Епщайн-Бар вирусът (ЕБВ) се е превърнал в скрита епидемия. В днешно време по-голямата част от населението на света живее с една или повече от многото мутации на този вирус.

Епщайн-Бар вирусът е отговорен за симптоми, състояния, разстройства и заболявания от всички категории. При някои хора той предизвиква умора и болки, за които се посочва като причина лаймска болест или остава без обяснение. При други симптомите карат лекарите да предписват неефективно лечение като хормонозаместителна терапия. Огромна група хора, носители на ЕБВ, биват погрешно диагностицирани и смятат, че са болни от нещо друго.

Сред причините за този бум на ЕБВ е фактът, че за вируса се знае съвсем малко. Медицинските проучвания и наука познават само една от разновидностите му, а броят им в действителност надхвърля 60. ЕБВ стои зад някои от най-изтощителните заболявания, които озадачават лекарите. Както стана ясно във въведението, той е най-необяснимата от всички необясними болести. 

Учените нямат представа какви поражения нанася той в дългосрочен план и колко проблеми може да създаде. Истината е, че този вирус е източник на безброй здравословни проблеми, които понастоящем се считат за автоимунни, като фибромиалгията и синдрома на хроничната умора, както и на някои основни заболявания, които медицината смята, че познава, но на практика не е така - като болестите на щитовидната жлеза, лупус, вертиго (световъртеж) и тинитус (шум в ушите).

В статията ще обясним кога е възникнал вирусът Епщайн-Бар, как се предава, какъв невъобразим безпорядък причинява в различните си стратегически етапи, за които никой не е чувал, и наред с това (за пръв път) разкриваме стъпките, чрез които можете да го унищожите и да си върнете здравето.

Произход и разпространение на Епщайн-Бар вируса 

Вирусът на Епщайн-Бар е открит през 1964 г. от двама блестящи учени, но на практика той се появява почти половин век преди това, в началото на XX век. Първоначалните му разновидности, които все още се срещат, се развиват сравнително бавно и пораждат забележими симптоми чак когато човек влезе в напреднала възраст. Но дори тогава тези симптоми са почти безобидни. Все още има хора, които са носители на тези ранни неагресивни щамове на ЕБВ.

За нещастие, с течение на десетилетията ЕБВ еволюира и всяко от новите му поколения е по-разрушително от предишните.

До публикуването на книгата “Лечителят Медиум” от Антъни Уилям, хората с ЕБВ са страдали от вируса до края на живота си. Лекарите рядко припознават ЕБВ като причина за многобройните здравословни проблеми, които той причинява, а и дори да го регистрират, не знаят как да го третират.

Има много начини да се заразите с ЕБВ. Например, може да го прихванете като бебе, ако някой от родителите ви е носител. Възможно е да ви прелеят заразена кръв. Болниците не правят тестове за вируса, така че всяко кръвопреливане ви излага на риск. Може да го прихванете дори когато се храните навън! Причината е, че готвачите вечно бързат да приготвят ястията бързо, в крайна сметка често се порязват, след което лепват малко лейкопласт върху раната и продължават да работят. Така кръвта им може да попадне в храната ви... и ако случайно имат ЕБВ в заразна фаза, могат да го предадат и на вас.

Предаването на вируса става и чрез обмен на други телесни течности, например по време на секс. В някои случаи е достатъчна дори една целувка. Имайте това предвид, ако си търсите партньор, с когото да прекарате живота си –  почти сигурно ще срещнете различни патогени, като например EБВ, докато преминавате през този период.

Дори ако вече имате ЕБВ, можете да прихванете нови различни щамове на вируса. Можете дори да се излекувате и да преодолеете ЕБВ, който вече имате, след което да се заразите с друга разновидност на ЕБВ, да развиете симптоми и да си мислите, че това е първоначалният проблем, който се е върнал отново. Ако това се случи с вас, информацията в книгата “Лечителят медиум” винаги ще бъде на ваше разположение.

Всеки има патогени. По един или друг начин хората, с които влизате в контакт, имат един или повече патогенни организми, живеещи в тях. Колкото и да внимаваме да предпазим себе си и семействата си – а трябва да сме внимателни – не винаги имаме пълен контрол върху предаването на патогени. Това е един от естествените закони на природата. Затова е от ключово значение да разполагате с нужните средства да се защитите и да продължите напред.

Носителите на вируса не са източник на зараза през цялото време. ЕБВ се разпространява най-вече когато се намира във втората си фаза. Това повдига въпроса за още нещо, което досега не се е знаело, а именно това, че развитието на ЕБВ преминава през четири фази.

Първа фаза на ЕБВ

Ако се заразите с ЕБВ, първоначално вирусът преминава през един латентен период, когато само плува в кръвта и бавно се възпроизвежда, чакайки възможност да се прояви в по-директна инфекция.

Ако например седмици наред се изтощавате физически, без да си дадете възможност за цялостно възстановяване, или лишавате тялото си от основни хранителни вещества като цинк или витамин Б12, или преживявате болезнена раздяла или смърт на близък, вирусът ще засече наличието на предизвикан от стреса адреналин в организма ви, който може да понижи имунната ви система и това да позволи на вируса да атакува.

EБВ често може да се активизира и когато естествено преминавате през изменения в имунната система, свързани с хормонални промени. По време на менструация на фокус е репродуктивната система, като 80% от имунната защита се отделя за това и само 20% от нея остават за наблюдение на останалата част на тялото. По време на овулация 40% от имунната система бди над репродуктивната система, оставяйки 60% да се грижи за останалата част от тялото. А по време на бременност 50% от имунната система поема репродуктивната система и бебето, докато останалите 50% подсигуряват останалата част от тялото. Тези моменти на промяна могат да доведат до възможност за ЕБВ да се развие в първи стадий.

По време на раждането над 90% от имунната система на жената се устремява към репродуктивната система, което оставя по-малко от 10% от естествената ѝ защита за останалата част на тялото през този период. (След раждането това съотношение се променя през следващите три дни, тъй като имунната система на жената премества фокуса си около кърмата и започва да се балансира в цялото тяло) След раждането някои жени може да почувстват различни симптоми, включително умора, мозъчна мъгла, болки и депресия. Симптомите могат да продължат с месеци и често водят до общото наименование следродилна депресия. Огромен напредък за жените е, че вече това състояние е все по-признато и че за следродилните предизвикателства се говори по-широко и открито. Също така трябва да сме наясно, че под повърхността се случва още нещо. Активиралият се ЕБВ е честата причина за следродилните симптоми. Освен промяната в имунната система при раждането, има и отделяне на изтощително ниво на адреналин. Този голям прилив на адреналин може да бъде източник на храна за ЕБВ, особено ако раждането е било трудно.

