Медицинските проучвания и науката не са наясно, че нашите надбъбречни жлези всъщност произвеждат 56 различни адреналинови смеси, предназначени за редица различни функции. Някои от тези смеси са леки – за ситуации като говорене по телефона, водене на децата на училище, проверяване на пощата, съставяне на списък за пазаруване и пране. За черния дроб има огромна разлика дали ще поглъща този ежедневен вид адреналин или по-познатият ни, който надбъбречните жлези произвеждат по време на силен стрес, усилия, тревога и скръб.
Когато става дума за втория вид адреналин, черният дроб полага специални усилия, за да ни защити. Тази смес от адреналин е силна, за да ни помогне да преживеем предателство, ревност, болка, страх, нападение, загуба, конфронтация, изгубено доверие, пренебрежение и носещите висок прилив на адреналин дейности като скокове с парашут, бънджи и екстремно прочистване. Дори необмисленият коментар на някой в офиса може да накара кръвта ни да кипне и да се разтресем от прилив на адреналин, активиран, когато мозъкът разпознае заплаха. Ролята на черния дроб е да почисти след случилото се. Това е естествен процес, който ни помага да се справяме с житейските превратности.
В днешно време, когато информацията, изискванията и обратната връзка стигат до нас по-бързо от всякога, ние изживяваме много такива приливи на разяждащ адреналин - понякога много повече, отколкото би трябвало да са в идеалния случай. На надбъбречните жлези им се налага да работят извънредно усилено – както и на черния дроб. Всеки черен дроб заслужава медал за храброст за това, че е поел задачата да контролира адреналина.
Неутрализиране на адреналина
Нека да разгледаме по-отблизо връзката между адреналина и черния дроб в ежедневието ни, когато не се подлагаме на прочиствания. Винаги, когато в кръвта има излишък от адреналин, черният дроб трябва да се опита да абсорбира и неутрализира хормона, а това е едновременно чудотворен процес и сериозна задача, която, ако не внимаваме, може да стане твърде сериозна.
Въпреки че стресът обикновено се смята за нещо лошо, известно количество от него всъщност е полезно. Той ни мотивира да продължаваме напред и да се стремим да изпълним своята важна цел. Както вече споменахме, в известни количества адреналинът също е полезен за здравето. (Необходимата информация за това как да използвате стреса в своя полза ще намерите в книгата на Антъни Уилям “Най-полезните храни“.) Когато обаче организмът е подложен на прекалено много стрес и стимулация, екстремни прочиствания, приливи на адреналин от екстремни занимания и прекалено дълги паузи между храненията, надбъбречните жлези отделят непрекъснато адреналин, който има токсичен и корозивен ефект върху нервната система и останалата част на тялото, ако не бъде контролиран. (Надбъбречните жлези отделят и кортизол, който е като доброто хлапе, което се мъкне след лошото - адреналина. Когато адреналинът е неутрализиран и се държи както трябва, кортизолът си връща баланса и става по-търпим и полезен. Ако кортизолът излезе с адреналина в нощта преди Хелоуин, има голяма вероятност кортизолът да го последва и да метне някое и друго яйце и ролка тоалетна хартия.) Трябва винаги да помним, че токсичната, корозивна природа на неконтролирания адреналин не се дължи на опит на тялото да ни убие. функциите на този хормон са животоспасяващи. Неблагоприятните последици от прекомерните му количества се дължат на напрегнатото ни ежедневие.
Имунните клетки, като лимфоцити, моноцити, базофили и неутрофили в цялото тяло, разчитат на черния дроб, когато адреналинът нахлува от надбъбречните жлези. Тези компоненти на имунната система са нервни и бягат и се крият, защото не искат да бъдат изгорени. Те знаят, че са изложени на риск да бъдат наранени и затруднени от адреналина, затова разчитат на черния дроб да поеме удара. Имунната система на черния дроб трябва да е най-силната и най-интелигентната в организма, с високоинтелигентни бели кръвни клетки, защитени от филмиран щит, произведен от химическа функция на черния дроб, която е все още неизвестна на медицинските проучвания и науката и която използва аминокиселина, уникална минерална сол и протеин на чернодробните клетки, за да помогне на имунните клетки да издържат до известна степен на изгарящия ефект на адреналина.
