Ако страдате от хранително разстройство, трябва да сте спокойни, че не сте само вие. Както разгледахме в последните няколко статии за хранителни разстройства, почти всеки има проблеми с храната. Не сте нито различни, нито "ненормални", както може би са ви накарали да се почувствате. Просто сте преживели специфична комбинация от житейски събития и вредители за мозъка и тялото. Каквито и проблеми да сте имали с храненето до този момент, те не би трябвало да ви определят като човек. Можете да ги превъзмогнете и да продължите напред. За да го направите, първо трябва да откриете какво наистина се случва с вас.
Контрол
Често тези проблеми с храната имат емоционална страна. Когато някой преживява сътресения – независимо дали става дума за трудности в семейния живот, раздяла или предателство, за загуба или скръб – това може да го накара да се чувства така, сякаш няма контрол върху ситуацията, която му причинява болката. При някои хора това води до опити да контролират това, с което се хранят. Тъй като не могат да спрат това, което се случва отвън, те могат да се опитат да упражнят контрол върху тялото си – било то чрез гладуване, влизане в т.нар. йо-йо модел на напълняване и прочистване или опит за притъпяване на емоционалната болка чрез преяждане.
Всичко може да започне с това, че някой се чувства толкова неспокоен, че храната му се струва напълно безинтересна. Обикновено имаме апетит, когато се чувстваме сигурни, спокойни и комфортно – и следователно изпитваме отвращение към храната, когато преживяваме емоционални проблеми, сътресения във взаимоотношенията, силен натиск, токсичност на работното място, финансови проблеми, емоционални атаки, страх, скръб или когато сме в конфликт с братя, сестри или други членове на семейството. По време на тези преживявания много хора могат да се въздържат от храна или да ядат много малко, чувствайки, че единствено имат контрол върху храната, когато нямат контрол върху нищо друго. Въздържането от храна може да се превърне в пристрастяване, ако се появят още трудности или първоначалните започнат да се повтарят. Пристрастяването към въздържането от храна често се усеща като механизъм за оцеляване и ако цикълът не бъде прекъснат, това може да доведе до свързано с мозъка хранително разстройство като анорексията, при което човек на практика започва да гладува.
От друга страна, когато не се чувствате в безопасност, често се случва да преяждате. Когато хората са под емоционален стрес, те могат да поемат контрола в обратна посока, като се хранят, за да потискат емоциите си – преяждат, за да се чувстват спокойни или да притъпят емоциите по време на конфронтация, предизвикателство или борба.
При тези различни емоционални модели на хранене, свързани с мозъка, възрастта няма значение. Не може да се каже, че един тип модел на хранене се появява само в тийнейджърска възраст, а друг - само в 30-те, 40-те или 50-те години. Емоционалните сътресения могат да настъпят във всяка възраст. Когато ви сполетят трудни моменти, ако те не се разрешат за кратък период, а вместо това продължат дълго, тогава може да се развие модел на хранене за оцеляване. Ако не бъде преодолян достатъчно бързо, моделът на хранене за оцеляване може да се превърне във вид хранително разстройство, което нарушава живота.
Адреналин
Тези механизми за оцеляване са свързани с мозъка – макар и не в смисъла на това, че всичко е измислица в главата на някого или че го предизвикват неговите мисли. Хранителните разстройства не се развиват, защото някой просто е бил "неуравновесен" или чувствителен. Когато едно изразено хранително разстройство вземе връх, може да последва зависимост и пристрастяване.
Много хора, които се опитват да запазят контрол над продължителна емоционална криза, като се хранят много малко, могат да изпитат чувство на поражение, когато се хранят. Те не могат да превъзмогнат усещането за храна в себе си. Когато ядат, може да се чувстват виновни, засрамени, разочаровани от себе си, сякаш губят контрол. Тези чувства могат да доведат до по-дълги пристъпи на неядене, като наказание. Самото гледане на храна може да ги накара да се почувстват нервни, сякаш е враг, което да задейства надбъбречните жлези да отделят адреналин. Този прилив на адреналин в тялото може да доведе до пристрастяване; усещането, което адреналинът дава, може да се почувства така, сякаш заема мястото на храненето, което може да накара някого да се въздържа от храна още повече и да се чувства по-контролиращ. При някои хора цикълът продължава по следния начин: опитват се да се справят, като не ядат, адреналинът се повишава при вида на храна (и също така се използва за заместване на храната), позволяват си много малки порции, когато ядат и изпитват притеснение или срам дори от няколко хапки, които минават през устата им.
