Надбъбречните жлези, които са ключови компоненти на ендокринната система, са малки образувания, разположени точно над бъбреците. Те произвеждат жизненоважни за здравето хормони – като адреналин и кортизол, както и други хормони, които на свой ред регулират отделянето на половите хормони естроген и тестостерон. Медицинските проучвания и науката са едва в начален етап на откритията си за това, каква роля наистина играят надбъбречните жлези в нашето тяло и как влияят на здравето ни.
Основният активатор за надбъбречните жлези е стресът, който ги кара да произвеждат допълнителни количества хормони като адреналин. Този чудесен механизъм за оцеляване вграден в организма, е незаменим в моменти на криза, тъй като допълнителното количество хормони ни помага да преодолеем опасността.
Ако обаче стресът продължи дълго време – например, ако преживявате фалит, развод, раздяла, предателство, смърт на близък човек или друга причина за силно емоционално сътресение – надбъбречните жлези се изтощават от продължителното „претоварване“. Преживяването на значителен стрес дори за сравнително кратък период от време също може да доведе до претоварване на надбъбречните жлези – типичен пример в това отношение е раждането, когато организмът се нуждае от огромен приток на адреналин.
Всъщност медицинските среди не знаят, че следродилната умора и депресия често са резултат от невероятното изтощение на надбъбречните жлези вследствие на раждането. Те престават да произвеждат нужните хормони в подходящия момент и жената се чувства отпаднала, безжизнена и нещастна! Когато са претоварени, надбъбречните жлези преживяват нещо като нервен срив и се държат необичайно.
Някои лекари от алтернативната медицина смятат, че когато надбъбречните жлези частично "прегорят", те просто спират да произвеждат пълното количество необходими хормони. Това е прекалено опростяване на сложната им функция постоянно да реагират на всяка емоция и промяна в околната среда. Това, което се случва в действителност е, че вместо да работят стабилно и да създават точното количество хормони за всяка нова ситуация, изтощените надбъбречни жлези могат да произвеждат твърде малко или твърде много хормони – нещо подобно на огромните промени в настроението при хора с биполярно разстройство.
Например временна депресия може да възникне, когато неконтролируемите надбъбречни жлези реагират прекалено остро на дадена ситуация и ви заливат с твърде много адреналин. Излишният адреналин може на свой ред да изгори невротрансмитерните химикали в мозъка ви. Един от тези невротрансмитери, сред многото, е допаминът. Всички невротрансмитерни химични съединения са жизненоважни за това да се чувствате стабилни и щастливи, така че липсата им може да ви накара да се чувствате депресирани. Именно това променливо поведение, предизвикващо екстремни приливи и отливи на хормони характеризира истинската надбъбречна умора.
Макар че алтернативните лекари не разбират всички нюанси на надбъбречната умора, те са много по-напред от някои лекари практикуващи традиционна медицина, които дори не признават, че това заболяване съществува. Истината е, че надбъбречната умора ни съпътства, откакто свят светува. Това, което се е променило, е колко широко разпространена е станала тя – благодарение на нашето забързано и изпълнено със стрес ежедневие, както и на бума на вирусните заболявания, започнала през XX век, плюс токсичното излагане на тежки метали, което е широко разпространено. Заради бързото развитие на живота ни над 95% от нас ще изпитат надбъбречна умора многократно през живота си.
Симптоми на надбъбречната умора
Надбъбречната умора е придружена с един или повече от следните симптоми: отпадналост, липса на енергия, проблеми с концентрацията, склонност към объркване и забравяне, затруднение при извършването на задачи, с които обикновено се справяте лесно, пресипнал глас, лошо храносмилане, запек, депресия, безсъние, умора след ставане от сън, желание за дрямка през деня. Имайте предвид, че подобни симптоми може да съпътстват и нискостепенна вирусна инфекция като ЕБВ – т.е. може да се съчетаят както надбъбречна умора, така и вирусни симптоми.
Адреналинът играе основна роля, докато сънувате (защото тогава надбъбречните жлези са стимулирани да отделят този хормон), затова при тежките случаи на надбъбречна умора някои хора не си набавят достатъчно сън, от което страдат умът, душата и духът. В много крайни случаи някои хора са толкова слаби, че не могат да станат от леглото за повече от няколко часа на ден.
