дроб, който се храни с мед, малко алуминий и пестициди и следи от ДДТ. Вирусът е една от най-често срещаните мутации на ЕБВ.

Актиничната кератоза, при която участъци от кожата стават твърди, грапави като шкурка или леко се подуват и могат да се появяват и изчезват, е една от многото форми на екзема. Тук специфичен щам на ЕБВ, една от 60-те разновидности на вируса, се храни предимно с живак и с малко мед.

Целулитът е резултат от комбинация на стрептококи и дерматоксини. Стрептококите са навлезли в подкожните лимфни съдове и именно взаимодействието на бактериите с дерматоксините, излизащи от черния дроб от намиращия се там вирус, създава това специфично състояние на кожата.

ЦИКЛИЧНОСТ НА СИМПТОМИТЕ

Вътрешните дерматоксини, за които говорим в тази статия, са различни от външните, които обикновено се свързват с думата дерматоксини. Това не са почистващи препарати или други дразнители, които възпаляват кожата отвън. Тези дерматоксини произлизат от нежелани посетители в черния дроб и фактът, че се произвеждат в тялото, обяснява цикличността на кожните симптоми. Докато кожата – най-големият ни орган – отчаяно изхвърля дерматоксините на повърхността, обикновено в черния дроб се произвежда следващата доза от тях. Това означава, че един прилив на дерматоксини може да достигне до повърхността, да предизвика обрив, след което да отшуми, а междувременно да се подготви друга партида. Ако черният дроб не се почиства или не се полагат грижи за него и вирусът или друг патоген не се елиминира, обикновено точно когато изглежда, че кожата се е подобрила - това често се случва в шестседмичен цикъл - идва нов прилив на дерматоксини нагоре през подкожната тъкан, подготвяйки се да излезе на повърхността на епидермиса и да предизвика нов обрив.

Много хора с тежки кожни заболявания, изискващи приема на стероиди, се сблъскват с още по-силна реакция, когато спрат лекарствата, защото основният проблем с черния дроб никога не е бил адресиран. Вместо това в черния дроб и подкожната мастна тъкан са се натрупвали все повече и повече дерматоксини. Стероидите не освобождават организма от тези токсини, а от реакция на токсините. Когато стероидите (или други имуносупресивни лекарства) вече не са там, дерматоксините все още са там и затова организмът реагира по същия начин.

Напълно разбираемо е, когато някой започва да приема стероиди за кожата си. Някои кожни заболявания могат да достигнат мъчителни нива, когато са в разгара си, така че е напълно логично някой да мине на стероиди, за да преживее трудните моменти. Важното е да се разбере как те наистина действат. Лекарите смятат, че стероидът спира имунната система на организма да атакува кожата. В действителност лекарството спира организма да реагира на дерматоксините, произвеждани от вируса. Истинската причина, поради която стероидите действат при кожни заболявания, е подобна на тази, поради която на някого се поставят стероиди непосредствено след козметична операция: за да се спре възпалението на организма като реакция на операцията на носа или множеството разрези. Хирургичните рани не са резултат от атаката на организма срещу самия себе си, както и кожните заболявания.

Кожни заболявания като екзема или псориазис обикновено не са свързани с бърза реакция към току-що консумирана храна. Подобно на чувствителността към химикали, то по-скоро се изгражда бавно, което означава, че може да се прояви по всяко време. Обикновено сме склонни да търсим причината в настоящия момент. Може би това е била ябълка, изядена вчера или днес. Може би това е била определена салата, поръчана на обяд. Може би е било телефонно обаждане от приятел. Може би е било гледането на твърде много телевизия. Намираме всевъзможни причини за това, че кожата ни създава проблеми. Най-често се връщаме към храните, които наистина играят роля. И да, храните, които консумираме, имат значение и при лечението на кожни заболявания. Млечните продукти, яйцата и пшеницата могат да подхранват ЕБВ и други патогени - карайки, например, ЕБВ да произвежда повече вирусни клетки, които могат да се хранят още повече с мед, живак и други токсични тежки метали, открити в източници като пестициди, хербициди и фармацевтични продукти като антибиотици.

В резултат на това вирусът произвежда повече дерматоксини, които влошават състоянието на кожата, понякога в комбинация с произвежданите от вируса невротоксини, които могат да създадат допълнителни симптоми като болки, замаяност, бодежи, шум в ушите, изтръпване или както е при псориатичния артрит - ставни болки.

