Рак на щитовидната жлеза

“Първата ми среща с рака беше, когато бях на четиригодишна възраст, по същото време, когато за първи път получих дарбата си от Духа. Седях на масата в трапезарията, когато Духът ми се яви и ме инструктира да съобщя на баба ми, че има рак на белия дроб. Въпреки че не знаех какво означава този термин, го повторих, за удивление на всички на масата. Скоро лекарят потвърди, че откровението ми е вярно.

След това попитах Духа как се е случило това. Защо баба ми се беше разболяла от рак? Духът отговори, че това е било комбинация от вируса на Епщайн-Бар (ЕБВ), плюс различни токсини под формата на тежки метали, ДДТ и други пестициди, разтворители, пластмаси и петролни продукти. Думите бяха чужди за мен на тази ранна възраст, въпреки че можех да разбера, че са сериозни. Оттогава, през цялото време, докато имах тази дарба, приемах рака лично. През годините помогнах на безброй хора, които се бореха с рака, да намерят отговори, безопасност и изцеление.

Питали са ме защо не съм засегнал темата за рака в предишните си книги. Всъщност темата за рака се появява и в двете книги, най-вече в "Най-полезните храни", където десетки храни са споменати заради свойствата им да се борят с рака, като са посочени целеви лечебни храни за конкретни форми на рак – включително рак на щитовидната жлеза. Разбирам защо хората въпреки това искат повече. Ракът е голяма и страшна тема и остава загадка за медицинските проучвания и науката. Няма отговори на въпроса защо изобщо съществува или как да предпазите себе си и близките си, така че хората остават с много неотговорени въпроси.

С всяка книга искам да включвам колкото се може повече лечебна информация. Поставям си за цел да ви дам всички възможни прозрения наведнъж, а после винаги се сблъсквам с реалността: че това е само една книга и не мога да побера всичко, което има да се каже. Досега просто нямаше място за по-подробно разглеждане на рака. Вярвам, че най-накрая е време това да се промени.”

Антъни Уилям: “Лечителят медиум: Изцеление на щитовидната жлеза”.

Не толкова далечното минало

От различни източници ще научите, че ракът винаги е бил част от човешката история. Според тези източници ракът е пречел на живота от 500, 1000 години и дори от древни времена. Ще ви кажат, че ракът може да бъде открит в мумии, а един ден дори ще ви кажат, че ракът е открит в пещерен човек, намерен запазен в лед в продължение на десетки хиляди години.

Истината е, че злокачественият рак е сравнително скорошно явление. Макар че старите тумори са можели да бъдат животозастрашаващи, ако са се разраствали по такъв начин, че да възпрепятстват функциите на органите, те не са били причинени от ракови клетки, а са били доброкачествени. Когато древните гърци са използвали думата, която в крайна сметка е довела до английската дума ‘cancer’, те не са имали предвид това, което имаме предвид днес, когато казваме "рак". Техният термин е бил общ термин за всички болести, когато някой е боледувал, не се е възстановявал и дори е умирал без обяснение. Туморите – доброкачествените тумори – са представлявали само малка част от това определение. Туморите по онова време са се образували от стари белези от рани и от токсични тежки метали, които насищат живата тъкан. Истинският произход на злокачествения рак датира едва от времето на индустриалната революция.

Защо ни казват обратното? Защо ни карат да вярваме, че ракът е практически праисторически? Защото, ако вярваме, че ракът ни съпътства от началото на човечеството, тогава ще мислим, че предразположението към него е записано в гените ни и следователно ние сме тези, които трябва да поемат вината за него. Ако сме убедени, че сами създаваме рака в себе си или че ракът е по наша вина, защото сме крехки човешки същества, няма да търсим по-усилено отговорите, които не се предполага, че трябва да знаем.

Вие заслужавате отговори, затова нека заедно се отървем от мистерията около рака на щитовидната жлеза.