Надбъбречната умора често оказва влияние и върху други жлези и органи. Например панкреасът може да бъде стресиран от извънредната си работа, за да компенсира недостатъчната ефективност на надбъбречните жлези. Сърцето ви може да се наложи да работи по-усилено, тъй като се опитва да регулира необичайните нива на адреналин, кортизол и кръвна захар. Ако излишните смеси от адреналин и кортизол внезапно преминат през тялото ви и изпразнят резервите на черния дроб от глюкоза, гликоген и желязо, на черния дроб ще му се наложи да работи допълнително, за да създаде нови. А централната нервна система и мозъкът ви могат да излязат от строя от внезапното заливане с адреналин-кортизолови смеси и липсата на глюкоза.
Недостатъчното количество кортизол също поражда безпорядък, защото кортизолът играе основна роля в преобразуването на акумулирания тиреоиден хормон Т4 в хормона ТЗ който тялото вече може да използва за „зареждане“ на клетките. Когато надбъбречните жлези функционират на по-ниски обороти, на клетъчно ниво възниква недостиг от тиреоидно хормони. В този случай - дори при наличието на здрава щитовидна жлеза, която функционира нормално - човек може да прояви симптоми на хипотиреоидизъм като покачване на теглото, депресия, косопад, чупливи нокти, загрубяване или изтъняване на кожата, чувство за студ, колебания в нивата на кръвната захар и редица други проблеми, които всъщност са резултат от недостатъчно ефективна работа на надбъбречните жлези в комбинация с нискостепенна вирусна инфекция и застоял, бавен черен дроб.
Някои от тези симптоми могат да се проявят и при напълно здрави надбъбречни жлези, но неправилно функционираща щитовидна жлеза. Освен това може да имате неврологична умора, която се причинява от проблеми на централната нервна система в резултат на невротоксини, произвеждани от вируси като Епщайн-Бар и херпес зостер. Тъй като загубата на енергия може да се дължи на множество причини, трудно е да разберете дали страдате от надбъбречна умора въз основа само на група симптоми. За щастие има и някои допълнителни признаци, които могат да ви помогнат да се ориентирате.
Допълнителни признаци на надбъбречна умора
Ако имате няколко от описаните по-горе симптоми и състоянието ви съвпада с два или повече от сценариите, представени по-долу, значи, е много вероятно да страдате от надбъбречна умора.
„Рухвате“ енергийно сутрин и/или по-късно през деня. Дори да сте имали нормално количество сън предишната нощ, може да почувствате нужда да легнете и да затворите очи преди обяд, ако ви липсват достатъчно хормони, отделяни от надбъбречните жлези.
През целия работен ден сте уморени, но когато се приберете вкъщи вечер, се чувствате по-енергични. Това се случва, когато изтощените ви надбъбречни жлези задържат ограничения си резерв от хормони през изпълнения със стрес ден в случай на възникване на извънредна ситуация, след което освобождават резервите, когато се приберете у дома в спокойна среда, където вероятността да се сблъскате с криза е много по-малка.
Вечер сте изключително изтощени, но трудно заспивате. Самото заспиване и особено изпадането в РЕМ фаза на съня, когато човек сънува интензивно, изисква надбъбречни хормони. Ако имате недостиг на такива, може да страдате от безсъние, незадоволителен лек сън и/или липса на сънища.
Чувствате се неотпочинали дори след пълноценен сън. Отново, ако ви липсват достатъчно надбъбречни хормони, които да подхранват РЕМ съня и сънуването, това ви кара да се чувствате недоспали. На всичкото отгоре, ниските хормонални нива реално изсмукват енергията ви и ви карат да се чувствате уморени, без значение колко дълго сте спали.
Постоянно се потите под мишниците дори при най-леко натоварване. Дължи се на факта, че ендокринната система работи на по-бързи обороти в опит да компенсира липсата на достатъчно адреналин.