Съществуват различни разновидности на хранителните разстройства. Един от тях е преяждането и прочистването. То се превръща в пристрастяване за тези, които искат да изхвърлят храната от тялото си, след като са се нахранили. В този случай хората често ядат по-големи порции – това се нарича преяждане. След това, чувствайки се сякаш са загубили контрол, те се опитват да си върнат властта, като повърнат храната, което предизвиква по-големи приливи на адреналин в мозъка. Настъпва мозъчен хайп. (Други разновидности на прочистването, които се използват самостоятелно или в комбинация с повръщане, включват прием на разхлабителни средства или прекомерни физически упражнения. Тези други методи за пречистване имат същия ефект – предизвикват прилив на адреналин.) Адреналинът от прочистването може да бъде дори по-пристрастяващ от адреналина от преяждането, тъй като прочистването предизвиква по-големи приливи на адреналин като защитен механизъм за изхвърляне на съдържанието на стомаха, в случай че е погълнато нещо токсично, било то патоген или отрова. В резултат на това човек може да попадне в капана на цикъла на преяждане и прочистване. Когато повръщаме, мозъкът ни трябва да изпрати сигнал във и чрез блуждаещите нерви, достигайки до стомаха, подтиквайки стомаха да се подготви за спешна евакуация. Тогава блуждаещите нерви отскачат от корема със спешен импулс и същевременно изпращат съобщение обратно към мозъка за достъп до прилив на адреналин.
Когато някой е под стрес и яде много, използвайки храната, за да се утеши или да потисне емоциите си – независимо дали преяждането е последвано от цикъл на прочистване или не – често има скрити, основни причини. Една от причините е да се набави адреналин. Излишният адреналин, особено когато е предизвикан от емоционална болка, е вреден, когато преминава през мозъка и тялото. Без да го осъзнаваме, мозъкът ни често ще ни изпрати сигнал да ядем въглехидрати, за да компенсираме този адреналин, защото с въглехидратите идва и допълнителна глюкоза, която да се свърже и да улови този хормон, пречейки на интензивния адреналин да нанесе щети. Адреналинът и глюкозата се изразходват заедно: глюкозата се свързва с адреналина, което позволява хормонът да бъде елиминиран чрез уриниране.
Глюкозата от въглехидратите също успокоява нервната система, поради което хората толкова често посягат към пица или чипс, за да си осигурят малка зона на безопасност. Не сме научени да посягаме към чисти въглехидрати. Вместо това посягаме към определени комбинации от мазнини и въглехидрати, а тези комбинирани храни в крайна сметка задържат адреналина в мастните клетки, вместо той да напусне тялото.
Ако силният стрес, който кара някого да преяжда, е краткотраен, той често се връща към старата си норма. Ако емоционалната ситуация в живота на някого е дългосрочна, с много редки моменти на облекчение, тогава моделът на хранене често ще продължи.
Излишният адреналин може да окаже силно въздействие върху централната нервна система. Тъй като насища мозъка, този адреналин може да повиши чувствителността на нервите, което може да доведе до развитие на тревожност. Хранителните разстройства обаче не винаги са свързани единствено с мозъка. Твърде много адреналин може да раздразни лигавицата на стомаха и червата, като ги направи свръхчувствителни, почти като отворени рани. Адреналинът прави чувствителни нервите като цяло, включително блуждаещите и френетичните нерви, които се движат към червата и в резултат на това тази област около диафрагмата, стомаха и чревния тракт може да стане свръхчувствителна, независимо дали храната преминава през нея или не. Само тези ефекти от адреналина могат да допринесат за хранително разстройство, като често подтикват някого да не се храни изобщо за известно време или да яде прекалено бързо – опитвайки се да успокои неприятното усещане с ядене.
