Колко вода пиете всеки ден? Колко пресни, сурови плодове и зеленчуци консумирате? Това са само няколко въпроса, които могат да ви помогнат да оцените дали сте добре хидратирани или страдате от хронична дехидратация. Повечето хора днес са хронично дехидратирани, дори и да не го осъзнават или да не усещат жажда.
До неотдавна малко хора бяха чували за кандидоза. В края на 90-те години на миналия век обаче тази диагноза започва да се разпространява от алтернативната към конвенционалната медицина. В действителност обаче малко от случаите на свръхрастеж на кандида са строго свързани с тези диморфни гъбички, които растат като дрожди. Кандида сами по себе си са безвредни.
След като в първата част на статията ви запознахме с разкритията на Антъни Уилям за истинските източници на най-често срещаните проблеми с чревното здраве, в продължението ѝ ще ви предложим съветите му относно вредните тенденции, които трябва да избягвате, какви стъпки да предприемете по пътя към изцелението и незаменимата роля на плодовете за здравето на чревния тракт. Фокусът върху чревното здраве е процес на постоянни ежедневни навици, който е дългосрочен, а не нещо, което става за една нощ. Имайки предвид това можете да започнете да предприемате поне по една стъпка всеки ден, която да ви приближава към здрава храносмилателна система.
Съществуват реални причини за проблемите с чревното здраве и в тази статия ще разгледаме какво разкрива Антъни Уилям за истинските източници на тези заболявания, както и как можете да се възстановите от тях.
Наистина в червата ни съществува сложен свят от микроорганизми? Абсолютно! Но това ли е отговорът на всички наши страдания? Не. Това е само поредната теория, докато здравната индустрия отчаяно се опитва да разбере защо толкова много хора са болни. И това дори не е нова теория. Всъщност това е връщане към старата идея за кандидозата и твърдението, че червата са източник на всичките ни проблеми. Това е поредният начин да се самообвиняваме за собствените си заболявания.
Терминът микробиом се превърна в изключително популярен в последните години. Заради неговата сложност и все по-често използване, много хора вярват, че концепцията е напълно разкрита. Често се създава впечатление, че ако не знаете нищо за микробиома, не разбирате нищо за здравето. Това води до въпроси защо някои програми за прочистване, като Прочистването 3:6:9 на Лечителя Медиум, не се фокусират изцяло върху микробиома или чревната флора.
Медицинската наука и проучванията, както и множество модерни диети, от доста време ни натрапват протеини. Културата ни до такава степен е залята с "факти" за протеините, че когато се опитват да вземат здравословно решение за себе си и за семейството си, хората често се съобразяват само с това дали даден хранителен продукт е с високо съдържание на протеини или не. Те дори не се замислят да вземат предвид другите елементи на храната, които могат да бъдат вредни. За съжаление това не е нов проблем. Неправилното представяне на мястото на протеините в диетата ни се появява за първи път през 30-те години на миналия век. Протеинът бързо се превръща в модна дума в хранителната индустрия като тактика за насочване на избора ни за покупка на храна към това, за което индустрията иска да харчим парите си.
Може би сте чели или чували, че високопротеиновите и нисковъглехидратните диети са полезни, но днес ще споделим с вас, защо Антъни Уилям ги смята за проблематични, особено за хора с хронично здравословно състояние или симптоми.
Какво се случва на физическо и емоционално ниво в тялото ни, за да предизвика появата на посттравматично стресово разстройство (ПТСР)? Просто казано, това е липса на глюкоза в мозъка, която се появява, когато човек преживява травма. Когато няма достатъчно глюкоза съхранена в мозъчната тъкан, за да подхранва централната нервна система, емоционалното разстройство може да има трайни последствия. В противоречие с популярното научно убеждение, макар електролитите да играят критична роля за здравето на мозъка, ПТСР не възниква поради загуба на електролити. Липсата на глюкоза е истинската причина.
Всеки човек на тази планета се е сблъсквал с някаква форма на посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Това не е само реакцията "борба или бягство" при трагедия или травма от войната, от която страдат ветераните – това е добре познатата и документирана крайна форма на ПТСР. Съществува и епидемия от наразпознато посттравматично стресово разстройство, за която хората научават все повече, откакто Антъни Уилям започна да говори за нея в книгите си.
В първата част на статията обсъдихме двете основни причини, които стоят в основата на всяко пристрастяване. Първата причина е недостигът на глюкоза. Ако консумирате достатъчно глюкоза от пресни плодове и зеленчуци, вероятността да развиете пристрастяване е много по-малка. А ако се борите с пристрастяване, преодоляването на глюкозния дефицит може да бъде мощна стъпка към възстановяване. Втората причина е адреналинът. Собственият ви адреналин може да бъде силно пристрастяващ и обикновено играе голяма роля във всяко пристрастяване, включително към наркотици, алкохол, нездравословни захари и дори опасност.
Имате ли близък, който се бори с пристрастяване, или вие самите сте се борили с подобна зависимост? Пристрастяванията могат да бъдат една от най-трудните битки, които водим през живота си. Една от най-трудните части е да се опитаме да разберем какво провокира пристрастяването и как се оказваме в капана на страданието отново и отново. Тази статия ще ви даде някои отговори и надежда за изцеление.
Когато някой е пристрастен към рафинирана захар, това е признак на глюкозен дефицит, който понякога се дължи на ранна инсулинова резистентност в детството. Това усещане за отчаяно търсене на рафинирана захар идва от търсенето на най-бързия начин да се достави глюкоза до мозъка. Не става въпрос толкова за пристрастяване към сладкия вкус, а за това, че мозъкът търси най-прекия път да си достави захар, за да коригира дефицита.