Здравият черен дроб наистина може да предпазва далака и цялата имунна система. При приливите адреналин този милостив и храбър спасител на тялото действа като гъба. Адреналинът навлиза по почти всички възможни начини, като се влива в черния дроб през чернодробната портална вена и чернодробната артерия, абсорбира се през порите по целия черен дроб, както и навлиза от съседните лимфни съдове. Черният дроб абсорбира излишния хормон, за да предотврати щетите на други места. Това е саможертва, тъй като адреналинът не помага на работата на чернодробните лобули. Излишният адреналин, който черният дроб поглъща е враг и на неговата персонализираната имунна система. Задейства се аларма (различна от алармата, когато черният дроб освобождава твърде много отрови наведнъж), за да предупреди тялото, че имунната му система е компрометирана и е нужно незабавно да се извършат множество задачи - като това имуноклетки да защитят важни придобивки. Чернодробните клетки се захващат за работа и се задейства чудотворна химическа функция, при която произвеждат подобен на разтворител естествен агент, действащ в наша защита.
Градивните елементи на това химическо съединение са стари, непотребни хормони, които черният дроб е събрал, неутрализирал и променил с течение на времето. Това са нормални хормони, които организмът е произвеждал в миналото, като половите хормони и хормоните на стреса, които са изживели първоначалното си предназначение, както и хормони, които получаваме от проблемни храни като яйцата и млечните продукти. Всеки път, когато черният дроб открие подобни хормони в кръвообращението, неговите клетки, произвеждащи плазма, ги улавят, обезвреждат и разграждат, за да ги подготвят за новата им, много важна задача.
При следващото рязко покачване на адреналина, те имат възможност да изпълнят тази отговорност. Когато се задейства тази аларма, чернодробните плазмени клетки се активират и освобождават старите хормони, като стартират химическата реакция, която ги превръща в това подобно на разтворител вещество. Например ако изпитвате силен страх или стрес; влюбвате се; разлюбвате се; преживявате гняв, предателство, болка, скръб, тревога или житейски възходи и падения, независимо дали са добри или лоши. Вашите надбъбречни жлези ще реагират, като изхвърлят много кортизол и адреналин, за да ви подкрепят с издръжливост на принципа "борба или бягство". Тялото знае, че цената, която ще платите за тази подкрепа е вредата, която твърде много от тези хормони могат да нанесат на физическо, умствено или дори душевно ниво. Ако неконтролиран адреналин докосне ценна бяла кръвна клетка от имунната система на черния дроб, той ще я увреди. Ако стигне мозъка или чревната лигавица, той ще ги увреди. Ако проникне в костите, те може да станат тънки и чупливи. Алопецията – причинена от отслабването на надбъбречните жлези, излизането им от равновесие в производството на хормони и недостатъчното производство на определен хормон – може да се влоши, тъй като рязкото повишаване на адреналин отслабват допълнително жлезите. Рязкото покачване на адреналина може да изостри съществуващата депресия или пък може да стане причина за появата й. Той може също така да подхрани патогени в черния дроб, включително вируси като ЕБВ, херпес зостер и HHV-6. Новото химическо съединение, образувано от стари, реконструирани хормони, може да предотврати всичко това.
След като се освободи, работата на този агент е да бъде едновременно стръв и капан за пресния, излишен кортизол и адреналин. Тези ново произведени проблемни хормони усещат близост със старите и са привлечени от тях с идеята, че заедно ще са по-силни. Ако смятате, че хормоните не могат да мислят, грешите. В биохимични вещества като хормоните се съдържат неизмерими данни, които не могат да бъдат разкодирани от днешната наука или компютри и никога няма да бъдат. Ако човешката раса оцелее след омразата, алчността и завистта, които я тласкат към войни и други разрушителни действия и ние все още сме наоколо след хиляда години, те все още няма да са ги разкодирали. Количеството информация в един хормон е толкова огромно, че е като собствена вселена. Част от тази информация насочва хормоните да се ръководят от енергията на тялото и да се включват към енергията на човешката душа. Ето защо хормоните са толкова обвързани с емоциите – и това е една от причините адреналинът да се отделя при страх.
Когато новите и старите хормони се срещнат, новите прилепват към старите и вече не са толкова бързи и подвижни. Подобното се лекува с подобно – както когато хората почистват лицето си с олио или използват гъби, за да излекуват гъбичен проблем. При свързването на новите хормони на стреса, отделени в моменти на болезнени, дълбоки емоции или други екстремни преживявания, и старите, складирани и трансформирани хормони протича чудотворна химична реакция. Те стават едно цяло.