Токсични тежки метали
Някои хранителни разстройства не са причинени от трудни емоционални обстоятелства. Това са случаи, при които животът върви нормално с обичайните си пикове и спадове, а привидно от нищото се развива тежко хранително разстройство. Ако ви преглежда лекар, той няма да открие сътресения, тормоз, семейни проблеми, проблеми в отношенията или конфронтации на работното място, които са довели до силен стрес. Това, което наистина се случва в тези случаи е, че нещо друго влияе на мозъка – токсичните тежки метали.
Живакът, алуминият и медта са преобладаващите метали, които стоят в основата на тези видове хранителни разстройства, които сякаш се появяват от нищото. Излагането на токсични тежки метали може да се натрупа в мозъчната тъкан чрез различни източници, за които прочетохте в статията "Вредители, които ни разболяват – токсични тежки метали". Това води до хранителни разстройства в широк диапазон от възрасти – още в детството, тийнейджърските години, младежката възраст, през 30-те, 40-те или по-късно. Токсичните тежки метали в определени области на тъканта на мозъчния ствол могат да създадат усещане за липса на апетит, тъй като металите пречат на съобщенията за глад, които се предават между мозъчния ствол и стомаха чрез блуждаещите нерви. Токсичните тежки метали в мозъка могат също така да създадат моментни затруднения при преглъщане, които карат човека да не иска да яде, защото металите пречат на съобщенията на блуждаещите нерви към хранопровода и гърлото. Това предизвиква паника за момент и прекъсва глада. Неяденето може да доведе до сериозен конфликт с елементарния импулс на човека да се храни, за да оцелее.
Ако това се случва с някое от децата им, загрижените родители често са нащрек и следят кога детето им се храни и кога не, превръщайки го в основна точка на внимание и загриженост. Макар че това не е от емоционалните вреди, за които споменахме по-рано – това са реакции от любов – загрижеността или тревогата на родителите все пак може да бъде тежка за страдащото дете. Вече объркано защо няма апетит и може би дори изпитва гадене, когато му се повтаря, че трябва да яде, това може да започне да създава малка емоционална рана около храненето за детето.
Когато някой се бори с хранително разстройство, при което не иска да се храни достатъчно, специалистите и близките му често се опитват да променят диетата му, като го притискат да увеличи количеството на любимите си храни като паста, пица, вафли, банички или други бързи храни. Това може да усложни ситуацията, като предизвика собствена емоционална травма. Младите хора често са подложени на допълнителен натиск от страна на връстниците и обществото по отношение на теглото, а когато се комбинира с токсично отравяне с тежки метали в мозъка и членове на семейството, които изискват от тях да се хранят – и то с определени храни – може да се появи тревожност.
Това може да бъде рецептата за млади хора да започнат да повръщат храната си, когато преживяват остри, първи пристъпи на булимия. Ако токсичността на тежките метали е по-тежка, булимията може да се развие дори без натиск от страна на семейството. Не е необходим външен катализатор. Самите токсични тежки метали, които се намират в мозъчната тъкан във и около невроните, са както причината, така и постоянният отключващ фактор.