Вирусът на рака на щитовидната жлеза

В 98% от случаите ракът се причинява от вирус и поне един вид токсин. Съществуват много вируси, които могат да бъдат свързани с рака. ЕБВ е един от тях и в комбинация с токсини е вирусът, отговорен за рака на щитовидната жлеза. (ЕБВ е отговорен и за рака на гърдата, черния дроб, почти всички видове рак на белия дроб, рака на панкреаса, рака на дебелото черво, рака на простатата, репродуктивния рак при жените, левкемията и много други).

Лесно е да се мисли, че майка и дъщеря, които изглеждат еднакво и звучат еднакво и двете развиват рак на щитовидната жлеза през живота си, получават същия рак заради гените. Това се предполага, че трябва да мислим, защото ни предпазва от изследване на външни източници.

Разбира се, че чертите на лицето и гласните струни се наследяват генетично, но болестите не се. Ето истинското уравнение: вирус + токсини = рак

Когато определен вирус има подходящото гориво под формата на определени токсини, може да се стигне до рак. Забелязвате ли, че гените изобщо не участват в това уравнение? Това, което медицинските среди тълкуват като генетика с предразположеност към рак, всъщност е предаването на вируси и токсини от поколение на поколение или излагането на едни и същи вируси и токсини в рамките на едно семейство, тъй като семейството живее заедно. Възможно е майката и дъщерята да са наследили ЕБВ по семейна линия, а след това, в детството на дъщерята, и двете да са били изложени на вредни токсини, които са подхранвали вируса.

За да разгледаме как вирусът на Епщайн-Бар е станал част от уравнението на рака, нека се върнем към историческото развитие на ЕБВ. Първо, настъпва Индустриалната революция, а с нея и разработването на съвсем нови химически съединения, натоварени с тежки метали, които започват да замърсяват света и телата ни. ЕБВ се е хранел с тези отрови, за да се опита да ни предпази от тях като добър, лоялен вирус, какъвто все още е бил. При преработката на тези отрови, клетките на вируса всъщност преработват отровите в по-токсична форма, като за да ги предпазят, ги освобождават във всяка тъкан, която ги заобикаля – в черния дроб, белите дробове, панкреаса, гърдите, щитовидната жлеза или другаде. След като бъдат елиминирани като страничен продукт на ЕБВ, тези преработени отрови могат отново да послужат като храна за вируса. Това се случва непрекъснато, като оцеляват и се размножават само най-силните клетки на вируса – тези, които могат да понасят все по-силните отрови.

Когато ЕБВ за първи път се променя по този начин, той все още не е раков. От мъртвата човешка тъкан, убита от отровния вторичен продукт на ЕБВ, е можело да се образуват доброкачествени тумори и в по-голямата си част това е било всичко. (Злокачествените тумори на ЕБВ все още са се срещали изключително рядко. Тези, които се образуват, са били резултат от първия мутирал щам на ЕБВ, който е влязъл в контакт с ранни експериментални химически съединения.) Това, което този период наистина е направил, е да подготви почвата за това някои щамове на ЕБВ да станат ракови в крайна сметка, когато се сблъскат с подходящото гориво.

С напредването на годините и навлизането във втората половина на XIX в. вирусът става още по-силен. В края на XIX в. се появяват още индустриални химически творения, този път експерименталните фунгициди, хербициди и антибиотици, които развиват ЕБВ на ново ниво, принуждавайки вируса да мутира така, че да бъде такъв, който вече не е полезен за телата ни. С тези нови химични съединения като гориво, токсичните отпадъци на ЕБВ стават по-отровни от всякога. Когато този вирусен вторичен продукт е насищал живата тъкан на която и да е част от тялото, в която се е намирал в даден момент – например щитовидната жлеза – образуването на келоиди и доброкачествени тумори от увредена, белязана тъкан и мъртви човешки клетки започва да се случва все по-често. В същото време ЕБВ мутира, за да може да понася собствените си преработени отровни отпадъци. Вече той започва да се грижи само за себе си.

С навлизането в 20-и век някои разновидности на ЕБВ стават характерни за създаването на рак. И през последните над 100 години тези щамове на ЕБВ са продължили да мутират, докато са консумирали по-съвършени, по-нови видове токсини.

Повече за ранните години на вируса на Епщайн-Бар, можете да прочетете в статията: “Заболявания на щитовидната жлеза – как започва всичко”. 