ЕБВ е изключително търпелив. В зависимост от различни фактори, първата фаза, в която той укрепва и чака идеалната възможност да се прояви, може да отнеме седмици, месеци и дори повече от десетилетие. Имайте предвид, че всяко едно от изброените по-горе състояния, също така може да накара ЕБВ, който вече се намира в тялото, да премине в следваща фаза, за което ще прочетете по-нататък в статията.

Вирусът е особено уязвим в тази първа фаза, но тъй като не предизвиква никакви симптоми, не може да бъде засечен чрез тестове и човек обикновено не знае, че е носител.

Втора фаза на ЕБВ

В края на първа фаза ЕБВ е готов да атакува тялото ви. Тогава за пръв път той оповестява присъствието си... като се превръща в мононуклеоза.Това е небезизвестната „болест на целувката“, с която хиляди колежани се заразяват ежегодно, докато по цяла нощ разпускат от ученето с купони.

Съвременната медицина не е наясно, че всеки случай на мононуклеоза е едва втората фаза на Епщайн-Бар.

Това е най-заразната фаза на вируса. Затова е препоръчително да избягвате контактите чрез кръв, слюнка и други телесни течности с човек, болен от мононуклеоза... и също така да не излагате на риск другите, в случай че самите страдате от тази болест.

Във втората фаза от развитието на вируса тялото започва да се сражава с него. То изпраща клетки, които „идентифицират“ вируса като нашественик, като му прикачат определен вид хормони. След това изпраща клетки войници да издирят и унищожат маркираните патогени. Така мощната имунна система се мобилизира във ваша защита.

Колко тежка ще бъде тази битка, зависи от самия човек, както и от разновидността на ЕБВ, с която е заразен. Едни може да имат лек недостиг на цинк, а други остър дефицит на този минерал. Тези разлики са от голямо значение. Някой може вече да е с отслабена имунна система от други патогени, с които тя вече се е сблъскала или държи под контрол. (Например: хеликобактер пилори, стрептококи, стафилококи, херпес зостер, ешерихия коли, човешки папиломавирус (HPV) и много други различни патогени). Някой може да е изправен пред силно емоционален период, който да предизвика крайни емоционални състояния и отделяне на много разяждащ адреналин, тласкайки нервната и имунната системи към ръба. Пристрастяването към кофеина, което натоварва много имунната система, може да отслаби имунните ѝ реакции. Диапазонът на проявление на вирусната активност при различните хора, може да бъде толкова просто обяснен, като например храните в диетата им. Например яйцата подхранват вирусите, така че те са като катализатор за ЕБВ. Ако човек яде редовно яйца, а друг рядко ги консумира, това може да е от голямо значение. Мононуклеозата при вас може да продължи само седмица-две и да бъде придружена с леко раздразнено гърло и отпадналост. В този случай вие едва ли ще осъзнаете какво се случва и най-вероятно няма да отидете на лекар да си направите кръвен тест.

След това отново бивате повалени от умора, възпалено гърло, температура, главоболие, обриви и други симптоми, които продължават няколко месеца. Тогава вече отивате на лекар, който ви прави кръвен тест - и Епщайн-Бар вирусът се проявява под формата на мононуклеоза... в повечето случаи.

В тази фаза вирусът вече се готви да нанесе дълготрайни поражения върху един или повече от жизненоважните органи - обикновено черния дроб и/или далака. Този вирус обича да се настанява там, където обикновено се отлагат живакът, диоксините и другите токсини, които за него са идеална среда.

Друга тайна за ЕБВ е това, че неговият най-добър приятел са стрептококовите бактерии. В този случай организмът ви се сражава не само с вируса, но и с тях; а това още повече обърква имунната система, защото бактериите предизвикват допълнителни симптоми. Те са кофактор номер едно на Епщайн-Бар вируса.

Във втората фаза на ЕБВ стрептококите могат да предизвикат възпалено гърло и/или да инфектират синусите, носа или устата. Могат да се спуснат и по-надолу, към уринарния тракт; вагината, бъбреците или пикочния мехур... и в крайна сметка да предизвикат цистит.

Трета фаза на ЕБВ

Щом се настани в черния дроб, далака и/или други органи, вирусът заживява там.

От този момент нататък, когато лекарят пусне тест за ЕБВ, той открива наличието на антитела, които според него свидетелстват за минала инфекция, датираща от периода, когато ЕБВ е бил във фаза мононуклеоза. Лекарят няма да открие в кръвта ви следи от активен ЕБВ. И ще направи една от най-грубите грешки в историята на медицината: ще остави вируса да мине между капките. Ако не сте последвали стъпките за неговото унищожаване, които Антъни Уилям е изложил в книгата си “Лечителят Медиум”, вирусът на практика е все още жив и предизвиква нови симптоми... продължавайки да се изплъзва при тестовете. Причината за това е, че той вече живее в черния дроб, далака или други органи, а все още не са измислени тестове, които да го засекат там.

И тъй като вирусът остава незабелязан в органите ви, тялото решава, че е спечелило войната срещу него и е унищожило нашественика. Имунната система се връща към нормалния си режим, мононуклеозата си е отишла и докторът ви казва, че сте здрави.

За съжаление вирусът на Епщайн-Бар едва сега започва пътешествието си из тялото ви.

Ако сте се заразили с типична разновидност, ЕБВ може да остане в латентно състояние години наред - може би цели десетилетия, - без изобщо да разберете за него. Обаче в случаите на особено агресивен щам ЕБВ може да ви създаде сериозни проблеми дори докато се размножава.

Може например да заседне дълбоко в черния дроб и далака, предизвиквайки възпаление и уголемяване на тези органи. Още веднъж подчертавам, че докторът няма да направи връзка между това, че сте били заразени с ЕБВ, и настоящата активност в органите. Вече имайки тази информация, лекарите започват да обръщат внимание на факта, че има пост-мононуклеозна активност, която създава нови симптоми.

