Какво се случва на физическо и емоционално ниво в тялото ни, за да предизвика появата на посттравматично стресово разстройство (ПТСР)? Просто казано, това е липса на глюкоза в мозъка, която се появява, когато човек преживява травма. Когато няма достатъчно глюкоза съхранена в мозъчната тъкан, за да подхранва централната нервна система, емоционалното разстройство може да има трайни последствия. В противоречие с популярното научно убеждение, макар електролитите да играят критична роля за здравето на мозъка, ПТСР не възниква поради загуба на електролити. Липсата на глюкоза е истинската причина.
Всеки човек на тази планета се е сблъсквал с някаква форма на посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Това не е само реакцията "борба или бягство" при трагедия или травма от войната, от която страдат ветераните – това е добре познатата и документирана крайна форма на ПТСР. Съществува и епидемия от наразпознато посттравматично стресово разстройство, за която хората научават все повече, откакто Антъни Уилям започна да говори за нея в книгите си.
В първата част на статията обсъдихме двете основни причини, които стоят в основата на всяко пристрастяване. Първата причина е недостигът на глюкоза. Ако консумирате достатъчно глюкоза от пресни плодове и зеленчуци, вероятността да развиете пристрастяване е много по-малка. А ако се борите с пристрастяване, преодоляването на глюкозния дефицит може да бъде мощна стъпка към възстановяване. Втората причина е адреналинът. Собственият ви адреналин може да бъде силно пристрастяващ и обикновено играе голяма роля във всяко пристрастяване, включително към наркотици, алкохол, нездравословни захари и дори опасност.
Имате ли близък, който се бори с пристрастяване, или вие самите сте се борили с подобна зависимост? Пристрастяванията могат да бъдат една от най-трудните битки, които водим през живота си. Една от най-трудните части е да се опитаме да разберем какво провокира пристрастяването и как се оказваме в капана на страданието отново и отново. Тази статия ще ви даде някои отговори и надежда за изцеление.
Когато някой е пристрастен към рафинирана захар, това е признак на глюкозен дефицит, който понякога се дължи на ранна инсулинова резистентност в детството. Това усещане за отчаяно търсене на рафинирана захар идва от търсенето на най-бързия начин да се достави глюкоза до мозъка. Не става въпрос толкова за пристрастяване към сладкия вкус, а за това, че мозъкът търси най-прекия път да си достави захар, за да коригира дефицита.
Ако страдате от хранително разстройство, трябва да сте спокойни, че не сте само вие. Както разгледахме в последните няколко статии за хранителни разстройства, почти всеки има проблеми с храната. Не сте нито различни, нито "ненормални", както може би са ви накарали да се почувствате. Просто сте преживели специфична комбинация от житейски събития и вредители за мозъка и тялото. Каквито и проблеми да сте имали с храненето до този момент, те не би трябвало да ви определят като човек. Можете да ги превъзмогнете и да продължите напред. За да го направите, първо трябва да откриете какво наистина се случва с вас.
Орторексията е термин, който се използва, за да накара хората да се чувстват зле, че се хранят по определен начин и да се подиграва на хора, които избягват определени храни. В общи линии, ако сте човек, който е боледувал твърде дълго, посещавал е много лекари без резултат и е загубил нормалният си начин на живот, така че се е наложило да вземете здравето си в свои ръце, като изберете определен начин на хранене, може да бъдете заклеймен като орторексик. Използван по този начин, този термин е наистина унизителен, обезкуражаващ и потискащ.
Често хранителните разстройства се развиват заради някакъв симптом. Симптом, свързан с невъзможност за правилно преглъщане, задушаване, гадене, болка в стомаха, чувство на стягане в гърлото или гърдите, или загуба на усещане за вкус и мирис. В много случаи тези симптоми се появяват изненадващо и без обяснима причина.
Хранителните разстройства са широко разпространени и могат да се появят при всеки от нас. Всички сме обсебени от храната. А и няма как да е иначе, защото всички сме изключително свързани с храната. Това е начинът, по който живеем, работим, играем, функционираме – ако храната не влиза в тялото ни, в крайна сметка ще престанем да съществуваме. Това винаги е било част от историята ни като хора. Това, което поражда хранителните разстройства в наши дни, е наличието на нездравословни условия навсякъде около нас, съчетани със безбройните замърсители. Това, което трябва да направим, е да се научим да се храним правилно, за да се освободим от хранителните разстройства.
Чувствителността към химикали и храни може да направи живота ви изключително труден. Изведнъж може да се окаже, че реагирате на различни неща по необясними за вас причини – може би на ароматизатора в зъболекарския кабинет, на освежителя за въздух, който се ползва в универсалния магазин или на съставка в ястие, което винаги сте яли без проблеми.
Хранителните отравяния са широко разпространени и в някои случаи могат да доведат до сериозни наранявания или дори до смърт. За щастие има различни стъпки, които можете да предприемете, за да предотвратите хранително отравяне у дома или когато се храните навън. В тази статия ще споделим тези съвети, както и начините, по които можете да се излекувате от хранително отравяне, ако все пак пострадате от него.
Ако симптомите и допълнителните признаци, описани в предишната статия за “Надбъбречна умора”, ви карат да смятате, че страдате от това състояние, не се отчайвайте. За да излекувате надбъбречните жлези и да ги върнете към оптимално функциониране, може да предприемете редица конкретни стъпки, които ще опишем в тази статия.
Основният активатор за надбъбречните жлези е стресът, който ги кара да произвеждат допълнителни количества хормони като адреналин. Този чудесен механизъм за оцеляване вграден в организма, е незаменим в моменти на криза, тъй като допълнителното количество хормони ни помага да преодолеем опасността.
