Трябва да се грижим един за друг (част 3)

Продължение на статията “Трябва да се грижим един за друг (част 1)
                                                 и
                                                   “Трябва да се грижим един за друг (част 2)

ПОПУЛЯРНИ ЛЪЖИ

Имало е времена, когато “не чак толкова болните” рядко са признавали, че имат симптом или здравословен проблем. Да го скрият е било по-лесно, защото симптомът не е възпрепятствал напълно живота им. Той не е пречел на качеството им на живот. Повечето от симптомите на “не чак толкова болните” не са били видими за другите, така че те са можели да ги прикрият. Това е било в техен интерес, защото болестта не е нещо хубаво, модерно или прието. На болните се е гледало с пренебрежение.

В онези дни “хронично болните” също са се опитвали да прикрият симптомите и състоянията си. Това е било по-трудно, защото здравословните им проблеми пречат на живота им и се отразяват на качеството им на живот. Дори ако състоянието е било видимо или очевидно, болните са се опитвали на всяка цена да минимизират, омаловажат или скрият това, което изпитват, защото иначе не биха получили уважение. Статуквото е било да се прикрива всеки здравословен проблем, ако това е възможно.

В днешно време сред “не чак толкова болните” става популярно да се говори за здравето. Има дори явление, при което някой “не чак толкова болен” може да приеме за свое "постижение" "излекуването" на симптома си, след всичко научено от неговия лекар, специалист или от интернет и да се похвали с привидно доброто си здраве в социалните мрежи. Тези създатели на платформи говорят за симптома, който са преодолели, като доказателство, че са авторитет в алтернативната медицина, доказателство, че имат насока и отговори. По този начин печелят интереса на хората, които все още се борят със симптомите си. Това създава прилив на внимание. Създателите на подобни платформи рязко получават нарастващи вълни на популярност и превръщат съветите си в поминък и в професионален начин на живот.

В света на социалните мрежи, за да задържите интереса на всички, трябва да давате на последователите си все повече и повече. Този стремеж води до превръщането им в популярни лъжци. Отчаяни от нуждата за съдържание, някои “не чак толкова болни” създатели на платформи ще получат идеи за болести и симптоми от “хронично болните” хора, които следват или от които четат коментари. След това същите тези инфлуенсъри ще започнат да измислят истории, как са имали същите симптоми, за да могат да спечелят от това, че уж имат отговорите. Шоуто трябва да продължи. Това може да бъде измамно за “хронично болния”, който се чувства така, сякаш е открил някой, който е точно като него. То подтиква “хронично болния” да купи това, което “не чак толкова болният” създател на платформата промотира или продава.

Този нов феномен в социалните мрежи е несправедлив към “хронично болния”, който наистина страда с множество симптоми, борейки се, докато търси някакво облекчение, насока или лечение. Това е манипулация с цел прокарване на мнения и стоки. Това е нова експлоатация на десетилетната борба на “хронично болните” да бъдат признати, да им се вярва и да бъдат приемани сериозно.

Ако наистина се борите със симптоми и състояния, може би сте се сблъсквали с тези капани, в които някой прокарва тенденция, държейки се така, сякаш е преминал през нещо подобно на вас. Важно е да осъзнавате разликата между “не чак толкова болни” и “хронично болни”, така че вторите да не бъдат използвани още повече, отколкото вече са били. В днешно време не е лесно да разчетеш и дешифрираш дали това, което виждаш, е начин на живот на “не чак толкова болнен”, изпипан, за да те привлече и зариби. Осъзнавайки, че това се случва все по-често и става все по-популярно, ще получите известна защита от това да бъдете измамени. “Хронично болните” нямат енергия или време да си играят игрички. Часовете им не са изпълнени с много време за игра и срещи за самообслужване, които са забавни. “Хронично болните” трябва да използват времето си разумно, да постигат това, което могат, където могат. Да бъдат привличани и да ги подмамват да се включат в нещо, което не е в тяхна полза: това не е продуктивно и все пак се случва, така че бъдете внимателни.

ТЪРСЕНЕТО НА АТЛАНТИДА

Една от причините, поради които “не чак толкова болните” трудно разбират “хронично болните”, е, че макар да са се сблъскали с ограниченията на конвенционалната медицина, те все още не са се сблъскали с ограниченията на алтернативната, функционалната, интегративната и холистичната медицина.

