Всеки човек на тази планета се е сблъсквал с някаква форма на посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Това не е само реакцията "борба или бягство" при трагедия или травма от войната, от която страдат ветераните – това е добре познатата и документирана крайна форма на ПТСР. Съществува и епидемия от неразпознато посттравматично стресово разстройство, за която хората научават все повече, откакто Антъни Уилям започна да говори за нея в книгите си.
Тази непозната форма на ПТСР, която е във фокуса на тази статия, е толкова разпространена, че почти всеки страда от нея. Тя е резултат от неприятни ситуации, с които всички ние трябва да се справяме, такива, за които може и да забравим съзнателно, но подсъзнателно те остават с нас за дълго. Посттравматичното стресово разстройство произтича от хилядолетия на болка – неговата същност ни съпътства от зората на човешката цивилизация.
Нормално и дори здравословно е да изпитвате ужас, когато вашият живот или този на някой друг е в опасност. Страхът ви предизвиква реакцията "борба или бягство", която залива тялото ви с адреналин, като временно ви дава повече сила и засилени рефлекси за справяне със заплахата. След като заплахата отмине, може да изпитате емоционални сътресения. Това е класическата форма на посттравматично стресово разстройство, която терапевтите и психиатрите разпознават.
История от практиката на Лечителя Медиум
Историята е публикувана в книгата “Лечителят медиум – преработено и допълнено издание”.
“Веднъж един мой пациент Джери, ми разказа за преживяното от зет му Майк, който бил близо до смъртта, когато работели заедно в строителството. Един ден по време на работа Джери чул Майк да крещи за помощ от другия край на строежа. Джери се втурнал да види какво става и открил Майк затиснат под половинтонно ремарке. Майк поправял една ос, когато блоковете, на които се крепяло ремаркето, излезли от строя и ремаркето го притиснало към земята, като почти смазало гърдите му.
Джери осъзнал, че нямал никаква време да спира, за да извика помощ. Затова вместо да набере 911 и по-късно да съобщи на дъщеря си, че е загубила съпруга си, Джери преминал към режим на оцеляване. Прилив на адреналин изпълни тялото му. Той повдигнал огромната тежест от гърдите на зет си достатъчно, за да може Майк да се измъкне. Майк оцелял.
Въпреки че се случило чудо и всичко било наред, Майк постоянно сънувал кошмари, в които бил затиснат под нещо тежко и крещял за помощ. А Джери не можел да погледне каквото и да е ремарке, без да почувства гадене. След години на подобни страдания, Джери дойде при мен, за да получи прозрение как да се излекува. И двамата мъже бяха преживели нещо, което очевидно може да се счита за посттравматично стресово разстройство.
Към това добавете и ежедневни емоционални рани, които се натрупват. Несигурност, проблеми с доверието, страхове, вина, срам и други: Всички те всъщност произтичат от минали предизвикателни емоционални преживявания. Всички те са резултат от скрито посттравматично стресово разстройство. Така например, когато човек изпитва страх да се обвърже в определена връзка, това показва, че нещо се е случило по-рано в живота му, за да създаде определено ниво на посттравматично стресово разстройство. Никога не се знае какво се е случило в миналото на някого, което е допринесло за днешната му реакция.
ПТСР може да се случи на толкова много различни нива. Спомням си за една разходка, която предприех веднъж и при която реших да се отклоня от утъпканата пътека. Когато се отклоних от пътеката, Духът ме предупреди да не го правя. И все пак, знаейки, че ми е писано да вървя в безопасната посока, вместо това използвах свободната си воля, за да последвам любопитството си до една скала. Пропълзях до ръба на скалата и видях тераса под нея, до която можех да стигна, ако внимавах. Без каквито и да е предпазни средства, започнах да се спускам по скалата. Точно когато бях стигнал до най-коварния перваз, а океанът беше на 100 метра под мен, се спусна мъгла, по-гъста от всичко, което сте виждали, и то много бързо.
Едва виждах ръцете си пред себе си. Долу вълните се разбиваха в скалите. Знаех, че ако се плъзна напред или настрани дори малко, ще срещна създателя си. Бях заклещен.
Часове наред мъглата се задържаше. До настъпването на нощта тя беше все така гъста. Температурата беше паднала и леките дрехи, които носех, бяха пропити от мъглата. Да заспя отстрани на скалата не беше опция, затова останах на крака, мръзнещ, до зори, когато мъглата се вдигна достатъчно, за да видя опорните точки, които щяха да ме отведат на безопасно място. Най-накрая се върнах в колата, прибрах се вкъщи и се опитах да заспя.
