Когато някой е пристрастен към рафинираната захар, това е признак на глюкозен дефицит, който понякога се дължи на ранна инсулинова резистентност в детството. Това усещане за отчаяно търсене на рафинирана захар идва от търсенето на най-бързия начин да се достави глюкоза до мозъка. Не става въпрос толкова за пристрастяване към сладкия вкус, а за това, че мозъкът търси най-прекия път да си достави захар, за да коригира дефицита.
Скритият фактор
Ако захарта наистина достигаше до мозъка по предназначение, човекът щеше да е доволен, а не луд по захарта след това. Захарта не е пристрастяващо вещество. Причината, поради която тя изглежда пристрастяваща, е, че излишните мазнини в кръвообращението пречат на голяма част от захарта да попадне в мозъка, което води до излишък на захари в кръвоносните съдове и мазнини от храната, причиняващи инсулинова резистентност. Това е порочен кръг.
Ако гледаме на това само като "пикове и спадове на кръвната захар", това определено не е достатъчна информация, за да разберем как захарта наистина взаимодейства с мозъка и тялото. Истинската причина, поради която някой има спадове на кръвната захар, става раздразнителен или уморен, или заспива след високи нива на захарта, е, че той се сблъсква с инсулинова резистентност, дължаща се на мазнините в кръвта едновременно със захарта.
Много рядко се консумира захар без някаква форма на мазнина заедно с нея. Торти, бисквити, кексчета, сладолед, шоколади, понички – всички те съдържат мазнини, дори да са веган или по-здравословни варианти на лакомствата. Фъстъчено масло и желе, чипс, приготвен с висококачествено масло, тост с авокадо: всичко това е комбинация от мазнини и захар. Случва се да ядем десерт след хранене, което е съдържало диетични мазнини. Или когато консумираме захар, в кръвта ни все още плуват мазнини от предишна закуска или хранене. Обвиняваме рафинираната захар за високите и ниските нива на кръвната захарта, но истинската причина за високите и ниските нива е в мазнините.
Желанието за захар не е слабост. Това е човешка потребност. Винаги се нуждаем от глюкоза за мозъка. Ето защо всеки човек изпитва желание за захар и защо човек, който е спрял да приема захар, в крайна сметка отново се връща към нея. Макар че рафинираната захар не е идеалният начин за набавяне на глюкоза, можем да използваме желанието за захар като прозорец към нуждите на мозъка. Дори и при инсулинова резистентност, възникваща от мазнините в кръвта, известно количество захар преминава, за да даде на приемащият я кратък момент на облекчение, защото тази глюкоза се поглъща от дългогодишен недостиг. Възможно е дори да се почувства еуфория.
Проблемът е, че лечението на глюкозния дефицит с рафинирана захар е неправилно лечение. Рафинираната захар не трябва да се използва по този начин – както вече споменахме, обикновено комбинираме рафинираната захар с мазнини или в кръвта ни има мазнини от по-рано през деня. Много малко хора, ако изобщо има такива, ядат само директно захар и нямат никакви мазнини в диетата си. Дори ако някой консумира захар на кубчета или направо пакетчета захар, независимо дали става въпрос за пълноценна версия на нерафинирана сурова захар или за рафинирана захар, почти винаги има открито, радикално участие на мазнини – или в нещо друго, което яде или пие по същото време, или в нещо друго, което е ял или пил през този ден. В мозъка се усеща само дразнещо облекчение от захарта – миг, преди мазнините да застанат на пътя. И отново искате още. Вие сте в непрестанен плен на пристрастяването към рафинираната захар. В крайна сметка тази зависимост не идва от нея. Това са мазнини, които пречат на захарта и създават усещане за пристрастяване към нея.