Например “не чак толкова болните” може да знаят, че антиацидът, който им е дал техният конвенционален лекар, е ограничен и не действа, когато чуят алтернативния съвет, че инжекция ACV (ябълков оцет), елиминиране на някои преработени храни или малко периодично гладуване ще решат проблема, те са склонни да му повярват. Освен ако не са станали свидетели на страданието на близък човек, те са още зелени. Те са новаци. Скачат в интернет, търсят своите отговори за алтернативна медицина и се чувстват така, сякаш са открили Атлантида, процъфтяваща под купол на дъното на океана.

Тези “не чак толкова болни” хора имат пълната увереност, че системата от вярвания в алтернативната медицина е панацея за отговори и решаване на проблеми. Един “не чак толкова болен” човек може да смята, че е кощунство, ако чуе “хронично болен” да твърди, че не е получил желаните от него ползи от алтернативната медицина и че тя има своите ограничени възможности. Този “не чак толкова болен” човек също така не е наясно, че колкото и да има опит в алтернативната медицина, това не означава, че практикуващият му лекар има инструментите и всички знания за лечение на хронични заболявания.

Някои “не чак толкова болни” хора могат да бъдат много твърди по отношение на лекарствата си, дори отмъстителни. Те могат бързо да осмеят всичко, което не изглежда като част от нормите на алтернативната медицина. Това понякога превръща алтернативната медицина в нещо като секта - всички правят едно и също, всички казват едно и също, всички системи от вярвания са свързани помежду си. Дори и да има подгрупи, в които единият лагер вярва в растителната диета, а другият - в животинските протеини, те все пак са свързани с едни и същи сектантски концепции. Този манталитет може да накара някои от “не чак толкова болните” да разпитват, осмиват и дори тормозят някой “хронично болен”, който е опитен и обигран, някой, който прави нещо извън обичайната система от култови вярвания на алтернативната медицина.

Някои от “не чак толкова болните”, превъзнасящи алтернативната медицина, са склонни да вярват, че ако светът на алтернативната медицина ги провали, със сигурност конвенционалната медицина ще изкупи вината си и ще бъде там, за да хване падението им. Те вярват в това, дори след като са имали проблеми с конвенционалната медицина, която не е успяла да реши техния не толкова сериозен проблем.

Всички търсят отговори. “Не чак толкова болните” могат да участват в минали, настоящи и бъдещи тенденции. Обикновено те няма да осъзнаят, че нещата не се подобряват и не постигат реален напредък, защото не са в отчаяна ситуация. Те са в игрова ситуация, която често е интригуваща и измамна едновременно. “Не чак толкова болните” все още имат резерви и достатъчно добро физическо здраве, за да надделеят и да се преборят с популярните капани, които всъщност не помагат и пречат.

Когато “не чак толкова болен” не осъзнава, че тенденциите пречат на здравето му, причината е, че той е в играта с отрицанието. Хубавото, което правят с диетите си, е че помагат на вече силното им тяло и резерви, давайки им достатъчно, за да преодолеят вредните тенденции, които смятат за добри. Всъщност “не чак толкова болният” човек е напълно изгубен и няма представа, че е напълно изгубен, защото все още живее в света на силните резерви, достатъчно доброто здраве и чувствителността да стои настрана от по-страшните навици, които влошават здравето. Те се научават да избягват някои от често срещаните заплахи за здравето, с което постигат сравнителен баланс, макар да не осъзнават, че този баланс е уязвим. Тялото им се бори с всички сили и налични резерви, да ги държи на ниво, докато тези хора продължават да следват вредни тенденции.

“Хронично болният вече е минал през това. Много от тях са минали по същите стъпки. Когато приемат ябълков оцет или пият чай комбуча, те се разболяват ужасно. Няма място за игра с токсични или непродуктивни алтернативни тенденции, когато тялото ви е с много ниски резерви и имунната ви система е слаба, а органите ви са изтощени, нервната ви система е отслабена и истински се борите за здравето си. Това са хората, които казват: "Преди съм правил кето диета. Тя почти ме уби" или "Опитах ACV (ябълков оцет) и той ми съсипа стомаха", или "Опитах чай комбуча, и от него ми стана още по-зле", или "Поглъщах натриев бикарбонат и червата ми никога не се възстановиха", или "Опитах комплекти за микробиомна проба на изпражненията и тестове за хранителни алергии, а лечението влоши симптомите ми", или "Направих над 50 сеанса хипербарна кислородна терапия и белите ми дробове се чувстват хронично възпалени, а освен това все още съм хронично болен". Болните нямат резервите да се самозаблуждават и да импровизират със себе си. Тяхната игра е оцеляването.