Непрекъснато сте жадни и не можете да утолите жаждата си; устата ви пресъхва и често ви се яде солено. Това е причинено от значителен брой електролити в кръвта и нервната ви система, които се разрушават от внезапното заливане със смес от адреналин и кортизол. Водата, содата, кафето, алкохолът и повечето други напитки няма да решат този проблем. Трябва да възстановите електролитите, като пиете нещо, което има правилния баланс на натрий, калий и глюкоза - например кокосова вода, прясно изцеден ябълков сок, прясно изцеден сок от стъблена целина или комбинация от стъблена целина и ябълка или стъблена целина и краставица.
Замъглено зрение или трудно фокусиране на образите. Това се дължи на притока на излишен кортизол, който дехидратира всяка област и уврежда една или повече от чувствителните зони около очите, които изискват постоянно хидратиране. Други симптоми са тъмните кръгове около очите и/или хлътването на очните ябълки.
Постоянно желание за стимуланти. Ако постоянно се нуждаете от стимулиращи вещества, които да ви поддържат в движение – като цигари, кафе, газирани напитки с кофеин, сладки неща (като бисквити и понички) или дори предписани медикаменти (като амфетамини) – може би инстинктивно търсите заместител на липсващите надбъбречни хормони. Макар че стимулантите ще ви дадат бърз прилив на енергия, скоро ще се "сринете", след като ефектът им отмине. Освен това, ако редовно изтощавате надбъбречните жлези, принуждавайки ги да произвеждат повече хормони, влизате в цикъл на енергийни върхове и спадове и с течение на времето още повече влошавате и бездруго разстроената им функция.
Как да избегнете надбъбречната умора
Не е лесно да се избегне ежедневният стрес. Всички ние имаме отговорности и задължения, някои от които не могат да бъдат избегнати по никакъв начин. Не всички от нас имат избор в начина, по който живеят, поради финансови нужди, грижи за други хора или други отговорности. Малките неща са от голямо значение, когато помагат за поддържането и дори възстановяването на надбъбречните жлези. Ако за вас е невъзможно да направите големите промени, като например да спите много, да смекчите графика си, да контролирате повече работното натоварване или да се съсредоточите върху най-добрите варианти за хранене, знайте, че всяка частица подкрепа, която оказвате на надбъбречните си жлези, означава много за тяхното подпомагане. Затова нека разгледаме възможностите за малки стъпки, които да ви помогнат да поемете повече контрол върху здравето си.
Една от стъпките, които можете да предприемете, е да избягвате кофеина, който има за цел да ви даде "прилив" на адреналин. Въпреки че кофеинът може да ви накара да се почувствате добре временно, в дългосрочен план той рискува да изгори надбъбречните ви жлези. Да разчитате на кафени напитки, чай матча, шоколад и какао, дори когато изглеждат лечебни, е сигурен път към това да не позволите на надбъбречните си жлези да се излекуват.
Друго натоварване за надбъбречните жлези са силните емоции. Това не означава, че трябва да избягвате всички силни емоции. Например, ако се чувствате крайно радост, надбъбречните жлези ще генерират хормон, който е полезен за тялото ви и няма да претовари жлезите. Ако обаче изпитвате страх, надбъбречните жлези ще произвеждат форма на адреналин, която с течение на времето може да изтощи както жлезите, така и други жизненоважни части на тялото ви.
Може да се запитате: "Как е възможно някои емоции да са по-добри за организма от други? Нима надбъбречните ми жлези не отделят един и същ адреналин в отговор на всяка емоция?" Точно така смятат и лекарите, но грешат. Истината е, че надбъбречните жлези отделят 56 хормонални разновидности в зависимост от различните емоции и ситуации. По-точно, те произвеждат 36 варианта адреналин за ежедневни ситуации (които са ви нужни, когато например се страхувате, движите се бързо, ходите до тоалетна, къпете се/плувате и сънувате) и 20 вида за по-специални случаи (раждане, защита при физическо нападение, скръб поради смъртта на близък).
Като цяло, ако нещо ви кара да се чувствате емоционално зле, то най-вероятно вреди на тялото ви и ви прави уязвими към болести, а ако продължи по-дълго, изтощава надбъбречните ви жлези. Затова е най-добре да оставите негативните чувства като страх, тревожност, гняв, омраза, вина и срам просто да преминават през вас, без да ги потискате и да се ангажирате с тях.
