Продължение на статията “Трябва да се грижим един за друг (част 1)
КОГАТО ВСИЧКО СЕ ПРОМЕНЯ
Всеки ден много от “не чак толкова болните” губят борбата и се превръщат в “хронично болни”. Тогава обикновено идва осъзнаването. Пропадането, което изживяват, ги води до ново пробуждане за начина, по който са възприемали света.
До този момент “не чак толкова болните” се чувстват сигурни и спокойни за това как са овладели или решили своите незначителни или временни симптоми. Чувстват се уверени, защото смятат, че са намерили някаква помощ под формата на конвенционален лекар или специалист, или хиропрактик, който претендира, че е специалист в по-напредналите грижи за естественото здраве. Когато намерят тези практикуващи здравни грижи, “не чак толкова болните” хора са в началото на кривата на осъзнаването и това, което научават от своя лекар или практикуващ, е ново за тях. Те все още не са достатъчно болни, за да разберат, че това може би не са отговорите, които търсят, защото проблемите, с които се сблъскват на този етап, са достатъчно леки, за да изглеждат частично или дори временно решени от това, което им се струва интелигентно, авангардно мислене в областта на алтернативното здраве.
Може да ви кажат: "Ето един продукт за вашия микробиом, защото всичко произтича от червата" или "Ето едно лекарство и прах, мултивитамин, комплекс от билки, всичко това в съответствие с диета без захар. Наблегнете на белтъчините и следвайте кето диета" или "Ще вземем няколко проби от изпражненията и ще проверим чревния ви баланс. Ето ви един пробиотик" или "Ще направим някои кръвни изследвания, ще разгледаме хранителния ви профил, ще видим къде са дефицитите ви".
Когато чувате подобни неща за първи път, можете да почувствате удовлетворение от съвета, който получавате. Чувствате се ориентирани. Намирате решителност, че можете да направите малки промени, които биха могли да бъдат полезни. Всичко това повишава самочувствието ви, защото не сте толкова болни. Все още можете да правите физически упражнения. Все още можете да консумирате кофеин. Не сте канарче. Силни сте и сега се чувствате като експерт по здравето.
Някои от “не чак толкова болните” днес наистина вярват, че са експерти по всичко, което са преживели със здравето си. Те са имали остър проблем или състояние, или периодични симптоми, които са ги обърквали, получили са помощ, научили са нещо, което им се струва като най-съвременна информация, изглежда са го преодолели или са се справили с него и сега изведнъж са станали експерти по здравето. Дават съвети в социалните мрежи, дават насоки на други хора, които са далеч по-болни.
Когато сте “не чак толкова болни”, можете да се забавлявате в света на четенето на нови теории или изпробването на нови хранителни добавки от алтернативната медицина, или да четете за стари техники, които са съществували през последните едно-две десетилетия. Съвсем не ви идва на ум, че тези теории, хранителни добавки и стари техники са точно тези, които “хронично болните” вече са изпробвали. Модерни продукти, модерни технологии – “хронично болните” са опитали всички тях и само са се влошавали. Междувременно “не чак толкова болните” могат да си играят на тези модерни места и дори да съживят стари техники и теории, с които да се забавляват други “не чак толкова болни” хора, правейки ги отново популярни. “Не чак толкова болните” не осъзнават, че когато се започнат да се влошават, защото везната на здравето им най-накрая се е наклонила в обратната посока, подходите, които са опитвали за здравето си, ще се окажат безполезни. Това, в което са вярвали или към което са насочвали другите, в крайна сметка не е било полезно.
Преди да е настъпил момента, в който здравето им ще се влоши наистина, не е нужно много, за да може един “не чак толкова болен” човек да усети ползата от дадена лечебна техника. Много от тези хора са само периодично болни, с леки симптоми, които идват и си отиват от само себе си, като изглежда, че се подобряват с малко сън, нов витаминен протокол, хранителна диета, периодично гладуване, лимфен масаж, процедури в сауната, техники за дишане или физическа тренировка. Светът на алтернативната медицина е изпълнен с много модерни възможности. “Не чак толкова болните” имат свободата да си играят в този свят, да бръщолевят, да се хванат за нещо интересно, за което да разкажат на другите и да останат тотално изолирани от разликата между това да си “не чак толкова болен” и да си “хронично болен”.
Да си “хронично болен” е съвсем различна действителност. “Хронично болните” са приключили със света на игричките. Натрупали са опит. Те вече са приемали пробиотици, рибено масло, суроватъчен протеин на прах и други протеини на прах, дървени въглища, маслено извличане, маслото от нийм, L-карнитин, хлорела, диатомична пръст, натриев бикарбонат, прах за червата, бентонитовата глина и други глини, зеолита, фулвовата киселина, еленовия рог, коластрата, колагена, протеиновите десертчета, MCT маслото, комбуча, шоколада, зеления чай, ябълковия оцет, хлорофила, машините за алкално- йонизирана вода и десетки други. “Хронично болните” са натрупали опита си и от посещенията при десетки лекари и опитите на всичко, включително фекални трансплантации, терапия с пчелни ужилвания, уринотерапия, клизми с кафе, Райф машини, терапия със стволови клетки, UV облъчване на кръвта, озон, студова терапия и др. Опитните “хронично болни” са опитвали всичко това.