Щом затворих очи, видях само скалата – с мен на нея.
Отново и отново виждах една и съща картина и изпитвах паника от това колко близо съм до края. За човек с дръзка жилка, за човек, който обича да преживява природата с доза адреналин, преживяването вероятно нямаше да го стресне ни най-малко. Познавам хора, които не биха трепнали от това да ги изненада мъгла в подобна пропаст – например катерачи, които редовно рискуват живота си, катерейки се свободно без предпазна екипировка. Това обаче не съм аз. Бях разтърсен.
За щастие, знаех тайните на възстановяването. С време, търпение и прилагане на лечебната програма на "Духът на състраданието", не след дълго се отдалечих от травмата.”
Неразпознатото посттравматично стресово разстройство
В последно време се превърнахме в общество, което поощрява открито говорене на теми, които преди са били тайни. В миналото е трябвало да си мълчим и да не казваме как се чувстваме, иначе са щели да ни помислят за луди. Ако случайно прекалим, е можело дори да си уредим записан час за лоботомия.
Нужни са били векове, за да могат ветераните от войната най-накрая да получат внимание и лечение за трайния стрес от травмите, които са преживели в битка. В културата ни е прието да загърбваме емоциите си с алкохол, наркотици, храна и дейности, предизвикващи адреналин. Изразяването на себе си не е било реална възможност до съвсем скоро, през последните 40 години. Живеем в епоха на стрес, но сега терапевтите, консултантите и лайф коучовете са в изобилие, което ни позволява да разширим определението и обхвата на посттравматичното стресово разстройство.
Колкото и далеч да сме стигнали, все още ни липсва общественото (и научно) разбиране за травмата и как наистина се развива порочният кръг на ПТСР. И въпреки че стигмата не е толкова силна, колкото е била някога, тя не е изчезнала напълно. Все още трябва да постигнем по-голям напредък в начина, по който се отнасяме и подкрепяме всеки, който е преживял някаква травма.
ПТСР е нещо, което се появява от всяко трудно преживяване. Има по-тежки случаи на посттравматично стресово разстройство, за които знаем, такива, които са резултат от преживявания като насилие, трагедия, отвличане или свидетелство за насилствено престъпление.
Има и недостатъчно познати фактори. Разводът на родителите на едно дете може да го накара да избягва брака като възрастен. Тийнейджър, който е останал без среща за бала, може да започне да не харесва всички училищни танци. Турбуленцията по време на пътуване със самолет може да накара човек никога повече да не иска да лети. Чували сме много истории за хранително отравяне, получено в даден ресторант, което кара хората да се гърчат на седалките си всеки път, когато минават покрай въпросното място.
Сред другите фактори, които предизвикват страх, са уволнението от работа, раздялата с приятелка или приятел, предателството на близък човек, малки катастрофи, които дори не водят до наранявания, или момент от живота, в който имате чувството, че сте се провалили в нещо. Няма ограничения за това какво може да причини посттравматично стресово разстройство.
И все пак дори в днешното модерно време на самопомощ, терапия и емоционално разбиране обществото не е готово да нарече който и да е от тези недостатъчно признати отключващи фактори като предизвикващ ПТСР. Здравните специалисти запазват термина посттравматично стресово разстройство най-вече за преживявания, свързани с живота или смъртта. Така се пренебрегват стотиците, ако не и хилядите други инциденти, които променят (към по-лошо) начина, по който някой преживява живота.
Точно това причинява посттравматичното стресово разстройство, независимо от мащаба: то оказва негативно влияние върху изборите, които правим, и променя структурата на това, което сме.
Един от отключващите фактори, за който твърде рядко се говори, е болестта. Много хора развиват посттравматично стресово разстройство само след като са прекарали грип в продължение на две седмици, да не говорим за хронична умора в продължение на три месеца или неврологични проблеми в продължение на години. Преживяването на тези симптоми е една част от историята. Съвсем друга причина за емоционално увреждане е лутането по лекарски кабинети – множеството изследвания, постоянните ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография, които не разкриват нищо, образните изследвания, които все пак разкриват проблеми (независимо дали те са истинската причина за симптомите), отчаянието, че не намирате облекчение или потвърждение.