Освен това вирусът създава три вида отрова:

  • ЕБВ отделя токсичен отпадъчен материал или вирусен страничен продукт. Това е изключително важно, защото размножавайки се той увеличава броя на своята армия, започва да се храни по-усилено, а оттам нараства и количеството на отделяния от него токсичен страничен продукт. Този отпадъчен материал често бива идентифициран като спирохети, които на свой ред могат да дадат положителен резултат на теста за лаймска болест и оттам да доведат до поставянето на погрешна диагноза.
  • Когато вирус-клетката прекрати съществуването си - което се случва често, тъй като жизненият й цикъл продължава 6 седмици, - останките й също са токсични и се превръщат в допълнителна тежест за тялото. Като прибавим в картината и страничния вирусен продукт от нарастващата армия на ЕБВ, положението се влошава и в резултат на това се поражда умора.
  • Отровата, която ЕБВ създава чрез тези два процеса, има способността да генерира невротоксин - отрова, която разстройва нервната функция и обърква имунната система. Този специфичен токсин бива отделян в стратегически периоди през третата фаза и постоянно през четвъртата и пречи на имунната система да засече вируса и да го атакува.

Вследствие на това, че агресивна разновидност на ЕБВ се е загнездила в някой от органите ви, могат да възникнат следните проблеми:

  • Черният дроб започва да работи на толкова ниски обороти, че не смогва да изхвърли токсините от организма. Бавният черен дроб засяга почти всички днес. Изключително важно е да разберете как да поддържате правилно черния си дроб. Антъни Уилям споделя как точно да направите това в “Лечителят Медиум: Помощ за черния дроб"
  • Хепатит Ц (на практика ЕБВ е основната причина за хепатит Ц. За повече информация относно това как се развива това състояние, можете да прочетете в “Лечителят Медиум: Помощ за черния дроб")
  • Вялата дейност на черния дроб води до по-ниски нива на хидрохлорна (солна) киселина в стомаха, а оттам и до отравяне на стомашната среда. Така някои храни остават ненапълно смлени и започват да загниват в храносмилателния тракт, причинявайки подуване и газове и/или запек. Натоварването на черния дроб може да доведе и до намаляване на запасите от жлъчка, заради което мазнините в храната да спрат да се разпръскват или разграждат, водейки до гранясването им.
  • Подготвя се почвата за развитие на ендометриоза, PCOS (Синдром на поликистозните яйчници), фиброми, кисти на яйчниците или уголемена простата.
  • Ставате чувствителни към храни, крито никога преди не са ви създавали проблеми. Получава се в случаите, когато вирусът консумира храни, които му харесват – например сирене, което той трансформира в неразпознаваема за тялото маса.
  • Вирусът си кротува, докато усети наличието на хормони на стреса, свидетелстващи, че се намирате в особено уязвимо състояние, например след пълно физическо изтощение, тежък емоционален удар или внезапно сътресение (като инцидент с кола), или когато усети рязка хормонална промяна в организма, каквато настъпва при бременност и менопауза.

Усещайки, че е време да се прояви, той започва да отделя невротоксин и още повече утежнява работата на организма, който и без това се мъчи да се справи със страничния продукт на ЕБВ и мъртвите клетки. Всичките тези отрови в крайна сметка алармират имунната система и същевременно я объркват, защото тя няма представа откъде са се взели. 

Важно е да се подчертае, че за да започне вирусът да се разраства, това означава, че най-вероятно сте се сблъскали с вирусен катализатор съвсем наскоро или в период до няколко месеца. Примерите включват видовете предизвикателства, които току-що разгледахме: силно стресиращи събития, трудни обстоятелства, емоционални състояния като разбито сърце или предателство, физически изпитания като раждане. Случва се и при понижаване на имунната система поради текущи дефицити на определени минерали или определени храни в диетата ви, които са по-скоро стимулиращи вирусите, отколкото антивирусни. Дори пороци като прекомерното количество кофеин от обичайните напитки се отразяват неблагоприятно на надбъбречните жлези и черния дроб. Други отключващи фактори могат да включват излагане на плесени; освежители за въздух, ароматизирани свещи, одеколон или парфюм; третиране на тревни площи с химикали; отстраняване на живачни амалгамени зъбни пломби; излагане на пестициди или хербициди; или излагане на допълнителни патогени, като например COVID или грип. Това не е изчерпателен списък на отключващите фактори, които с появата си в живота на човек, може да стартират следващата фаза на ЕБВ, а само някои от често срещаните. Всички тези отключващи фактори имат потенциала да намалят работата на имунната система временно.

Лупус

Реакцията на имунната система, която току-що описах, се проявява с необясними симптоми, които лекарите диагностицират като лупус. Медицинските среди не са наясно, че лупусът е просто начин, по който тялото реагира на невротоксините и на страничния продукт на ЕБВ. Той е алергичната реакция на организма спрямо невротоксините, която повишава нивата на маркерите за възпаление, въз основа на които лекарите идентифицират и диагностицират лупуса. На практика лупусът е просто вирусна инфекция с Епщайн-Бар.

Хипотиреоидизъм и други тиреоидни разстройства

Докато имунната система се чуди какво става, ЕБВ се възползва от хаоса, напуска органите, в които се е настанил, и си избира друга мишена - в този случай щитовидната жлеза!

Съвременната медицина все още не знае, че ЕБВ е истинската причина за повечето тиреоидни разстройства и болести - най-вече за болестта на Хашимото, но също така и за базедовата болест (болест на Грейвс), рака на щитовидната жлеза и други тиреоидни заболявания. (Болестите на щитовидната жлеза понякога възникват и в резултат на излагане на радиация, но в 95% от случаите главният виновник за тях е ЕБВ.) Медицинските проучвания все още не са открили истинската причина за тиреоидните разстройства и през следващите десетилетия едва ли ще открият, че това всъщност е ЕБВ. Ако лекарят ви постави диагноза Хашимото, това в действителност означава, че той или тя не знаят какво ви е. Твърдението, че тялото ви атакува щитовидната жлеза, е погрешно. На практика не тялото, а ЕБВ атакува жлезата.

Веднъж попаднал в щитовидната жлеза, ЕБВ започва да дълбае в тъканта й. Вирусните частици буквално се усукват и завъртат като свредели, за да проникнат дълбоко в тъканта на щитовидната жлеза, убивайки нейните клетки и наранявайки органа. Така ЕБВ поражда различни форми - от съвсем леки до изключително тежки - на скрит хипотиреоидизъм, от който страдат милиони жени по света. Имунната ви система забелязва това и се опитва да се намеси, предизвиквайки възпаление, но невротоксините и страничният продукт на ЕБВ, както и токсичните мъртви клетки, я объркват и тя не може да идентифицира заплахата, която всъщност идва от скрития в щитовидната жлеза вирус.