Заедно тези хормони са чудесна двойка. Свежият адреналин и кортизолът вдъхват живот на старите хормони, а старите хормони предизвикват смърт в свежите, като унищожават информацията за страха, хаоса, загубата, предателството, болката, скръбта и напрежението. Крайният резултат е, че старите хормони обезсилват новите. Те са спирачките на влакчето в увеселителния парк. Те са тухлената стена. Свързани помежду си, се постига баланс. Сега черният дроб, ако функционира оптимално,, долавя, че адреналинът и кортизолът са в приемливи граници, вече не са опасни и може да се подадат на бъбреците за изхвърляне.
Както вече знаете, това не винаги е така. Когато черният дроб се претовари поради някоя от различните причини, които обсъдихме досега, способността му да неутрализира адреналина и кортизола намалява. В междинно състояние черният дроб все още е в състояние да преработи част от стария хормон, а след това е принуден да складира останалата част. Ако черният дроб е по-изтощен, тогава той ще съхранява почти цялото свързано хормонално съединение в специални отделения в себе си. Това съхраняване е с надеждата, че някой ден черният дроб ще получи почивка и ще има възможност да отдели съединението за изхвърляне от тялото ви. Когато черният дроб не успее да си почине, свързаното хормонално съединение се превръща в още един застоял отпадък, който заема място в органа. Както вече стана дума в други статии, когато черният дроб има да складира твърде много, резултатът обикновено е увеличаване на теглото. Когато е отслабен, черният дроб може също да загуби способността си да изпълнява задачата да неутрализира хормоните. Ще продължи да помага според възможностите си, но няма да се справя перфектно и част от адреналина ще е свободен да нанася корозивни щети.
Много хора, които преживяват предателство, ревност, болка, скръб, небрежност, безотговорно или нарцистично отношение или друг повод за отделяне на адреналин, впоследствие изпитват надбъбречна умора. Или пък храносмилателната система ще стане чувствителна, тъй като черният дроб отслабва в момента, зает с поглъщането на адреналина – да не говорим, че всеки неутрализиран адреналин, който се промъкне, е изключително разяждащ за чревните лигавици и стомаха. Заради горивото, което неконтролираният адреналин е за патогените, не е необичайно да сте апатични, уморени и да изпитвате неразположение – да получите лек пристъп на нискостепенна мононуклеоза от събуден ЕБВ или нискостепенен херпес зостер или дори лека екзема – след тежка ситуация, като загуба на любим човек, разбито сърце или лоша раздяла с приятел или партньор. Имунната система на черния дроб, която обикновено държи вирусите като ЕБВ под контрол, отслабва в тези моменти на стрес на надбъбречната жлеза.
По време на екстремното прочистване черният дроб трябва да избере дали да прати стари, складирани хормони да се свържат с излишния адреналин и да го неутрализират, или да не ги прати, тъй като за това отделяне, за което мозъкът е сигнализирал на надбъбречните жлези, си има добра причина - да бъде защитено тялото от отровите, насила изтикани от черния дроб. Адреналинът умишлено предизвиква шок в организма, както инжекцията с епинефрин след ухапване от пчела действа противовъзпалително, за да спре реакцията на тялото към отровата. Черният дроб знае кое е най-добро в този случай – да остави адреналина да си свърши работата, затова решава да задържи складираните хормони, които биха го обезвредили. Така той е принуден да поеме огромния удар, когато по кръвните пътища нахлуе мощен приток на адреналин. Това е една от причините да няма гаранция, че прочистването на черния дроб ще е благоприятно за него. Ако даден метод на прочистване, базиран на митове и необосновани теории, води до усилено изливане на отровите от мерния дроб, предизвиквайки секрецията на двойно по-голямо количество адреналин, тогава черният дроб ще поеме целия удар върху себе си, като абсорбира и активния адреналин и отровите, които преди това е отделил – а това без съмнение е много вредно за него.
Лесно е човек да предположи, че богатите на мазнини храни осигуряват буфер в кръвта, който да поеме удара на токсичния адреналин. Точно обратното. Мазнините забавят движението на адреналина, задържайки го по-дълго в организма. Без да може да се абсорбира, обезвреди, складира или изхвърли чрез урината, както става обикновено, този адреналин задържа в себе си информацията, свързана с отделянето му. Това означава, че при затлъстяване на черния дроб или понижена чернодробна функция, което показва, че в тялото има твърде много мазнини, остават активни и силни емоции, като онзи момент в офиса, когато сте разбрали, че не са ви извикали на много важно събрание. Това е тайната на обидите, от които понякога не можем да се освободим. Изчистете черния дроб и се освободете от мазнините – така черният дроб най-после ще може да преработва адреналина, за да ви предпази от изживяването отново и отново на дадения момент.
