Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) и аутизмът са сред най-често обсъжданите неврологични състояния при децата днес. Съществуват безброй книги, статии и интернет ресурси, които описват признаците на тези състояния. Въпреки това, въпросът какво действително стои в основата им остава без категоричен отговор.
Най-ценният ориентир за разпознаването на тези състояния често е интуицията на родителите. Връзката между дете и родител е много по-дълбока от всяка диагностична система. Родителите усещат кога трудностите с концентрацията, вниманието или поведението не са резултат от инат, егоизъм или липса на желание за сътрудничество. Те знаят, че зад поведението на детето често стои нещо много по-дълбоко.
Нито диагностичните критерии, нито оценките на учители, специалисти или други хора могат напълно да заменят усещането на човека, който познава детето най-добре. Именно тази интуиция често е първата, която разпознава, че детето се сблъсква с предизвикателства, надхвърлящи обичайните етапи на развитието.
Днес десетки милиони деца по света живеят с ADHD или аутизъм, а броят им продължава да нараства. За много семейства това означава ежедневни предизвикателства, объркване и често липса на достатъчно ясни отговори. Същевременно тези състояния засягат и много възрастни, които продължават да търсят обяснение за собствените си преживявания.
Разбирането на ADHD и аутизма изисква да се погледне отвъд традиционните теории и да се разгледат възможности, които до този момент не са получили достатъчно внимание.
Скритите положителни страни на ADHD/СДВХ и аутизма
Повечето хора свързват ADHD и аутизма с трудности в концентрацията, импулсивност, хиперактивност или предизвикателства в общуването. В действителност тези състояния обхващат много повече от това.
Когато проблемите с вниманието, хиперактивността и импулсивността са достатъчно изразени, за да затрудняват ежедневното функциониране на детето в училище, у дома или в социална среда, обикновено се поставя диагноза ADHD. Когато симптомите се проявяват по-комплексно и по-дълбоко, те често попадат в спектъра на аутизма.
Съвременната медицина има склонност да класифицира хората в ограничен брой категории и етикети. Така сложните индивидуални преживявания се свеждат до няколко диагнози, които създават усещането за яснота и разбиране. В действителност обаче ADHD и аутизмът представляват много по-сложни състояния, отколкото позволяват тези определения. Антъни Уилям смята, че диагнозите често прикриват по-дълбоките причини и по-дълбокото значение на тези състояния.
Освен предизвикателствата, ADHD и аутизмът често са свързани и с качества, които рядко получават достатъчно внимание.
Много деца с ADHD или аутизъм притежават силно развита интуиция, изключителна креативност и способност да забелязват неща, които остават скрити за останалите. Те често възприемат света по различен начин и могат да разчитат хората и ситуациите много по-добре, отколкото се предполага.
Тези деца често мислят бързо, чувстват дълбоко и възприемат информацията по начин, който се различава от традиционните модели на обучение и общуване. Те нерядко проявяват артистичност, въображение и способност да виждат решения там, където другите виждат само проблеми.
В много случаи липсата на желание да следват установените правила и стандарти не е недостатък, а израз на различен начин на мислене и възприемане на света.
Според тази гледна точка ADHD и аутизмът са част от появата на нови поколения деца, които ще бъдат по-добре подготвени да се справят с предизвикателствата на бъдещето и да намират нови решения на сложни проблеми.
Различността несъмнено носи трудности както за самите деца, така и за техните семейства. Но именно тази различност може да се превърне и в източник на необикновени способности и възможности за развитие.
Истинската причина за ADHD/СДВХ и аутизъм
Една от популярните теории през последните години е, че ADHD и аутизмът се дължат на нарушения в чревната среда. Според тази хипотеза свръхрастежът на кандида, дрожди, плесени и неблагоприятни бактерии влияе върху поведението на децата и води до симптоми като хиперактивност, импулсивност, разсеяност или затруднения в социалното взаимодействие. Според информацията на Лечителя Медиум, тази теория отклонява вниманието от действителната причина.
Подобряването на състоянието на храносмилателната система може да бъде полезно за цялостното здраве. Въпреки това според тази информация пробиотиците и храните, богати на полезни микроорганизми, не засягат основния фактор зад ADHD и аутизма. В книгата си “Лечителят Медиум – преработено и допълнено издание”, Антъни Уилям разкрива истинската причина зад тези състояния, а именно – токсичните тежки метали.
По-конкретно, става въпрос основно за живак, съчетан с алуминий, които се натрупват в определени области на мозъка. Освен в централния мозъчен канал, тези метали могат да присъстват и под формата на по-малки отлагания в различни части на мозъка, включително области, свързани с емоциите. Повече по темата с тежките метали можете да научите от статията “Вредители, които ни разболяват – токсични тежки метали”.
На пръв поглед може да изглежда трудно едно малко дете да натрупа значителни количества токсични метали за кратък период от живота си. Според информацията на Лечителя Медиум обаче живакът често остава незабелязан и може да бъде предаван от поколение на поколение.
Много родители вече носят натрупани токсични тежки метали, които на свой ред са наследили от своите родители. Без предприемане на целенасочени действия за извеждането им от организма, тези метали могат да се предават по семейната линия десетилетия наред.
Според Лечителя Медиум генетиката не е причината за ADHD и аутизма. Това, което често се възприема като наследственост, всъщност представлява предаване на токсични тежки метали и сходни модели на излагане на токсини в рамките на семейството.
Освен живак, важна роля играе и алуминият. Той също може да се предава между поколенията и да постъпва в организма чрез различни източници от околната среда. Сред тях са алуминиеви опаковки, кухненски съдове, строителни материали, пестициди, фунгициди, хербициди и други широко разпространени продукти.
Друг токсичен метал, който често присъства в организма, е медта. Макар според тази информация тя да не е пряка причина за симптомите на ADHD и аутизма, натрупването ѝ може да допринася за други състояния като екзема, псориазис и различни кожни проблеми, които допълнително увеличават физическия и емоционалния товар за детето.
Според Лечителя Медиум ключово значение има не само наличието на токсични тежки метали, но и мястото, на което те се натрупват в мозъка. Именно това определя до голяма степен начина, по който се проявяват симптомите и индивидуалните особености на всяко дете. Точно върху това се фокусира и следващата част на статията.
Очаквайте скоро втора част на статията “Коя част на мозъка е отговорна за ADHD и аутизъм според Лечителя Медиум”.