Дори това да ви звучи притеснително, не се страхувайте: щитовидната жлеза има способността да се обновява и лекува, когато й дадете това, от което се нуждае. И никога, не подценявайте силата на вашата имунна система, която до края на тази глава ще се активира от самия факт, че сте научили истината.

Резервният вариант на имунната система да се справи с вируса в щитовидната жлеза е, като го капсулира във възли, в които се отлагат калциеви соли. Това обаче не повлиява на ЕБВ. Първо, повечето от вирус-клетките успяват да избегнат атаката и да останат на свобода. Второ, капсулираните клетки обикновено остават живи и си заживяват удобно в калциевата обвивка, където продължават да се хранят с тъканта на щитовидната жлеза, изцеждайки енергията й. Понякога те дори превръщат своя затвор в живо образувание, наречено киста, което още повече натоварва щитовидната жлеза.

Междувременно атаките на имунната система срещу ЕБВ могат да навредят на вас, ако не приемате достатъчно богати на калций храни. Получава се така, че ако имунната система не може да си набави калция за капсулирането на вируса от кръвта, тя го извлича от костите ви, което може да доведе до остеопороза.

В същото време стотиците вирус-клетки, които са капсулирани във възли, могат да отслабят щитовидната жлеза и да намалят ефективното производство на жизненоважни за организма хормони. Липсата на насъщните тиреоидни хормони в комбинация с токсините, отделяни от ЕБВ, може да доведе до наднормено тегло, умора, замъглено мислене, влошаване на паметта, депресия, косопад, безсъние, чупливи нокти, мускулна слабост и/или редица други симптоми.

Някои редки и особено агресивни форми на ЕБВ отиват и по-далеч. Те могат да доведат до рак на щитовидната жлеза. Броят на случаите с този вид рак в САЩ се покачва с бързи темпове. Съвременната медицина не знае, че причината за това са редките, агресивни разновидности на ЕБВ.

Вирусът на Епщайн-Бар атакува щитовидната жлеза със стратегическа цел: да породи объркване и стрес в ендокринната система. Натискът върху надбъбречните жлези води до повишено производство на адреналин - любима храна на ЕБВ. Не всички смеси от адреналин, произвеждани от надбъбречните жлези, ще подхранват ЕБВ за кратки периоди. Всъщност дългосрочното състояние на щитовидната ви жлеза може да подтикне надбъбречните жлези да отделят допълнителен адреналин, за да компенсират за дълготраен период от време. Това в крайна сметка поставя надбъбречните жлези в по-небалансирано, чувствително състояние, тъй като те вече са търсени от стресовите събития и емоционалните сътресения в ежедневието. Дългосрочното натоварване води надбъбречните жлези до допълнителни изблици и пристъпи и непоследователност. Емоционално смущение или стресово събитие, дори и малко, може да шокира надбъбречните жлези в отслабеното им състояние, като ги подтикне да произвеждат по-разяждаща разновидност на адреналина, обикновено запазена, за да ни помогне да оцелеем в моменти на крайни емоционални състояния.

Всекидневният нормален, по-мек адреналин се смесва с тези малки изблици на по-интензивни адреналинови смеси и поради разяждащия си характер този по-интензивен адреналин може да проникне по-дълбоко в телесната тъкан, където се е загнездил ЕБВ. Ежедневният, по-мек адреналин не прониква в тъканите по този начин и е малко вероятно да достигне до ЕБВ в местата му на гнездене като щитовидната жлеза. Именно разяждащите смеси на адреналина могат да проникнат по-лесно в цялото тяло - дори стават по-лесни за достигане от ЕБВ чрез затвор от възли на щитовидната жлеза. Това са и смесите, от които ЕБВ се храни и развива най-много.

Невинаги това е необходимото условие, за да може ЕБВ да стане по-силен. Храни като яйцата действат като суперхрана за ЕБВ, подтиквайки го към разширяване и растеж дори понякога повече от разяждащите видове адреналин. Комфортните храни като сирене и глутен също подхранват ЕБВ.

Понякога храната и адреналинът заедно играят важна роля. Когато консумира храни като яйца, млечни продукти и глутен, ЕБВ има по-голям шанс да се сдобие с остатъците от тях, ако емоционалните обстоятелства и разяждащият адреналин ускорят сърдечния ритъм, прокарвайки тези остатъци от храната (и хранителни вещества от други храни) през кръвта - позволявайки на ЕБВ да бъде подхранен, с което той укрепва и му помага да атакува крайната си цел - нервната система.

Четвърта фаза на ЕБВ

Върховната цел на Епщайн-Бар вируса е да напусне щитовидната жлеза и да атакува централната нервна система.

В нормално състояние имунната система не би позволила това да се случи. Но ако ЕБВ е успял да ви изтощи по време на третата фаза, когато се е настанил в щитовидната жлеза, и ако вие междувременно сте преживели внезапна физическа или емоционална травма, вирусът ще се възползва от вашата уязвимост и ще започне да предизвиква многобройни странни симптоми - от сърцебиене и обща болка до локализирана невралгична болка.

Често се случва човек да преживее инцидент, операция или друго физическо увреждане, след което да се чувства зле много по-дълго, отколкото предполага въпросното нараняване. Хората описват това като „все едно ме е блъснал камион“.

В подобни случаи кръвните тестове, рентгеновите снимки и ядрено-магнитният резонанс не разкриват нищо и лекарите не разбират, че вирусът възпалява нервите. Следователно четвъртата фаза на ЕБВ е основният източник на необяснимите болести - тези, които предизвикват масово объркване сред лекарите.

А на практика се случва следното: травмираните ви нерви отключват хормон, с който „алармират“ тялото, че нервите са застрашени и се нуждаят от възстановяване. В четвъртата си фаза ЕБВ засича наличието на въпросния хормон и се нахвърля върху увредените нерви.

Нервът прилича на нишка прежда с израстъци: Когато нервът е увреден, израстъците падат от миелиновата му обвивка. ЕБВ търси подобни пробойни и се вмъква през тях. Ако успее, възпалението може да продължи с години. В резултат на това едно сравнително леко нараняване може да ви причини хронична болка.

Не е необходимо да имате физическо нараняване, за да развиете някой от тези неврологични симптоми, причинени от ЕБВ. Нервите все пак могат да се възпалят от вируса. Тъй като вирусът се храни с леснодостъпни токсини (като живак, алуминий, мед и други токсични причинители на проблеми, както и храни като яйца, мляко, сирене, масло и глутен), той може да освободи невротоксини, които се придържат към нервите - независимо дали са открити коренови власинки, увредени нерви или дори неувредени такива. Това може да предизвика различни видове симптоми, като всяка разновидност на ЕБВ предизвиква всеки отделен симптом, по малко по-различен начин. Дадена разновидност на ЕБВ може да има апетит към по-токсична храна, например живак, или да произвежда по-токсичен невротоксин, който може да възпали нервите само като ги докосне - без нервите дори да са да са наранени или накъсани.