Подобно на лекаря от Бърза помощ в хипотетичния сценарий вероятно ще предположите, че кожната реакция е предизвикана от храна - обикновено плод или зеленчук. Ето един често срещан сценарий: Един ден изяждате сандвич с яйце и сирене, а след това вземате антибиотик за кашлицата си. Това подхранва ЕБВ в черния ви дроб, въпреки че в този момент не получавате кожна реакция. Два дни по-късно вирусът активно използва антибиотика и яйцето, сиренето и пшеницата, за да произведе дерматоксини в черния ви дроб. Едва тогава обривът ви започва да се влошава. Само че, тъй като сте изяли ябълката, която баба ви е предложила съшия следобед, си мислите че проблемът е в ябълката. Истината е, че на дерматоксините, причиняващи кожното ви възпаление, им е било необходимо време, за да се произведат и да се освободят нагоре през кожата. Ябълката е правела услуга на здравето ви, само че вместо това е получила вината. Това е само един от примерите за объркването, което може да възникне при храните.

ПРОЧИСТВАНЕ

Задължително е да се грижите за черния дроб, да го обгрижвате, да го облекчавате и да да му помагате, за да се отървете от кожните заболявания. Вероятно ще се наложи да ускорите процеса на лечение, защото при прочистването на черния дроб дерматоксините бързо и яростно се изливат на повърхността на кожата, предизвиквайки същите симптоми, които се опитвате да излекувате. Ако ги изхвърлите всички наведнъж, ще изпитате дискомфорт. Не само това, кожата също така е свикнала да реагира на дерматоксините, така че трябва да й се даде време да се успокои. При най-острите случаи на екзема или псориазис има малко повече мед и живак и вирусни отпадъци, съхранени дълбоко в черния дроб, така че е необходимо повече време, за да се излекува състоянието на кожата. Ако това сте вие, въоръжете се с търпение.

Храненето е от първостепенно значение. Преди всичко, независимо от тежестта на кожното ви състояние, пазете се от консумирането на непродуктивни храни (повече за непродуктивните храни според Антъни Уилям, прочетете в книгата му “Помощ за черния дроб”). С течение на времето ще видите резултатите. При някои те ще настъпят веднага. За други те ще се забавят. В крайна сметка, тъй като черният дроб се прочиства, токсичните тежки метали ще се освободят, а патогенният товар ще намалее до степен на видимо подобрение или пълно излекуване на кожния проблем.

ПРОТОКОЛ С ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ ПРИ ЕКЗЕМА И ПСОРИАЗИС

Истинската причина: Разновидност на ЕБВ, която живее в черния дроб, храни се с изобилието от токсични тежки метали в него, отделяйки наситени с мед дерматоксини, които циркулират из тялото и не могат да бъдат изхвърлени поради хранителна диета богата на мазнини и протеини, и други нездравословни навици. Когато проникнат до повърхността на кожата, тези дерматоксини причиняват обривите на екзема и псориазис. 

• Пресен сок от стъблена целина: постепенно стигнете до 1 л дневно
• Celeryforce: 2 капсули два пъти дневно
• 5-МТХФ: 1 капсула дневно
• Алое вера: 5 см или повече свежо парче от гелообразната месеста част (с обелена външна твърда обвивка) дневно
• Сок от ечемичена трева на прах: 2 ч. л. или 6 капсули дневно
• Котешки нокът: 1 капкомер два пъти дневно
• Гъба чага: 1 ч. л. или 3 капсули дневно
• Куркумин: 1 капсула два пъти дневно
• Веган Омега 3 (ЕПК и ДХК): 2 капсули дневно (с вечерята)
• Маточина: 2 капкомера или 1 чаша чай два пъти дневно
• Женско биле: 1 капкомер дневно (2 седмици се приема, след това 2 седмици почивка)
• L-лизин: 4 капсули от 500 мг два пъти дневно
• Листа от лопен: 1 капкомер два пъти дневно
• Органична коприва: 1 капкомер или 1 чаша чай два пъти дневно
• Селен: 1 капсула дневно
• Спирулина: 2 ч. л. или 6 капсули дневно
• Витамин Б12 (аденозилкобаламин с метилкобаламин): 1 капкомер два пъти дневно
• Витамин Ц на микрокристали (Микро-Ц): 6 капсули два пъти дневно
• Цинк (като течен цинков сулфат): до 1 капкомер два пъти дневно