ПТСР има склонност да се натрупва върху себе си. След като сте боледували за някакъв период от време и започнете да вярвате, че тялото ви ви е подвело, и сте се изгубили в недиагностициране или погрешно диагностициране, или в диагноза, която не води до излекуване, и финансовото напрежение започва да се натрупва, а може би усещате, че се изплъзвате от кариерата или връзките си – това ви прави вероятен кандидат за уникална смес на посттравматично стресово разстройство.
ПТСР е съвсем реална реакция и на заболяването на любим човек. Да гледате как някой губи жизнеността си и престава да бъде в състояние да изпълнява същата роля, която някога е изпълнявал в живота ви, може да ви накара да се чувствате уязвими и безсилни. Прекаленото усилие да се грижите за някого също може да бъде изтощително. Дори ако любимият ви човек се възстанови, в момента, в който по-късно прозвучи като грухтящ или започне да подсмърча, това може да събуди старите страхове и да ви накара да почувствате, че преживявате отново онова мрачно време.
Сега имаме посттравматично стресово разстройство от ковид-19. Има няколко разновидности на това заболяване. Това посттравматично стресово разстройство може да се развие от страха от получаване на ковид-19. То може да възникне от загубата на връзка с нашата среда, приятели и семейство, тъй като взаимодействията се променят, отдалечават се и животът се променя по много начини. Посттравматичното стресово разстройство може да е резултат от заразяването и разболяването от ковид-19, независимо дали става въпрос за по-лек случай или ви се е наложило да се борите за оцеляването си, докато се възстановите. Съществува и постпосттравматично стресово разстройство след ковид-19 - защото не всеки, който се зарази с ковид-19, се чувства отлично след излекуването си. Както вече много пъти сме споменавали, често срещано явление е появата или влошаването на хронични симптоми след ковид-19, въпреки че повечето от тези симптоми не са причинени от ковид-19; те са предизвикани от ковид-19. (Това означава, че съществуващите патогени в организма могат да се възползват от срива на имунната система от ковид-19. Това е истинската причина за по-голямата част от симптомите след ковид-19). Независимо дали някой се бори с обостряне на хронични симптоми или изпитва съвсем нови симптоми след ковид-19, това може да доведе до този вид посттравматично стресово разстройство. Освен това съществува и ПТСР при управление или работа в предприятия, като ресторанти и магазини за търговия на дребно, отворени за обществеността. Касиери и други служители в магазини за хранителни стоки, както и стюардеси, транспортни работници, здравни работници и лица, упражняващи много други професии, насочени към обществеността, се борят с ПТСР от срещата с по-нетърпеливи и стресирани тълпи. Списъкът може да бъде продължен - вероятно можете да посочите и други форми на ПТСР, свързани с ковид-19, от вашия индивидуален опит. Съществува ПТСР от управлението на грижите за деца и възрастни хора в този нов пейзаж, както и от справянето с размитите граници между дома, работата и училището. Има ПТСР от загуба на работа и/или финансова сигурност поради ковид-19. Има посттравматично стресово разстройство от загубата на близък човек заради ковид-19 или свързано с ковид-19 обстоятелство.
Възможно е да имате посттравматично стресово разстройство и да не го осъзнавате. Ако то произлиза от подсъзнателен спомен, може да изпитвате необясними чувства на избягване или да се затваряте при определени обстоятелства и да не знаете защо. Може би се оказвате подтикнати да преяждате със сладкиши или да търсите дейности, предизвикващи адреналин. А може би хората са ви лепнали неприятните етикети "чувствителен", "бодлив", "крехък", "наранен", "досаден" или "свръхчувствителен". Това са все признаци, че някога нещо се е случило – или се е случило за продължителен период от време – за да предизвика реакция сега.
Медицинската наука все още не знае какво наистина представлява посттравматичното стресово разстройство. Тя не знае обхвата на ПТСР и не знае как се проявява то.
Как да продължим напред
Вие не сте длъжни да се съобразявате с неприятните части от личната си история. Не сте обречени да преживявате отново и отново същите модели на травма. Хората, които са ви наранили, не притежават силата да ви преследват до края на живота ви. Нещастията и хроничните стресове не трябва да ви определят. Има път напред.
С правилната хранителна, емоционална и душевна лечебна подкрепа можете да възвърнете жизнеността си и да се върнете към пълноценния си живот.
Вижте продължението на статията "Посттравматично стресово разстройство (Част 2)".