Проблемите, които възникват вследствие на вирусната инфекция, включват мускулни болки, болки в ставите, меките части на тялото, гърба, шум в ушите и/или изтръпване на ръцете и краката, мигрена, постоянна умора, световъртеж, мътнини в очите, безсъние, неспокоен сън и нощно изпотяване. Пациентите с подобни оплаквания понякога биват диагностицирани с фибромиалгия, синдром на хроничната умора или ревматоиден артрит, като всичко това са симптоми, които медицинските среди признават, че не разбират, и за които нямат лек. В тези случаи лекарите назначават на болния неподходящо лечение, което дори не е адресирано към главния виновник, тъй като необяснимите болести са всъщност четвъртата фаза на ЕБВ.

Една от най-големите грешки на всички времена е да объркаме симптомите на ЕБВ с предменопаузата или менопаузата. Симптоми като горещи вълни, нощно изпотяване, сърцебиене, световъртеж, депресия, косопад и тревожност са били и все още често биват погрешно интерпретирани като хормонални промени - така се роди и пагубната тенденция за прилагане на хормонозаместителна терапия (ХЗТ). 

Нека сега да разгледаме по-отблизо хроничните болести, които са резултат от четвъртата фаза на ЕБВ и от десетилетия озадачават лекарите.

Синдром на хроничната умора

В исторически план медицината отдавна отрича факта, че страданието на жените си има реална, физическа причина. Подобно на страдащите от фибромиалгия (вж. по-долу), жените със синдром на хроничната умора (СХУ), познат и като миелгичен енцефаломиелит/ синдром на хроничната умора (МЕ/СХУ), синдром на хроничната умора и имунна дисфункция (СХУИД) и системно заболяване с непоносимост към натоварване (СЗHH), често биват наричани лъжкини, мързеливи, измамници и/или луди. Това е болест, която поразява ужасно голям брой жени.

А синдромът на хроничната умора едва сега започва да набира сила.

Нещо обичайно е млади студентки да се приберат вкъщи по средата на семестъра, да легнат и да не могат да се вдигнат от леглото. Ужасно е на тази крехка възраст да прихванеш синдрома на хроничната умора и да гледаш как връстниците ти имат връзки и работа, докато ти не си способна да разгърнеш пълния си потенциал.

Жените, които заболяват от СХУ на 30, 40 или 50 години, се изправят пред сериозни проблеми, защото на тази възраст те вече имат семейства и социален кръг, както и установени задължения. Опитват се да се грижат за всичко и всекиго, нагърбват се с повече отговорности, отколкото могат да поемат, а СХУ възпрепятства нормалното им ежедневие.

Освен че се затварят в себе си, те страдат и от чувство на вина и страх, които обикновено съпътстват погрешната им диагноза. Не се и съмнявам, че ако и вие страдате от СХУ, никак не ви е леко да чувате: „Но ти изглеждаш напълно здрава“. Обезсърчаващо е, когато не се чувстваш добре, да чуваш от лекарите, приятелите и близките си, че ти няма нищо.

Синдромът на хроничната умора е съвсем реален. Той се причинява от вируса на Епидайн-Бар.

Както вече стана ясно, засегнатите от СХУ имат висок вирусен товар на ЕБВ, който методично влошава състоянието на организма чрез невротоксина, атакуващ централната нервна система. Това води до отслабване на надбъбречните жлези и храносмилателната система и поражда усещането, че „батериите ви са изтощени".

Фибромиалгия

В продължение на над шест десетилетия лекарите отричаха, че фибромиалгията е действителен здравословен проблем. Сега те за пръв път признават, че тя е реално състояние.

Най-доброто обяснение, което ни дават обаче, е, че фибромиалгията е свръхактивност на нервите, което на практика се превежда като... нямаме обяснение за нея. Но лекарите не са виновни. Те нямат вълшебна книга, която да им каже кое причинява болката на техните пациенти и как да им помогнат.

Години делят медицината от откриването на истинската причина за тази болест, защото тя е предизвикана от вирус и се развива на ниво нерви, а лекарите все още не разполагат с необходимата апаратура, за да я засекат.

Хората, страдащи от фибромиалгия, са подложени на необичайна, омаломощаваща атака. Виновен за нея е ЕБВ, който поразява както централната нервна система, така и нервите в цялото тяло, пораждайки постоянна болка, чувствителност към допир, силна умора и ред други проблеми. Болката може да се измества и да се движи по тялото (нещо, което Антъни Уилям нарича подвижна болка). Дискомфортът в определени области в дадена седмица седмица, може да се премести в други части на тялото седмица по-късно. Или пък някой може да живее с постоянни колебания на болката, от слаба до по-силна, която остава в едни и същи области.

Един от проблемите при фибромиалгията - един от многото, е как ежедневните инциденти и действия могат да доведат до болка, която се чувства много по-остро и за много по-дълъг период. Да се блъснеш в рамката на вратата например или да си удариш крака в нещо, докато вървиш, или да вдигнеш нещо прекалено тежко, или да натовариш тялото си прекалено много с упражнения - това често са преживявания на болка, за които някой би забравил за секунди, ако изобщо регистрира такъв тип болка. За страдащите от фибромиалгия болката, която тези инциденти могат да причинят, е на съвсем друго ниво.

Тинитус (шум в ушите)

Тинитусът, наричан още шум или звънене в ушите, обикновено се дължи на това, че ЕБВ е навлязъл в част от вътрешното ухо, наречена охлюв. Звъненето е резултат от възпалението и вибрирането на охлюва и слухово-вестибуларния нерв. По-леки форми на шум в ушите могат да се появят и само от самите невротоксини, които вирусът елиминира - когато тези невротоксини се събират около лабиринта от възпалени нерви.