Както споменахме по-рано, един от проблемите при булимията е, че когато повръщате храна (или се прочиствате по друг начин), изпитвате прилив на адреналин, който ви носи облекчение. Когато токсичните тежки метали се намират в мозъка, те са склонни да възпрепятстват електрическите импулси и да потискат невротрансмитерите, така че хората, които страдат от хранителни разстройства, причинени от токсични тежки метали, също са склонни да развиват леки до тежки проблеми с фокуса и концентрацията, умора, различни видове свръхчувствителност, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), синдром на Турет, припадъци, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), депресия, тикове или тревожност. Когато някой повръща и адреналинът се освобождава, той действа като наркотик, създавайки усещане за яснота, спокойствие или дори еуфория. Приливът на адреналин е временен антидот за невроните в мозъка, които са наситени с токсични тежки метали. Адреналинът възпламенява електрическите импулси, позволявайки им да горят по-силно, без болка или дискомфорт, да надделяват над психическите и физическите симптоми, като ги притъпяват. Адреналинът има сложен стероиден състав, който в началото може да бъде временно успокояващ. След това, когато отмине, симптомите могат да се влошат, което може да направи неприятни моментите, в които сме без адреналин. Това предизвиква нуждата от повече от този сложен стероид. Ето защо някои хранителни разстройства могат да се чувстват неизбежни. Тези приливи на адреналин при булимичните прочиствания са изключително пристрастяващи. Много е лесно да се развие модел, който да изглежда невъзможен за прекъсване.
В същото време никой не вижда истинския източник на проблема: токсичните тежки метали в мозъка. Понякога, когато мозъкът все още се развива, с течение на времето около токсичните метали се образува нов растеж и някой може по естествен начин да израсне от сигналите, които са предизвиквали нездравословни хранителни модели, защото електричеството, което преминава през мозъка, се пренасочва към новоразвитата мозъчна тъкан. Човек може да се живее нормално известно време и след това внезапно – например през 30-те си години – симптомите да се развият отново, защото токсичните тежки метали в първоначалната мозъчна тъкан са преминали през ускорено окисление, разпространявайки се в други области на мозъка. В крайна сметка окислителното изтичане на токсични тежки метали може да се разпространи и в новообразуваната мозъчна тъкан. Допълнителни токсични тежки метали от други излагания също могат да се настанят в новообразуваната мозъчна тъкан. В други случаи, човек развива токсичност от тежки метали на по-късен етап от живота си и преживява първия си пристъп на анорексия или булимия или недиагностицирано преяждане с периодично прочистване, когато може би е на 40 години.
При булимията пристрастяването към адреналина все още може да е много силно, така че дори ако основната причина – токсичните тежки метали – е отпаднала, може да е много трудно за някого да се откаже от цикъла на прочистване и да пребори разстройството. При всяко хранително разстройство, причинено от токсични тежки метали, има различни комбинации и различни нива, на които токсичните метали оказват влияние върху живота на човека. При анорексията най-трудно е да се разграничат случаите, когато в мозъка на човека има токсични тежки метали и външни източници на емоционална болка.
Много хора с тежки хранителни разстройства приемат амфетамини и други стимуланти, предписвани за синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и мозъчна мъгла. Тези лекарства също така предизвикват адреналин, който действа като временно решение за токсичността на тежките метали, което е един от начините, по които амфетамините и другите стимуланти предлагат облекчение, позволявайки на човека да функционира, да се съсредоточи и да се концентрира. Междувременно в стимулантите се съдържат токсични тежки метали, които задълбочават проблема. Тези медикаменти създават допълнително износване на надбъбречните жлези, като в крайна сметка добавят нови симптоми, които могат да засилят хранителното разстройство.
Възстановяване: отвъд кризисната намеса (интервенция)
Когато става въпрос за възстановяване от хранителни разстройства, стандартната медицина е създадена на базата на кризисната намеса (интервенция). Когато се разпознае хранително разстройство, препоръката обикновено е да се яде всичко, което човек пожелае. Надеждата е, че яденето на всички утешителни храни, които искате, ще прекъсне хранителното разстройство. Психологическата обусловеност е: "Бъдете щастливи, не се чувствайте виновни и не се наказвайте". Това се счита за най-добрата, най-напреднала медицинска технология и стратегия. Всъщност това е стар клиничен подход, въведен преди половин век, който задържа хората с подобни проблеми, зациклили на едно място.