Ако някой е изключил мазнините и консумира рафинирана захар, без да добавя към нея мазнини, той няма да изпадне в състояние на пристрастяване към захарта. Ще е също толкова доволен да си хапне чист кленов сироп, суров мед, плодове или сладки картофи и нямаше да изпитва нужда да посегне отново към прясната рафинирана захар. Без да пречат мазнините, мозъкът ни може да си набави необходимата му глюкоза, особено когато го храним с най-добрите форми на глюкоза. Можем спокойно да достигнем до момент на засищане. От друга страна, при наличие на олио, мляко, сирене, масло, яйца, авокадо, ядки, масла от ядки, какао и/или животински продукти в организма на човек, тези мазнини променят динамиката. Изведнъж рафинираната захар се превръща в оръжие и цикълът на пристрастяване може да започне.
Пикове и спадове на кръвната захар
Когато се отказвате от високото съдържание на рафинирана захар, всъщност не захарта ви причинява абстиненцията и изкушението отново да се нахвърлите върху нея. Отново преминавате през процес на абстиненция заради мазнините, които се намират в кръвообращението. Мазнините в кръвта предизвикват реакция на надбъбречните жлези, защото адреналинът разрежда кръвта. Една от ролите на адреналина е да разрежда мазнините в кръвта, като по този начин позволява на мозъка да получи достатъчно кислород и в идеалния случай глюкоза – два ресурса, които са от решаващо значение за мозъчната функция.
Адреналинът е стероид, който може да донесе приятно усещане, сила, яснота и/или енергия. При стероидите също има процес на отказване. След като започнете да спирате мазнините, които сте консумирали в комбинация с рафинирана захар, надбъбречните жлези освобождават по-малко адреналин. Те намаляват нивата на адреналин за справяне с кризисни ситуации, който са освобождавали, за да разреждат мазнините в кръвта. Тогава може да изпитате абстиненция към адреналина, която може да доведе до тъга, самота, чувство за вина, дори срам. Тези усещания могат да ви подтикнат да посегнете към утешителни храни.
Това е омагьосан кръг, който може да доведе до все по-голямо преяждане с рафинирана захар, която почти винаги съдържа някакъв вид мазнини. И ако рафинираната захар не е комбинирана с мазнини в това, което ядете, то със сигурност ще ядете мазнини в същия ден, близо до този, в който ядете захарта, така че мазнините ще попаднат в кръвообращението, блокирайки навлизането на захарта в клетките и създавайки инсулинова резистентност.
Въпреки че свързваме захарта с промени в настроението, всъщност става дума за освобождаване на адреналин от надбъбречните жлези, който трябва да се справи с мазнините в кръвта – плюс инсулиновата резистентност, която може да се предизвика от същите тези мазнини. Това е всъщност истината, стояща зад усещанията и чувствата като промени в настроението и сривове, които свързваме с пристрастяването към рафинираната захар.
Ето още една ключова информация: когато отслабвате, мазнините се разтварят и преминават през кръвообращението по пътя си от тялото. Разтварящите се мазнини не се преобразуват и не се използват като гориво, както някои смятат. Разтворените мазнини, които излизат от органите или изпод дермата, имат различна консистенция и вискозитет от мазнините, които плуват в кръвообращението от току-що консумираната храна. Мазнините, които се разтварят и напускат тялото ви по време на отслабването, все така могат да създадат инсулинова резистентност – по-лека форма на инсулинова резистентност, но все пак тази възможност съществува.
Леката инсулинова резистентност от разтварянето на телесните мазнини може да се появи, когато някой започне да намалява мазнините в диетата си, тъй като се опитва да отслабне или да излекува хронично заболяване. Ето защо здравословните въглехидрати и микроелементите на минералните соли в диетата ви са важни, докато се лекувате, за да поддържат стабилизирана кръвната ви захар, докато мазнините напускат кръвообращението ви. В крайна сметка се избавяте от цялата си инсулинова резистентност.
За специфична подкрепа при хранене и хранителни разстройства (включително анорексия, булимия, преяждане, повръщане и много други) се обърнете към глава 29 на книгата на Антъни Уилям “Прочистване за здраве”, която е фокусирана изцяло към протоколи с хранителни добавки при различни хронични състояния и симптоми.