При тинитус външните шумове, като вентилатори, климатици и машини в далечината, могат да променят структурата на звънене или друг звук в ухото, като го карат почти да танцува и да променя тоновете си. Освен това има тенденция да се влошава в края на деня и настъпването на вечерта. Шумът в ушите може да бъде много тежък за хората, така че е най-добре да се сприятелите с него, докато работите по преодоляването му. Мнозина забелязват, че колкото повече почиват и спят, толкова повече шумът в ушите е намалял след събуждане. Това е така, защото колкото повече си почивате, толкова повече време нервният канал във вътрешното ви ухо има възможност да укрепне и да се възстанови. Ако не спите добре, това не означава, че не можете да работите върху излекуването на шума в ушите си. Всеки път, когато успеете да поспите (или, ако не можете да спите, всяко време, прекарано в почивка със затворени очи) помага на тялото ви да държи под контрол симптомите на шума в ушите.

Световъртеж и мениеров синдром

Лекарите често приписват световъртежа и мениеровия синдром на калциеви кристали, или камъни, които се разтрошават в ухото. Най-често обаче хроничните случаи на тези заболявания всъщност се дължат на ЕБВ, чийто невротоксин възпалява вагусовия (блуждаещия) нерв. 

Това може да доведе до много разновидности на световъртеж - от усещането, че стоите на движеща се лодка, до чувството, че падате наляво, надясно или напред, докато ходите, което ви кара да се опитвате да се предпазите от падане на земята. Световъртежът може да бъде много лек, при който получавате замайване, след като завъртите главата си много бързо, или ви е трудно да наблюдавате някого или нещо друго, което се движи около вас, защото движението на нещо в рамките на вашето зрение може да ви накара да получите леко гадене и дори частично замайване. По-тежките случаи на световъртеж могат да доведат до невъзможност да станете от леглото или обратното - до невъзможност да легнете в леглото, защото щом го направите, главата ви започва сякаш да се върти. Понякога въртенето е кръгово, а понякога е повтарящо се движение, което преминава през очите ви.

Какъв тип световъртеж изпитвате, зависи от мястото, където самият невротоксин или вирус докосва блуждаещия нерв. Ако долната част на блуждаещия нерв е по-възпалена, тогава гаденето ще съпътства вашия световъртеж. Ако средната част на блуждаещия нерв е по-възпалена, ще имате по-силно усещане, че се намирате на лодка или че земята се движи под вас, докато стоите или вървите. Ако горната част на блуждаещия нерв е възпалена, понякога това води до по-тежък световъртеж - въртене на главата, което затруднява ходенето навсякъде.

Други симптоми

Възпалението на вагусовия нерв може да доведе и до тревожност, замаяност, стягане и болки в гърдите, спазми на хранопровода и астма.

Безсънието и изтръпването на ръцете и краката може да се дължи на хронично възпаление на диафрагмалния нерв, предизвикано от ЕБВ.

А сърцебиенето може да бъде следствие от натрупване на мъртви клетки и страничен продукт на ЕБВ в митралната клапа на сърцето. Това води до лепкавост на клапата, която може да предизвика проблеми в сърдечния ритъм или необяснимо силно сърцебиене. Някои разновидности на ЕБВ могат да отделят невротоксин, който повишава възпалението на мозъка, което може да предизвика по-тежко сърцебиене или дори предсърдно мъждене поради насищането на определени неврони с невротоксини, които прекъсват сигналите, насочени от тези неврони в мозъка към сърцето. Това може да попадне в категорията на мистериозната електрическа активност на сърцето, която буди недоумение у лекарите.

Ако сте или подозирате, че сте носители на ЕБВ, четвъртата фаза на вируса може да ви доведе до отчаяние. Успокойте се. Ако предприемете правилните стъпки - за които медицинските среди все още не знаят и които аз ви предлагам в края на тази глава, - може да се излекувате, да възстановите своята имунна система и да си върнете нормалното състояние и контрола над живота.

Видове ЕБВ

Както вече казахме, съществуват над 60 разновидности на Епщайн-Бар вируса. Броят им е толкова голям, защото ЕБВ съществува от над 100 години. Поколения наред той е еволюирал и мутирал през различни хибридни форми и щамове. С годините хората стават все по-токсични, което означава, че телата им поемат тежестта на повишеното излагане на токсични вредители, съпътстващи модерният начин на живот. ЕБВ се е приспособил да се храни с това голямо разнообразие от токсини, включително токсични тежки метали, пестициди, хербициди, фунгициди и фармацевтични продукти. Използвайки тези токсични вредители като източници на гориво, ЕБВ се разпространява и мутира, като различните мутации развиват различни сили и апетити по пътя си. През годините ЕБВ е бил предизвикан да се адаптира от различни имунни системи, като някои от тези имунни системи са били много по-силни. Тъй като някои разновидности на ЕБВ също са станали по-силни, те са успели да се разпространят. Всички тези щамове попадат в шест групи в зависимост от сериозността на симптомите, които предизвикват, като във всяка от групите влизат по приблизително десет разновидности на вируса.

Надолу в статията ще разгледаме подробно тези групи ЕБВ. Първо, важно е да запомните, че много хора имат повече от една разновидност на ЕБВ. Някой може да има една разновидност на EBV от една група, а 10 години по-късно да бъде изложен на контакт, който да доведе до заразяване с друга разновидност на ЕБВ от друга група. Някои хора имат две до три разновидности на ЕБВ. Това означава, че един човек често изпитва симптоми от различни групи ЕБВ, независимо дали тези симптоми се смесват по едно и също време или се проявяват в различни периоди от живота му. Имайте предвид това, докато четете за групите ЕБВ.

Също така имайте предвид, че във всяка група има различни разновидности на ЕБВ. Тези различни разновидности имат малко по-различно въздействие върху организма, което води до разлики в симптомите в рамките на дадена група. Например една разновидност на ЕБВ може да бъде малко по-агресивна от друга в същата група или да има различен апетит към определен токсин от друга разновидност. Това води до разлики в симптомите.

Всяка разновидност на ЕБВ, от която и да е група може да повиши възпалението. Разновидностите на ЕБВ от групи 3 до 6 могат да доведат до погрешна диагноза за Лаймска болест, ако лекарят търси точно нея. Това е така, защото ЕБВ разновидностите от група 3 до 6 могат да повишат възпалението достатъчно силно, за да предизвикат фалшиво положителни резултати при тестовете за Лаймска болест.

Както много пъти сме повтаряли, дори самото познаване на причината за вашата болест може да ви даде сили. Прочитането на тази глава и осъзнаването, че вашите мистериозни симптоми и състояния съвпадат с начина, по който работи ЕБВ, може да ви облекчи от страха и притесненията за това, което ви се случва. Тези описания на групите ЕБВ могат да ви помогнат да се ориентирате към определена разновидност или разновидности на ЕБВ, които са нарушили живота ви. Дори и да не можете да определите с коя група или групи ЕБВ имате работа, само осъзнаването, че това изобщо е ЕБВ, може да ви помогне да придобиете чувство на спокойствие с течение на времето. С това знание можете да поемете контрола и да работите върху избавянето от вируса, за да можете да се възстановите, вместо да останете в неведение защо сте болни.