“Не чак толкова болните”, когато получат първите си симптоми, може и да вярват, че светът на здравето е на тяхно разположение, тъй като се натъкват на средство след средство с уверени лекари, които също така не са се сблъсквали със сериозен здравен проблем. Търсенето на начин да се излекуваме започва от най-основното ниво. Колкото по-болни ставате, толкова повече пресявате това, което ви се предлага за лечение.
“Не чак толкова болните” често си мислят, че е невъзможно някога да се разболеят от хронично заболяване. Те не искат и да си помислят, че някога биха могли да стигнат дотам, защото това е плашещо и техният здравен подход би трябвало да е отговорът. Те все още правят тренировките си, все още имат своите "чийт дни” (мръсни дни), чувстват, че поддържат баланс, практикуват умереност, живеят интуитивно живота си. Те вярват, че този човек, “хронично болният”, това не са те. Това няма да бъдат те.
В момента, в който се сблъскате с хронично заболяване, всичко се променя. Това е друг свят, свят на оцеляването. Целите ви са различни от целите на “не чак толкова болните”. Нещата в живота ви се променят. Дори взаимоотношенията могат да се променят. Това е съвсем друг свят на разбиране на здравето.
ПРИВИЛЕГИРОВАНА ПОЗИЦИЯ
Когато някой премине границата от “не чак толкова болен” към “хронично болен”, това се превръща в предизвикателство не само за него. То е предизвикателство и за хората около болния. Хроничното заболяване може да изтощи човека, който страда от него. В същото време то може бързо да умори и хората около него.
Различно е, когато това е майка, загрижена за детето си. Една майка ще направи всичко, за да се бори за своето малко дете. Майките имат способността да се препрограмират всяка сутрин, сякаш е съвсем нов ден, в който всички възможности и шансове са на лице. Повечето майки ще се борят за децата си неуморно, с дух и енергия.
Когато сте възрастен човек, който се разболява, може да е по-трудно да намерите около себе си хора, които да са търпеливи към това. Борбата и стремежът да оцелееш като “хронично болен” са много тежки за “не чак толкова болните”. Някои от тях са достатъчно смирени и уважителни, за да повярват, че това, през което преминават другите е истинско. Други обаче се дистанцират от болните хора в живота си заради емоции като несигурност, страх и дискомфорт, които болестта поражда у тях. В такива случаи, някои от тези “не чак толкова болни” хора може да разберат погрешно късмета и привилегията си, че все още не са се заразили с достатъчно патогени или не са полгълнати изцяло от токсини в ежедневието си. Някои от тях бъркат това просто обстоятелство на по-добро здраве с превъзходство. Това дори кара някои неболни хора да се чувстват привилегировани. Някак си те не смятат себе си за толкова податливи на същите заплахи, които създават хронични заболявания при другите и вместо това приемат, че просто са по-добри, по-"събрани", по-мотивирани, по-добри в грижата за себе си.
Привилегията да си “не чак толкова болен” дори кара някои хора да смятат, че имат право да отсъждат дали историите на другите хора за страдания и изцеление са легитимни или не. Понякога “не чак толкова болните” смятат, че леките или временни симптоми, които са изпитали, са на същото ниво като това, през което преминават “хронично болните” и не проявяват разбиране, когато “хронично болните” не се възстановяват по начина, по който те самите са го направили. Например един “не чак толкова болен” човек получава от време на време леки главоболия. Ако някой му сподели, че страда от хронично, постоянно главоболие, “не чак толкова болният” може да си помисли, че го разбира, че това, което е преживял е същото. Но “не чак толкова болният” човек трудно ще разбере защо човекът с хронично главоболие не получава облекчение от различните терапии и техники – защото не е разбрал дълбочината на това, което “хронично болният” човек преживява ден след ден. “Не чак толкова болният” човек може да започне да мисли, че болката на “хронично болния” е въобръжаема.
“Не чак толкова болните” хора, които заемат тази “привилегирована позиция”, я използват за мярка за това дали преживяването на някой друг съвпада с тяхното собствено преживяване. Ако нечия история не съвпада с техния собствен опит, за тези хора е трудно да повярват в нея или да я легитимират. Някои от “не чак толкова болните” носят в себе си вярване, увереност, че са по-успешни в откриването на даровете и тайните на живота, в духовно и медицинско отношение, отколкото “хронично болните”. Човек си мисли, че светът би трябвало да става по-състрадателен към “хронично болните”, по-разбиращ. По-скоро е обратното. Липсата на състрадание към “хронично болните” е тенденция, която всъщност нараства.
За статията са използвани материали от книгата на Антъни Уилям “Brain Saver” (все още не преведена на български език).
