Съвети на Антъни Уилям за диабет тип 2 и хипогликемия (част 1)

Основното гориво за тялото ни е глюкозата – захар, която осигурява на всички клетки енергията, необходима за функционирането, лечението, растежа и процъфтяването им. Глюкозата ни кара да се движим и ни поддържа живи. Централната нервна система, както и всеки орган в тялото, включително сърцето, работят с нея. Глюкозата е тази, която използваме за изграждане и поддържане на мускулите и изпълнява жизненоважни функции, като например възстановяването на увредени тъкани и клетки.

Когато приемате храна, тялото ви разгражда захарите в нея до глюкоза и я вкарва в кръвта, за да може да достигне до всички клетки. Клетките ви обаче нямат пряк достъп до цялата глюкоза. Те се нуждаят от помощ от панкреаса, който е голяма ендокринна жлеза, разположена зад стомаха. От каква помощ се нуждаят клетките ви, зависи от комбинациите храни, които консумирате.

Панкреасът ви постоянно следи кръвния поток. Когато установи повишаване на нивата на глюкозата, той реагира, като произвежда хормон, наречен инсулин. Инсулинът се свързва с клетките ви и им сигнализира да се отворят и да абсорбират глюкозата от кръвта. По този начин инсулинът позволява на клетките да получават необходимата им енергия и осигурява стабилни нива на глюкоза в кръвта. 

Ако в кръвта ви има повече глюкоза, отколкото клетките ви могат да изразходват – например ако сте яли особено тежка храна (като свински ребърца, намазани със сиропиран сос за барбекю; с други думи, много мазнини в комбинация със захар) – инсулинът насочва допълнителната глюкоза да се складира в черния дроб. В по-късен момент, когато нивата на глюкоза намалеят – например между храненията или по време на интензивна физическа активност – черният дроб ще освободи натрупаната глюкоза, за да се използва от клетките ви. Това се случва, ако черният дроб е силен и функционира нормално.

Обикновено това е ефективната система за оптимално използване на глюкозата. Тя обаче започва да се обърква, ако панкреасът не може да произвежда достатъчно инсулин, когато е необходимо. Тя се обърква и ако някои от клетките ви отказват да позволят на инсулина да се прикрепи и да отвори клетките, за да приемат глюкоза, тъй като в кръвния поток има твърде много мазнини, които пречат на този процес – това е истинската причина за инсулинова резистентност. Друг елемент, който може да се обърка, е ако черният дроб изпадне в застой, мудност и дисфункция, което означава, че той вече не може да съхранява глюкоза или да я освобождава правилно.

Когато възникне някой от тези проблеми или всичките заедно са налице, клетките не отстраняват достатъчно глюкоза от кръвта. Тялото ще изхвърли част от излишната глюкоза с урината, което може да ви накара да уринирате по-често, а също така да се дехидратирате и да се чувствате жадни. Това не е по вина на захарта (вашата глюкоза). Това е резултат от това колко мазнини се намират в кръвния ви поток. Въпреки че захарта се изхвърля и изтласква чрез урината, технически жаждата се дължи на мазнините в кръвта, които причиняват дехидратация. Освен това в повечето случаи, когато мазнините се консумират заедно със захарите, те са придружени от излишна сол, а солта също играе роля в процеса на обезводняване.

Ако панкреасът ви не създава достатъчно инсулин, когато организмът ви се нуждае от него, и/или ако изпитвате инсулинова резистентност и ако тези проблеми водят до изключително високи нива на глюкоза в кръвта, вие сте изложени на риск от диабет тип 2. Макар че медицинските изследвания и науката са наясно с преддиабета, предшестващ диабет тип 2, те не знаят, че има още по-ранни етапи: преддиабет, пред-преддиабет и дори пред-пред-преддиабет. Тези по-ранни версии на преддиабета се появяват, тъй като черният дроб започва да застоява и да се забавя от диетата с високо съдържание на мазнини и не е в състояние да съхранява глюкозата, както трябва. В същото време може да се наблюдава и появата на преддиабетно състояние на черния дроб. Предшестващите стадии както на диабета, така и на омазняването на черния дроб могат да останат незабелязани.