В първата група попадат най-старите и леки форми на ЕБВ. На тях им отнема години, дори десетилетия, докато преминат от една фаза в друга. Ефектите се усещат чак когато станете на 70 или 80 години, като обикновено се проявяват под формата на болки в гърба и други леки неразположения. Вирусът може да си остане в органите ви и никога да не достигне до трета или четвърта фаза на развитие. Тази група става все по-рядка с всеки изминал ден, тъй като по-възрастните поколения хора си отиват от този свят. Тази група на ЕБВ най-вероятно ще изчезне през следващите 30 години, тъй като по-новите мутации при по-младите хора конкурират тези разновидности от група 1.

Разновидностите във втората група на ЕБВ преминават от едната в следващата фаза на развитие малко по-бързо от тези в първата група. В този случай може да усетите симптоми, когато станете на 50 или 60 години. Тези разновидности на вируса могат да си живеят в щитовидната жлеза и да изпращат някои от вирус-клетките леко да възпаляват нервите. Това от своя страна може да доведе до леки и/или периодични версии на редица различни състояния и диагнози, като фибромиалгия, невралгия, болки в ставите, тендинит, синдром на карпалния тунел, болки и страдания. В тази група попадат и единствените разновидности на ЕБВ, които медицинските среди познават.

Разновидностите от третата група преминават от една фаза в друга по-бързо от тези във втората група, а симптомите им се проявяват, когато човек стане на около 40 години. Развиват се напълно до четвърта фаза, което ще рече, че изцяло напускат щитовидната жлеза и се лепват за нервите. Тази група има апетит към различни токсини, така че нейните невротоксини са малко по-различни от тези на предишната група. Вирусите в тази група могат да причинят редица болести, в това число болка в ставите, умора, сърцебиене, шум в ушите и световъртеж. Разновидностите на EBV от група 3 също могат да предизвикат заболявания на репродуктивната система. А ако в черния дроб на човека има достатъчно високи нива на мед, някои разновидности от тази група имат потенциала да се хранят с тази мед и да създават дерматоксини, които стоят в основата на екземата и псориазиса. Ако в черния дроб има достатъчно количество алуминий, разновидностите от тази група имат способността да се хранят с този алуминий и да създават дерматоксините, отговорни за витилигото.

Разновидностите на ЕБВ от четвъртата група създават забележими проблеми доста рано, още в началото на 30-те години на човека. Агресивните им действия спрямо нервните клетки се проявяват като симптоми, характерни за фибромиалгията, синдрома на хроничната умора, мозъчна мъгла, объркване, тревожност, променливи настроения, както и всички симптоми, предизвиквани от разновидностите на ЕБВ от първите три групи. Щамовете в тази група могат да предизвикат и симптоми на посттравматично стресово разстройство дори ако човекът никога не е преживявал разтърсваща травма.

Разновидностите на ЕБВ от петата група създават осезаеми проблеми още в младостта, когато човек е на около 20 години. Те са особено неприятни форми на вируса, защото атакуват точно в периода, когато младият човек се кани да започне самостоятелен живот. Могат да предизвикат всички проблеми, характерни за четвъртата група на ЕБВ, и се хранят от негативни емоции - като страх и безпокойство. За да причини най-много неприятности, тази група трябва да е свързана с токсичния тежък метал живак. В днешно време младите хора всъщност са склонни да имат по-високи нива на живак в органите си, отколкото по-старите поколения, макар че е лесно е да си помислим, че би трябвало да е  обратното. Разновидностите на ЕБВ в тази група са склонни да имат и жажда за яйца - живакът и яйцата са двете им най-любими храни. Това означава, че премахването на яйцата от диетата ви и съсредоточаването върху премахването на живака са два начина да придобиете известен контрол и да работите върху подобряването на симптомите и състоянията, свързани с тази група ЕБВ. Лекарите не могат да открият нищо нередно и възприемат тези млади пациенти като напълно здрави. Те често им казват, че „всичко е в главата им“, и след това ги изпращат при психолози, които да ги убедят, че това, което се случва в тялото им, всъщност не е реално. Понякога пациентът попада на лекар, любител на лаймската болест, и си тръгва от кабинета му със съответната погрешна диагноза. Тъй като епидемията от хронични заболявания става все по-трудна за отричане с всяка изминала година, сред по-младите лекари се утвърждава една нова тенденция: "Всичко е в главата ти" се заменя с "Болестта ви е истинска, но вие си я причинявате". Някои лекари дори казват на пациентите си: "Вие сте провокирали болестта си чрез лоши мисли", "лошо мислене" или "не сте достатъчно позитивни", или ще намекнат, че сте емоционално нестабилни и затова сте болни. Или пък много лекари, както алтернативни, така и конвенционални, ще приемат сериозно симптомите ви... и все пак ще се насочат в грешната посока на пропускливите черва, микробиома, "неработещата" микрофлора, хормоните, хранителната чувствителност или твърде опростеното "Може би това са само надбъбречните ви жлези". Колкото и добронамерени да са тези лекари, те няма да разберат, че в основата на истинския проблем стои нискостепенна вирусна инфекция, освен ако не са лекари, които през годините са се учили от информацията на Лечителят Медиум. 

Най-лошите разновидности на ЕБВ обаче попадат в шестата група. Те могат да повалят тежко дори малки деца. В добавка на всички симптоми, които петата група на вируса причинява, тук симптомите могат да бъдат толкова тежки, че лекарите ги диагностицират погрешно като левкемия, вирусен менингит, лупус или други сериозни болести. Някои разновидности на ЕБВ от тази група са отговорни за причиняването на симптоми, които само приличат на левкемия (или други сериозни състояния) и следователно водят до погрешна диагноза.