Другите са прави, когато ви казват, че не трябва да се срамувате, да се чувствате виновни или да се мразите за това, че ядете любимите си храни, които те самите се надяват да ядете. Но също така не трябва да бъдете наказвани, ако искате да бъдете внимателни, интуитивни и грижовни към това, което ядете, за да бъдете полезни за тялото и здравето си. Всеки се променя. Докато израствате като личност и преминавате през кризисното състояние, ще научите повече за тялото и здравето си. Ще откриете по-здравословни начини на хранене. Не бива да ви карат да се чувствате виновни за това, че сте изключително внимателни по отношение на избора си. Грижата за това каква храна слагате в тялото си не трябва да бъде поставяна в графата "Може да си върнете хранителното разстройство".
Старата клинична стратегия, която все още се прилага, се основава на неразбирането как се развиват хранителните разстройства и как да се лекуват тези разстройства. Тази стратегия в крайна сметка насърчава хората да ядат храни, които далеч не са здравословни – храни, които пациентите с хранителни разстройства може би са се страхували да ядат по време на или дори преди хранителното си разстройство. (Друга стратегия е тези храни да се ядат в обкръжението на други хора. Има някои основателни причини за съществуването на тази стратегия – например, за да се гарантира, че някой наистина се храни, за да намери утеха в споделеното хранене.) Индустрията не отчита проблемите, които се развиват поради тази стратегия на хранене с всички тези утешителни храни. Един от проблемите, които възникват е, когато страдащият има здравословен проблем, който е отделен от хранителното му разстройство. Ако този човек не е бил диагностициран с хранително разстройство, тогава специалистите по хранене, диетолозите и лекарите вероятно са щели да препоръчат на пациента да се храни с по-здравословен вариант на стандартната диета или да избягва преработените храни. Страдащият е щял да получи възможност да поддържа здравето си. Въпреки това диетолозите, специалистите по хранене и лекарите често са обучени да избягват тези по-здравословни подходи, когато става въпрос за лечение на пациент с история на хранително разстройство. Сякаш здравословното хранене е недопустимо за човек с хранително разстройство. Изведнъж здравословното хранене се превръща в сериозно хранително разстройство. То е табу.
Това кара човека с хранително разстройство да попадне в нов капан – влошаване на здравето и липса на място в диетата. Това влошаване на здравето може да включва диабет, затлъстяване, тежка депресия, болки в тялото, хронична умора, язви, киселинен рефлукс, синдром на раздразнените черва (СРЧ), болест на Крон, колит, целиакия и всякакви автоимунни диагнози. По време на този процес на възстановяване от хранително разстройство системата не гледа напред към бъдещето на човека. Пациентът не чува: "Трябва да те обучим да се храниш по-здравословно по време на възстановяването от хранително разстройство, за да не се превърнеш в хронично болен и да не загубиш всички възможности да се лекуваш с помощта на храната си." Вместо това, възстановяващите се от хранителни разстройства, често се чувстват притиснати да ядат най-нездравословните храни, за да докажат на консултантите, членовете на семейството и приятелите си, че се хранят, дори ако това влошава физическото им здраве. Възстановяващите се от хранително разстройство не смятат, че им е позволена свободната воля да открият нов подход и да използват храни, за да станат здрави, защото това ще бъде възприето като знак за някой в живота им да подаде сигнал, че хранителното им разстройство може да се върне. Наблюдателите, които са загубили доверие, стават подозрителни.
Това е едно от големите недоразумения в индустрията, свързана с хранителните разстройства. Това е причината стратегиите за възстановяване от хранителни разстройства да се провалят отново и отново. Трябва да дадем възможност на хората да се развиват, когато преминат през кризисната намеса (интервенция) и продължат възстановяването си. Не можем да ги саботираме с нова форма на срам от храната – срам от намирането на диета, която помага – и да очакваме, че те ще гледат как здравето им се влошава, докато ядат пържени, мазни, преработени храни до края на живота си. Винаги трябва да има възможност хората да променят начина си на хранене, ако здравето им се влошава и те търсят помощ. Трябва да им бъде позволено да променят начина си на хранене в по-здравословен избор, а не да бъдат осмивани, наказвани или да се гледа на тях така, сякаш хранителното им разстройство не се е подобрило.