Как се образува ракът на щитовидната жлеза

Когато някой се зарази с един от мутиралите щамове на ЕБВ, които могат да причинят рак, щамът продължава да мутира в тялото, ако има подходящо гориво под формата на токсини. Вирусът поема токсините по пътя си и преминава през този процес на преработване, освобождавайки отрови, които са по-силни, отколкото когато са влезли в него, почти като процеса на синтез "проба-грешка", който се прилага в химическите компании при създаването на нови, мощни химически съединения. Вероятно това звучи подобно на описанието от статията “Истината за щитовидната жлеза”, на начина, по който се произвеждат невротоксините и дерматоксините, и е така. Разликата е, че причиняващите рак щамове на ЕБВ са склонни да произвеждат по-малко невротоксини и дерматоксини от някои други разновидности на ЕБВ. Вместо това те са насочени към преработване на токсините в по-общи отрови, увреждащи клетките. Ако вирусът се намира в щитовидната жлеза в този момент, преработените отрови ще наситят областта на жлезата, където се намират вирусните клетки, увреждайки тъканта на щитовидната жлеза. Вирусът ще погълне мъртвите тъканни клетки, които са пълни с преработени отрови, и голяма част от вируса ще започне да умира от токсичността – всъщност на този етап вирусният товар в щитовидната жлеза може да намалее с 50 до 70 %.

Започва нов цикъл. Клетките на ЕБВ, които оцелеят, ще бъдат тези, които са най-добре подготвени да се справят с отровите. Те ще се хранят с всички стари или нови токсини в тялото на заразения. Освен това техният вирусен вторичен продукт – този път още по-силен след поредния цикъл на преработка – отново ще насити тъканта на щитовидната жлеза, убивайки част от здравите клетки на органа, като вирусът ще погълне и тези наситени с отрови тъканни клетки. Клетките на ЕБВ, които не могат да понесат повишената токсичност, ще умрат и новият кръг оцелели ще бъде още по-силен от предишния.

Ще започне трети цикъл. Този път, докато вирусът ресинтезира и преработва нова партида отрови, той отново насища съседната щитовидна тъкан и консумира получените в резултат на това токсични, мъртви щитовидни клетки. Вместо нормално отмиране, подобно на вирусните клетки от предишните цикли, които са се състояли шест месеца до две години по-рано, вирусните клетки, които са отровени този път, достигат капацитета си за мутация. Като последен метод за оцеляване, когато вече не са в състояние да мутират, тези умиращи вирусни клетки произвеждат ензимно химично съединение, което ги превръща в живи ракови клетки. Сега, вместо да са на ръба на смъртта, те имат живот след смъртта.

С нови структури, тези клетки консумират преработените – наситени с отрови – клетки на щитовидната жлеза, за да се възпроизвеждат и размножават, този път като рак. Докато правят това, раковите клетки на свой ред освобождават нов ензимен биохимикал в близката щитовидна тъкан, като бавно превръщат и тези човешки клетки в ракови.

И бившите вирусни ракови клетки, и бившите човешки ракови клетки имат живот в себе си и се групират, за да оцелеят. В тези групи те се нуждаят от храна. Настъпва процес на ангиогенеза, при който се образуват малки кръвоносни съдове – подобно на малките жили в листата – за да вкарват хранителни вещества през микроскопичната мембрана, която държи заедно струпването на раковите клетки. (Ангиогенезата като концепция е открита от медицинската наука и проучванията, въпреки че конкретната специфика, която разглеждаме в тази статия, все още не е известна.)

Междувременно в щитовидната жлеза все още има активни ЕБВ клетки, които не са се превърнали в ракови. Те продължават да се движат в цикъл чрез консумиране и повторно консумиране на токсини и техните отпадъчни вещества могат да продължат да убиват живата тъкан на щитовидната жлеза. Съдовете на раковата клетъчна маса ще засмукват като гориво, както преработените отрови, така и мъртвите човешки клетки, което ще позволи да се образува злокачествен тумор или киста на щитовидната жлеза, а след това да расте и да се разширява.