Това е едва доловима разлика на хартия, която обаче няма да се стори толкова недоловима на човек, който я преживява. Ето каква е разликата: разновидност на ЕБВ от група 6 може да причини продължителна вирусна инфекция, която сама по себе си създава левкемия при деца и възрастни. От друга страна, някои от другите разновидности на ЕБВ от Група 6 могат да причинят остри вирусни инфекции, които водят до симптоми, които изглеждат много подобни на левкемия - без самото състояние да е левкемия. Междувременно медицинските проучвания и науката не осъзнават, че зад всяко от тях стои ЕБВ, така че диагностичната преценка може да бъде замъглена. Понякога добронамерените лекари се заблуждават и твърде бързо поставят диагнозата "левкемия", която променя живота на пациента. Те могат случайно да сбъркат тежък случай на мононуклеоза на дете, причинена от агресивна разновидност на ЕБВ (остра вирусна инфекция), с левкемия (дългосрочна вирусна инфекция), като дори не осъзнават, че всичко това е вирусно.

Диагностичната сива зона е много сходна при неврологични състояния като МС (Множествена склероза) и АЛС (Амиотрофична латерална склероза). Имайте предвид, че може да ви бъде поставена диагноза Лупус, АЛС или МС и да нямате някоя от напредналите разновидности на ЕБВ от група 6. Може да имате работа с по-лека разновидност на вируса; в днешно време дори най-леките неврологични симптоми могат да доведат до поставяне на диагноза, в зависимост от специалността на лекаря. Например, въпреки че множествената склероза - заболяването, което уврежда миелиновата обвивка на нервите в централната нервна система - се причинява от EBV, симптомите, които приличат на множествена склероза, също се причиняват от него. За да настъпи увреждане на миелиновата обвивка, трябва да е налице напреднала разновидност на ЕБВ. И все пак, за да се ускори развитието на разновидност на ЕБВ от група 6, е необходимо да има по-високо ниво на токсични тежки метали като живак и алуминий. Има хора с най-леката форма на симптоми, причинени от по-леки разновидности на ЕБВ (не от Група 6), на които се поставя погрешна диагноза МС, когато няма реално увреждане на миелиновата обвивка, само заради начина, по който някои лекари подхвърлят диагнози. Така че както действителните случаи на МС, така и хроничните симптоми, погрешно диагностицирани като МС, се причиняват от ЕБВ, като лекарите така или иначе не знаят, че истинската причина е ЕБВ, освен ако не са запознати с информацията на Лечителят Медиум.

Някои разновидности на ЕБВ от група 6 могат да създават по-голямо количество от по-силни видове невротоксини и дерматоксини, което е причина за някои от състоянията, които тези разновидности могат да причинят. Това се дължи до голяма степен на това, че някои разновидности от тази група имат още по-голям глад за токсични тежки метали като живак, алуминий и мед. Разновидностите от група 6 също така изпитват по-голям глад за яйца, млечни продукти и глутен. Гладът им за яйца особено потиска имунната система, тъй като имунната система постоянно се бори с вируса, изразходвайки резервите си, за да ви защити, а всичко, което подхранва ЕБВ по начина, по който го правят яйцата, затруднява тези битки. Освен това те потискат имунната система, което може да доведе до широк кръг от симптоми, сред които обриви, слабост в крайниците и силна невралгична болка.


В продължението на тази статия – "Епщайн-Бар вирус (част втора)", ще намерите следните теми:

• ЕБВ - усложнения от грип и ковид-19;

• лечение на ЕБВ;

• лечебни храни;

• лечебни билки и хранителни добавки.

Използвана е информация от обновеното през 2021 г. издание на бестселъра на "Ню Йорк Таймс” "Лечителят Медиум", което все още не е преведено на български език.

 

 

За създаването на тази статия са използвани материали от Антъни Уилям - Medical Medium®

Антъни Уилям, създател на световното движение за сок от целина и автор на бестселъри №1 в класацията на "Ню Йорк Таймс" - "Лечителят Медиум: Прочистване за здраве", "Лечителят Медиум: Помощ за черния дроб", "Лечителят Медиум: Най-полезните храни", "Лечителят Медиум", “Thyroid Healing”, “Celery Juice” и “Brain Saver” (все още не преведени на български език), е роден с уникалната способност да разговаря с Духа на състраданието, който му предоставя изключително точна информация за здравето, изпреварваща времето си.

Подобни публикации

Сок от стъблена целина
Сок от стъблена целина
Ако хората знаеха всички мощни лечебни свойства на сока от стъблена целина, той щеше да бъде широко приветстван като чудодейна суперхрана. С
Прочети още
Маслинов лист
Маслинов лист
Маслиновият лист е мощно и ефективно средство за лечение, което притежава огромни лечебни свойства за имунната, сърдечно-съдовата, кръвоносн
Прочети още
Корен от женско биле – мощно оръжие срещу патогените
Корен от женско биле – мощно оръжие срещу патогените
Коренът от женско биле е най-доброто оръжие срещу разпространението на патогени. Херпесните вируси (включително Епщайн-Бар, HHV-6, цитомегал
Прочети още

Този блог, неговото съдържание и всички свързани с него материали са представени само с информационна цел и не заместват медицински съвет, диагноза, лечение или предписание. Нищо, което се съдържа в този блог или е достъпно от него, не трябва да се счита за медицински съвет, диагноза, лечение или предписание, нито за обещание за ползи, претенция за излекуване, правна гаранция или гаранция за резултатите, които ще бъдат постигнати. Никога не пренебрегвайте медицински съвет или не отлагайте търсенето му заради нещо, което сте прочели в този блог или в някой от свързаните материали. Природник ЕООД и неговият екип не са медицинкси лица и нямат претенции да предоставят здравни услуги. Консултирайте се с лицензиран здравен специалист, преди да промените или прекратите каквито и да било настоящи лекарства, лечение или грижи, или да започнете каквато и да било диета, упражнения или програма за добавки, или ако имате или подозирате, че може да имате здравословно състояние, което изисква медицинска помощ. Агенцията по храните и лекарствата на Р. България не е оценила нито едно изявление, твърдение или представяне, направено в този блог или достъпно от него или от който и да е свързан материал. Съдържанието на този блог и всеки свързан материал не отразява непременно мнението на Природник ЕООД или на основния автор и не е гарантирано, че е правилно, пълно или актуално. Тази статия може да съдържа връзки към други ресурси в интернет. Тези връзки са предоставени като цитати и помощни средства, които да ви помогнат да идентифицирате и намерите други интернет ресурси, които може да представляват интерес, и нямат за цел да заявят или да означат, че Природник ЕООД или главният автор препоръчват, одобряват, подкрепят, спонсорират или са по някакъв начин свързани или асоциирани с което и да е лице или организация, свързани с материала, към който е препратка, или са законно упълномощени да използват търговско име, регистрирана търговска марка, лого, юридически или официален печат или символ, защитен с авторско право, който може да е отразен в материала, към който е препратка.