Медицинските специалисти не знаят защо се стига до диабет тип 2. Това е видно от диетите, които лекарите и диетолозите препоръчват на диабетиците. Ако знаеха какво наистина се случва в организма на тези пациенти, щяха да предлагат съвсем различни хранителни съвети. Макар че лекарите правилно разбират някои елементи на лечението, те не са в състояние да предложат разбиране за това как или защо започва това заболяване.

В двете части на тази статия ще научите какво точно причинява диабет тип 2. Тя също така ще обясни как се появява инсулиновата резистентност, както и какво е хипогликемия и как да възстановите баланса на системата си, за да може тялото ви да има възможност да се излекува.

Симптоми на диабет тип 2

Ако имате диабет тип 2, може да изпитате един или повече от следните симптоми. (Имайте предвид, че е възможно да сте в ранен стадий на диабет и да не изпитвате никакви симптоми.)

• Необичайна жажда, сухота в устата, често уриниране: това се дължи на  претоварения от мазнини организъм. В черния дроб, лимфната система и кръвообращението се задържат твърде много свободно плаващи мазнини от продължителна диета с високо съдържание на мазнини. Мазнините в кръвообращението не позволяват на водата да се абсорбира лесно в него и да стане полезна. Друга причина е, че поради инсулиновата резистентност, която не позволява на захарта да навлезе в клетките, тялото ви изразходва вода, за да изхвърли излишната глюкоза чрез урината. Тези ефекти на диетата с високо съдържание на мазнини могат да предизвикат жажда, сухота в устата и често уриниране. (Прекомерната консумация на сол обикновено съпътства и консумацията на високо съдържание на мазнини, въпреки че тези симптоми могат да се появят и без сол).
• Замъглено зрение: централната нервна система се нуждае от глюкоза, за да функционира оптимално. Ако инсулиновата резистентност се запази поради диета с високо съдържание на мазнини, замъгленото зрение може да се появява периодично или постоянно. Не помага и фактът, че при дехидратация водата може да се отдръпне от лещите на очите, за да помогне за отмиването на излишната глюкоза.
• Необичаен глад: причината е, че клетките ви не получават цялата глюкоза, от която се нуждаят, за да се хранят, тъй като мазнините пречат на глюкозата да навлезе в клетките.
• Умора и раздразнителност: причината е, че не получавате енергията, която обикновено получавате, когато клетките ви са напълно заредени с глюкоза. Имайте предвид, че може да има друго състояние, например нискостепенна вирусна инфекция, което да причинява умора в допълнение към инсулиновата резистентност, преддиабета или диабета тип 2.
• Храносмилателни проблеми: панкреасът не само произвежда инсулин, но и ензими, които помагат на организма да разгражда храната. Ако панкреасът ви не работи достатъчно добре, това води не само до недостиг на инсулин, но и на ензими, което затруднява храносмилането. Обикновено недостигът на ензими не е най-лошото нещо. По-трудно е, когато черният дроб е слаб, в застой или бавен и не произвежда достатъчно жлъчка, за да разгражда мазнините. Това натоварва стомашните жлези, като ги подтиква към свръхпроизводство на солна киселина, което може да отслаби жлезите. Когато черният дроб е по-силен и здрав, това води до по-малко натоварване на панкреаса.
• Хипогликемия: тези енергийни спадове – спадове на кръвната захар, които се случват толкова често, колкото на всеки два часа – са резултат от слабост на черния дроб и недостатъчно активни надбъбречни жлези. Когато черният дроб е в застой и е муден, той може да достигне до момент, в който вече не може да съхранява глюкоза, което означава, че не може да освобождава глюкоза в кръвообращението, когато кръвната ви захар се понижи. Вместо това надбъбречните жлези трябва да компенсират прекомерно спада на кръвната захар – когато кръвната захар се понижи, адреналинът се увеличава, за да я замести като гориво, което с течение на времето води до отслабване на надбъбречните жлези. Хората, които са на периодично гладуване неправилно, в крайна сметка разрушават и отслабват надбъбречните си жлези, защото работят с адреналин вместо с глюкоза. (Прочетете повече за периодичното гладуване в "Прочистване за здраве")

Вижте продължението на статията в "Съвети на Антъни Уилям за диабет тип 2 и хипогликемия (част 2)".