ВИЕ СТЕ ИСТИНСКИЯТ ЕКСПЕРТ

Когато човек, който не е толкова болен, за първи път започне да изследва алтернативната медицина, една от причините тя да изглежда като панацея е, че той идва директно от конвенционалните практики. Той може да е на стандартна световноприета диета, да разчита на преработени храни и никога през живота си да не е приемал хранителни добавки. Когато напусне конвенционалната медицина, след като е разчитал на масла, мазнини, сол, кофеин, зърнени храни и млечни продукти, и се насочи към някакъв вид алтернативна медицина, може да има полза. Това не бива да се бърка с изцеление на фундаментално ниво.

Толкова много хора, които са наистина болни, вече са правили всичко това. Преминали са от конвенционална към алтернативна медицина и все още са болни. Дори и да са изпитали известно подобрение от алтернативните подходи, достатъчно, за да се справят с ежедневието си, те все още се борят със симптомите си, все още страдат и все още ги боли. Лечебните методи на Лечителя Медиум, като например смутито за детоксикация от тежки метали, сокът от стъблена целина, монохранителното прочистване, сутрешното прочистване, шоковите терапии, терапията с шотове за мозъка, протоколите с хранителни добавки, медитациите и други, са това, което дава съществени подобрения, когато нищо друго не може да помогне, защото тези протоколи са насочени към изцелението на фундаментално ниво.

“Не чак толкова болните” могат да се посветят на тренировките си, на рутинните процедури в сауната, на нормалния си начин на живот, тогава обикновено са по-освободени по отношение на храните и диетите си. Те могат да броят калориите си, но все пак ще имат чийт вечер, ще пият малко алкохол, ще хапнат суши или тако. Може да се придържат към ключови, популярни ястия, за които са чували, че са здравословни, като овесена каша с фъстъчено масло или тост с авокадо, но въпреки това ще си позволят да се поглезят. Може да пият прясно изцеден сок, но също така ще консумират кафе, фрапета, други кофеинови напитки, шоколад или пица в петък вечер. “Не чак толкова болните” имат свободата да бъдат по-отдадени на дребните удоволствия и щастието.

“Хронично болните” са по-ангажирани да направят всичко възможно, за да намерят отговор. Те са тези, които най-накрая взимат книга на Лечителя Медиум въпреки скептиците, които може да се опитат да я саботират, онези, които се посвещават да обръщат внимание на указанията. “Хронично болните” са тези, които се научават да не добавят по погрешка лимон, колаген, ACV, кубчета лед или вода към сока си от стъблена целина, за разлика от “не чак толкова болния” човек, който опитва сок от целина от магазина за здравословни храни, който не е пресен. Или си купува пастьоризиран сок от целина, който е загубил лечебните си свойства. Или прави сок от целина у дома само за една седмица и изстисква в него лимонов сок, или разбърква колаген на прах или протеин на прах. Или пък направо  крие, че пие сок от целина. Или не разбира тънкостите или указанията кога да пие сок от целина, защото не е свикнал да се придържа към истинските указания, тъй като не е толкова болен.

“Не чак толкова болните” имат собствени параметри на самозадоволяване. Тези, които пият сок от целина само за кратко или си правят смути за детоксикация от тежки метали само с две от съставките, посочени от Лечителя Медиум, вероятно няма да забележи голяма разлика. Вероятно те не са приемали кофеин, не са били чак толкова болни като цяло и използват протоколите на Лечителя Медиум погрешно.

“Хронично болният” е по-вероятно да се превърне в експерт в областта на здравето. Това, че някой все още не се е възстановил, не означава, че не е натрупал огромен опит. Хората, които са хронично болни, са изпробвали много повече методи, протоколи и модерна, алтернативна медицина. Хронично болен, който се впуска в насоките и протоколите на Лечителя Медиум, се отдава напълно. Въпреки че все още не е изцяло възстановен, той започва да се възстановява за първи път от години и е по-голям експерт от някой “не чак толкова болен”, който се занимава с алтернативна медицина, живее живота си, прави каквото иска и си играе на баланс и умереност. Хронично болният е истинският експерт и работи усилено за възстановяването си. Това е човекът, който знае, че детайлите са от значение и трябва да бъдат приложени, за да работят правилно и наистина да променят живота му.