Необходими са и двете предпоставки

Нека да уточним, че ЕБВ не води автоматично до рак на щитовидната жлеза. На първо място, само някои мутирали щамове от групи 4 и 5 на ЕБВ могат да образуват ракови клетки. Второ, в уравнението трябва да бъде включена и особено силна разновидност от токсини. Както можете да видите в процеса, който току-що разгледахме, ЕБВ се нуждае от гориво на всяка стъпка, за да напредне до развитието на рак.

Не би трябвало да мислим твърде много за токсините, които участват в рака. Не трябва да знаем, че ги наследяваме. Вместо това, както казахме, се очаква да мислим, че ракът е генетичен. Ако е генетичен, значи е по наша вина, а ако е по наша вина, никой друг няма да плати цената. Помислете за мезотелиомата - рак, причинен от излагане на азбест (един от малкото редки видове рак, при който не е нужен вирус). Когато причината за мезотелиомата излезе наяве, компаниите бяха принудени да съберат многомилиарден фонд за пациентите и семействата, засегнати от този рак. Това е само един промишлен токсин. А сега си представете, че промишлените предприятия, отговорни за производството на всички различни токсини, които подхранват ЕБВ, бъдат разкрити. Само за изследване на ЕБВ и неговите мутации ще са необходими милиарди. Това би било катастрофално. Ще последват колективни искове, ще трябва да се създадат десетки фондове на стойност няколко трилиона долара, а индустриите ще трябва да платят цената за последните 150 години развитие на рака.

И така, вместо да излезе наяве истината за това как се развиват различните видове рак, ни се казва, че ние го създаваме с нашата ДНК или дори с нашите мисли. Медицинските проучвания и науката се фокусират върху гените, които са отговорни за рака и върху това как да се лекува рака, след като вече се е образувал, а процесът на това как всъщност започва тази болест, остава на тъмно.

Сега обаче знаете истината, а тя е свързана с токсините. Толкова много променливи влияят върху начина, по който се формира и развива рак, причинен от ЕБВ (или от друг вирус). Дали някой има повече диоксини в организма си? Повече тежки метали, повече пестициди, повече фармацевтични продукти? Какви видове? Какви отрови са наследени по семейна линия? След това, ако има вирус – какъв е щамът? Колко е мутирал? Ако някой има по-малко токсини и щам на вируса, който е по-малко агресивен, ракът му може да не е толкова пагубен, а в обратният случай, ракът може да се развие много по-бързо. Освен това трябва да се вземе предвид и имунната система – компрометирана ли е или все още е силна? Ако трябва да постигнем голям напредък в разбирането на рака като общество, именно тук ще се съсредоточат медицинските проучвания и науката.

Формула за изцеление

Формулата "вирус + токсини = рак" може да звучи стряскащо. Не се притеснявайте от нея. Тя е много по-малко плашеща от това да не знаем как или защо ни поразява ракът.

Да речем, че научите за 90-годишен човек, който е пушил 70 години и никога не е развил рак на белия дроб. Въпреки че пушенето може да е имало много други негативни последици за здравето му, ракът не е бил сред тях. След това си помислете за някой, който е развил рак на белия дроб и не е пушил нито ден през живота си, въпреки че е бил изложен на друг вид токсини. Какво отличава двамата? Досега вероятно щяхте да кажете, че отговорът е загадка и най-вероятно се свежда до генетиката. В светлината на тази статия можете да кажете, че онзи, който не се е разболял от рак, е бил този без вирус. И това знание ви дава възможност да контролирате собствения си живот – със сигурност по-добър вариант от това да живеете в страх. Независимо дали искате да предотвратите рак на щитовидната жлеза или да се справите с вече възникнал рак на щитовидната жлеза, вече знаете стъпките, които трябва да предприемете: (1) да намалите вирусния си товар и (2) да елиминирате токсините от тялото си. Книгата “Лечителят медиум: Изцеление на щитовидната жлеза” ви дава възможност да направите и двете.

За статията са използвани материали от книгата на Антъни Уилям "Изцеление на щитовидната жлеза". Очаквайте скоро в нашия блог, още статии по темата!

Други статии за щитовидната жлеза: