Съвети за здраве

Тази малка жлеза в предната част на шията не е отговорникът за метаболизма, за какъвто я смятат всички. Хормоните на щитовидната жлеза, които са открити досега и тези, които предстои да бъдат открити, не контролират пряко теглото, не регулират глада, не разпалват либидото и не повишават енергията ви. Тази концепция за обмяната на веществата е твърде опростена и остаряла. Метаболизмът е просто наименование на древното откритие, че тялото е в постоянно състояние на вътрешен обмен и движение. Това е откритието, че сме живи. Това е един от онези общи термини, които прикриват факта, че за него все още не се знае много.

Истинската функция и предназначение на щитовидната жлеза всъщност е много по-интересна от съвременното медицинско разбиране за нея. Истината е, че щитовидната жлеза е информационният център на тялото. Тя е вторият мозък. Ето какво е най-интересното: дори когато е увредена от вируса на Епщайн-Бар или е отстранена по хирургичен път, щитовидната жлеза все още може да изпълнява тази основна задача. Тъй като и останалата част от ендокринната система е също толкова добре развита, тя може да замества другите части от нея.

Осемте щама, които не предизвикват обриви, също произвеждат невротоксин. В тези случаи отровата обикновено не съдържа елемент дерматоксин, който се придвижва навън в малките периферни нерви и кожата. Вместо това невротоксинът, произвеждан от неагресивните щамове, се придвижва навътре към главните нерви, които вече са възпалени от вируса, но невротоксинът ги възпалява още повече, с което усилва напрежението върху имунната система. (Имайте предвид, че тези разновидности на херпес зостер също могат да произведат известно количество дерматоксин, който в някои случаи може да създаде много леки мистериозни обриви).

В тази статия ще разгледаме 15 от най-разпространените разновидности на херпес зостер, които почти винаги се лекуват неправилно – понякога с имуносупресори, стероиди и антибиотици, които още повече увреждат здравето. Ще разберете какви са симптомите на херпес зостер и как се предават, кои са отключващите фактори, кои са уникалните характеристики на всеки щам и как най-успешно да се справите с двете основни категории на вируса – тези, които предизвикват обриви и останалите, които не предизвикват. Така ще можете да идентифицирате и победите всяка разновидност на вируса и да живеете здравословно.

Имало е времена, когато “не чак толкова болните” рядко са признавали, че имат симптом или здравословен проблем. Да го скрият е било по-лесно, защото симптомът не е възпрепятствал напълно живота им. Той не е пречел на качеството им на живот. Повечето от симптомите на “не чак толкова болните” не са били видими за другите, така че те са можели да ги прикрият. Това е било в техен интерес, защото болестта не е нещо хубаво, модерно или прието. На болните се е гледало с пренебрежение.

Всеки ден много от “не чак толкова болните” губят борбата и се превръщат в “хронично болни”. Тогава обикновено идва осъзнаването. Пропадането, което изживяват, ги води до ново пробуждане за начина, по който са възприемали света.

До този момент “не чак толкова болните” се чувстват сигурни и спокойни за това как са овладели или решили своите незначителни или временни симптоми. Чувстват се уверени, защото смятат, че са намерили някаква помощ под формата на конвенционален лекар или специалист, или хиропрактик, който претендира, че е специалист в по-напредналите грижи за естественото здраве. Когато намерят тези практикуващи здравни грижи, “не чак толкова болните” хора са в началото на кривата на осъзнаването и това, което научават от своя лекар или практикуващ, е ново за тях. Те все още не са достатъчно болни, за да разберат, че това може би не са отговорите, които търсят, защото проблемите, с които се сблъскват на този етап, са достатъчно леки, за да изглеждат частично или дори временно решени от това, което им се струва интелигентно, авангардно мислене в областта на алтернативното здраве.

В днешно време страдането от симптоми или състояния на хронично заболяване е новото нормално явление. Живеем във времена, в които или не си болен, или си много болен. Всеки се бори с някакво състояние. Всеки се сблъсква с поне един симптом, независимо дали би го нарекъл така или не, независимо дали осъзнава, че здравето му е заплашено или не.

Когато сте “не чак толкова болни”, животът ви все още не е ударил спирачки. В състояние сте да живеете и да се справяте с всички здравословни проблеми, които могат да се появят, ако изобщо ги забележите. Няма много сива зона между “не чак толкова болен” и “хронично болен”. Разбирате кога здравето ви стига до момент, в който не може да се управлява, чак когато усетите, че излиза извън контрол. Осъзнавате, че сте в емоционално или психическо състояние на отчаяние, докато се опитвате да разберете как да спрете симптомите, които се превръщат във все по-голям проблем, възпрепятстващ живота ви.

Съвременната медицина е дала на мистериозните кожни заболявания различни наименования – себореен дерматит, други разновидности на дерматита, лупусни обриви, уртикария, витилиго, старчески петна, целулит, розацея, актинична кератоза, склеродерма, склероатрофичен лишей (лихен склерозус) и разбира се, екзема и псориазис. Състоянието на кожата на всеки човек е различно, въпреки че това не винаги се взема предвид. Вземете например екземата. Често към нея се подхожда така, сякаш има един единствен класически тип. Това води до множество погрешни диагнози, включително определението идиопатична (т.е. с неизвестна причина), когато състоянието на кожата на пациента не попада в тяснот о определение за екзема. Истината е, че съществуват над 100 разновидности на екземата и псориазиса.

Акнето е признак, че в черния дроб има хронична, нискостепенна стрептококова инфекция. Стрептококите живеят в черният дроб, когато той съдържа изобилие от храна за тях. Антибиотиците са един от предпочитаните източници на енергия на стрептококите и един от най-големите врагове на черния дроб. В същото време те често се предписват на страдащите от акне, заедно с други лекарства, които натоварват черния дроб. Това може да се превърне в безкраен порочен кръг, в който антибиотиците подхранват самия стрептокок, който причинява акне, а акнето кара дерматолога да изпише рецепта за още антибиотици.

Синдромът на хроничната умора (СХУ) е известен още като миалгичен енцефаломиелит (ME), синдром на хронична умора и имунна дисфункция (СХУИД) и заболяване на системна непоносимост към усилие (ЗСНУ).

СХУ или което друго название предпочетете, е неврологична умора от продължаваща и хронична инфекция от вируса на Епщайн-Бар (ЕБВ) в четвърти стадий. Всяка от над 60-те разновидности на вируса на Епщайн-Бар, придружена от токсични тежки метали като живак и алуминий, създава вирусни невротоксини, които възпаляват и изтощават централната нервна система, създавайки изтощение, което е много по-изразено и ограничаващо от обикновената умора. В по-агресивните си форми невротоксините предизвикват лек енцефалит (неоткриваем чрез ЯМР или компютърна томография), който създава още по-тежка умора. Това невротоксинно възпаление на централната нервна система в крайна сметка може да отслаби надбъбречните жлези, черния дроб и храносмилателната система и да създаде усещането, че силите ви са изчерпани.

Когато става въпрос за холестерола, както и за кръвното налягане, често си мислим, че всичко е свързано със сърцето и сърдечно-съдовата система. Познаваме термините HDL (липопротеини с висока плътност), LDL (липопротеини с ниска плътност), VLDL (липопротеини с много ниска плътност), въпреки че има още много разновидности на протеини, триглицериди и липопротеини, които медицинските проучвания и науката все още не са открили. Представяме си втвърдяване на артериите и плаки в сърдечните клапи, и то с право.

Как започва това? Не може да се образува от само себе си от нищото. 

Много хора страдат от киселинен рефлукс или киселини в стомаха през целия си живот и не разбират защо изпитват това парещо усещане, което достига през гърдите до гърлото. Медицинските специалисти обясняват киселинния рефлукс със стомашните киселини и солната киселина, които се връщат обратно в хранопровода. Тази теория за причината обаче е неоснователна и ограничена в разбирането си, както ще обясним в тази статия.

Кофеинът е познат още от древни времена чрез различни растителни източници, но начинът, по който се употребява сега, има по-голяма история. Пристрастяването, което имаме към кофеина, вече не е само церемония, както е било в продължение на стотици години по целия свят. В днешно време го използваме като стимулиращо средство, просто за да се справим с ежедневието си, защото хората не се чувстват добре и се борят с проблеми с фокуса и концентрацията, мозъчна мъгла, умора, липса на енергия, забравяне, сънливост и физически дискомфорт. Сега го използваме, за да маскираме ежедневните си симптоми. Разбира се, хора, които се чувстват добре, също консумират кофеин, но все повече хора, които не се чувстват добре, го консумират, за да оцелеят и да преживеят деня си.