Заболявания на щитовидната жлеза – допълнителни усложнения (част 1)

Заболявания на щитовидната жлеза – допълнителни усложнения (част 1)

Хората, които се борят с нарушения на щитовидната жлеза, често страдат от допълнителни здравословни състояния, които погрешно се приемат за отделни проблеми. Може да бъде изключително обезсърчително за всеки да получи множество диагнози. Не само сте потиснати от чувството, че нещо не е наред с вас и не можете да се излекувате, но и в същото време живеете със страха че и нещо друго ще ви сполети – опасенията, че ако имате диагноза автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, това ви прави предразположени да развиете други автоимунни заболявания.

Не позволявайте повече тези притеснения да обременяват съзнанието ви. Реалността е, че ЕБВ стои зад толкова много здравословни проблеми - много от тях автоимунни - че има изключително голям шанс това да не са много отделни, несвързани симптоми и състояния, а по-скоро всички те да идват от един и същи източник. Всички състояния, причинени от ЕБВ, включително синдромът на хроничната умора, ревматоидният артрит, лаймската болест, фибромиалгията и лупусът, обикновено съпътстват проблемите с щитовидната жлеза, защото ги причинява един и същи вирус. В серия от статии за щитовидната жлеза, ви предоставихме информация как да се освободите от вируса, научихте за инструментите, от които се нуждаете, за да се справите с истинския корен на проблема си и най-накрая да продължите живота си.

Нека разгледаме някои от най-често срещаните състояния, които придружават проблемите с щитовидната жлеза. Помнете, че това не са стандартните отговори, които ще намерите от други източници.

Перименопауза и менопауза

Горещи вълни, наддаване на тегло, косопад, загуба на памет, умора, мозъчна мъгла – все още съществува объркване относно това дали да се припишат на заболяване на щитовидната жлеза или на менопауза. Една жена може да получи диагноза "физически изменения" заедно с или вместо диагноза на щитовидната жлеза, като и в двата случая тя има усещането, че тялото ѝ се бунтува и започва да остарява.

Истината е, че тези симптоми не се дължат нито на дисфункция на щитовидната жлеза, нито на хормонален преход, нито на стареене. В голяма част от случаите причината е ЕБВ - в статиите за щитовидната жлеза прочетохте за това как вирусът е способен да създаде всички тези симптоми. Възможно е също така излагането на радиация или пестициди да допринесе за дискомфорта, който класически се свързва с менопаузата.

Както Антъни Уилям подробно описва в преработеното и допълнено издание на книгата "Лечителят Медиум", менопаузата не трябва да се счита за болезнен, неудобен процес, който бележи началото на забавеното стареене. Просто така се е случило, че в миналото инкубационният период на ЕБВ, в който той е започнал да инфектира щитовидната жлеза и да предизвиква симптоми, е съвпаднал с времето, когато менструацията на жената е започнала да спира и това съвпадение е било погрешно прието за причинно следствена връзка. В наши дни, с появата на по-агресивни и по-бързо развиващи се щамове на ЕБВ, жените заболяват от хипотиреоидизъм по-рано и вече не е необичайно 25-годишни жени или дори студентки да получават диагноза за перименопауза. Това е грешка, която оставя толкова много млади жени в криза на идентичността, с усещането, че остаряват преждевременно, докато в действителност проблемът е вирусен и най-вече – управляем.

Безплодие, спонтанен аборт и усложнения на бременността

Сред лидерите в движението за здраве на щитовидната жлеза се шири сериозно погрешно схващане, че хипотиреоидизмът създава проблеми като спонтанен аборт, безплодие, прееклампсия и ниско тегло на плода при раждане. Съществува дори теория, според която хипотиреоидната болест на майката може да допринесе за развитието на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) при детето в утробата. През следващите години за всичко, свързано с бременността, което е компрометирано на почти всяко ниво, ще бъде обвинявана щитовидната жлеза на майката. Конвенционалните лекари ще се присъединят към алтернативните медицински общности в това мислене и макар тази теория да изглежда напредничава, тя отклонява вниманието от истината за това, което причинява всички тези проблеми. Ако медицинските общности все още не разбират как наистина функционира заболяването на щитовидната жлеза, как могат да направят солидна връзка между него и проблемите с бременността?

Ако сте чували, че хипотиреоидната жлеза е виновна за вашия спонтанен аборт, проблеми със зачеването или трудна бременност или раждане и това ви е стресирало по някакъв начин, не трябва да се обезкуражавате. Съществува съвсем реално обяснение за това, през което сте преминали и то не е по ваша вина. Да, много често се среща хипотиреоидизъм преди или по време на бременност. Този период обаче, не превръща недостатъчно активната щитовидна жлеза в причина за репродуктивни проблеми. По-скоро на проблема с щитовидната жлеза трябва да се гледа като на подсказка или индикатор за това, което се случва наистина, а не като за самата причина.

Истинската причина е нещо съвсем друго – нещо, което е недостатъчно изследвано, пренебрегвано и неглижирано от към финансиране, години наред. Същият патоген, който стои зад заболяванията на щитовидната жлеза, стои и зад много от репродуктивните проблеми: вирусът на Епщайн-Бар. Още един от онези случаи, в които тялото ви понася цялата вина за вашите страдания, докато този патоген е истинският причинител на проблема. В действителност щитовидната жлеза никога не е отговорна за спонтанните аборти. Нейните честоти, подобни на радиочестотите, поддържат репродуктивната система и растящото бебе, дори когато тази жлеза има проблеми. Щитовидната жлеза е толкова добре развит орган, че е в състояние да предотврати проблеми със забременяването, когато производството на тиреоидни хормони е намалено. Освен това, както разгледахме по-рано, за да запълнят недостатъчното производство, надбъбречните жлези произвеждат хормонална смес, която имитира хормоните на щитовидната жлеза (макар че тя няма да се появи на модерните кръвни тестове за щитовидна жлеза, защото уникалният ѝ химичен състав не създава точно съвпадение и затова засега е неоткриваема).

Истинските проблеми възникват, когато ЕБВ се насочи към репродуктивната система. Вече разгледахме по-рано, че във вторият стадий от развитието си ЕБВ често навлиза в репродуктивните органи. Именно това създава обстоятелствата за по-късни проблеми с плодовитостта и бременността. Когато вирусът достигне третия си стадий и навлезе в щитовидната жлеза – което често предизвиква хипотиреоидизъм – матката и/или яйчниците, вече се борят с вируса от известно време, което кара проблемите да започнат да се проявяват по същото време, когато щитовидната жлеза започва да реагира на вируса. Често всичко това се случва в периода на раждане на детето, точно когато може да попречи най-много.

Освен това бременността и раждането с техния приток на хормони, които подхранват ЕБВ, могат да предизвикат напредване и размножаване на нискостепенна или латентна ЕБВ инфекция. Бременността също така отнема енергия от имунната система, което прави жената по-податлива на ЕБВ в организма ѝ. Това означава, че вирусна инфекция, която не е предизвиквала симптоми в продължение на години, може внезапно да напредне към щитовидната жлеза или да се събуди от покой и да стане симптоматична, когато жената забременее.

Например жена, която е прекарала мононуклеоза в началото на студентските си години, може да е развила ЕБВ, който да е напреднал към матката, до времето на завършването ѝ. Ако вирусът се е загнездил в този орган, той може да е причинил фиброми на матката, въпреки че тя не би могла да знае, че те са свързани с мононуклеозата от първи курс. Тъй като през 20-те ѝ години вирусът е преминавал между активни и неактивни периоди, а след това може би се е прехвърлил към щитовидната жлеза или отвъд нея, жената може да е имала и други симптоми на ЕБВ – като наддаване на тегло, мозъчна мъгла, болки в ставите, умора, косопад и суха, напукана кожа. И в този случай няма да има никакви доказателства, които да свързват това с първите години на колежа или фибромите, така че тя няма да знае, че става въпрос за еднa и същa медицинска история. След това, да кажем, че е забременяла в началото на 30-те си години и е започнала да изпитва с пълна сила тези по-ранни симптоми, като дори е била близо до загуба на бебето. Тогава лекарят би могъл да ѝ направи кръвна картина и да ѝ постави диагноза хипотиреоидна болест, като ѝ обясни, че ниските хормони на щитовидната жлеза са виновни за симптомите и вероятността за спонтанен аборт. В действителност през цялото време тя е имала ЕБВ.

Така че не компрометираната щитовидна жлеза причинява проблеми с плодовитостта, а вирусът в репродуктивната система, който причинява кисти, фиброми, непостоянна менструация, запушване на маточните тръби, прееклампсия и/или скрито и неоткриваемо възпаление на матката, което може да попречи на здравословното зачеване и бременност.

Последният проблем, възпалението на матката, стои в основата на толкова много мистериозни спонтанни аборти. Когато ЕБВ се насочи към матката, той възпалява органа, създавайки спазъм, който е невъзможно да се открие и въпреки това може да прекъсне бременността. Подобни спонтанни аборти се срещат най-често при жени с високо вирусно натоварване и висока концентрация на токсични тежки метали, които подхранват ЕБВ. (Токсичните тежки метали в утробата и предадени чрез спермата също могат да създадат проблеми за развиващото се бебе. Един пример за това е синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) – за пълното обяснение на това разстройство вижте главата, посветена в книгата "Лечителят Медиум").

Понякога жената се сблъсква със симптомите на ЕБВ след раждането. Както разгледахме в статията “Истината за щитовидната жлеза” и отключващите фактори на вируса на щитовидната жлеза, това е така, защото огромният запас от хормони, които навлизат в кръвообращението, когато жената ражда, са гориво за клетките на вируса на Епщайн-Бар. Количеството адреналин, което се освобождава по време на този процес, е почти колкото за цял живот на човек, който не е раждал – достатъчно, за да отслаби имунната система и да даде тласък на ЕБВ. В резултат на това жената може да изпита съкрушителна умора, депресия, тревожност, наддаване на тегло и мозъчна мъгла, които лекарят погрешно диагностицира като следродилна депресия, проблем с щитовидната жлеза или дори лаймска болест. (Ако новата майка не страда от инфекция с ЕБВ, тя може да изпита поне лека надбъбречна умора, безразличие, лека депресия и отпадналост за кратък период от време, докато се възстанови от хормоналния дисбаланс.) По-активното, агресивно присъствие на ЕБВ означава също, че жената може да има повече трудности при опитите да зачене или да износи бебето до термина при по-късни бременности. Нищо от гореизложеното не означава, че трябва да избягвате опитите за зачеване и раждане на деца. Бременността и раждането са красиви, чудотворни части от живота. Просто трябва да полагате допълнителни грижи за надбъбречните си жлези и за цялостното си здраве, за да бъдете здрава и силна майка.

Друг основен фактор, допринасящ за проблемите с плодовитостта на много жени, е ниската "работоспособност" на репродуктивната система. Това може да се случи от само себе си, без вирусна активност в организма или в резултат на ЕБВ, който изтощава репродуктивната система от енергията и ресурсите ѝ. В този случай е най-добре да се работи за намаляване на вирусния товар и за презареждане на организма и системите му. За повече информация по този въпрос вижте главата "Плодовитостта и бъдещето ни" в книгата на Антъни Уилям "Най-полезните храни".

Синдром на поликистозните яйчници (PCOS)

Както току-що разгледахме, когато EБВ се придвижва из тялото, той може да избере яйчниците като място да се загнезди. Там вирусът може да предизвика образуването на кисти, тъй като имунната система се опитва да блокира растежа на вируса и той продължава да живее и расте в тях. Докато тези кисти се развиват, те натоварват имунната система, позволявайки на ЕБВ да премине по-бързо към трети стадий – инфекция и нарушаване на функциите на щитовидната жлеза. Ето защо PCOS и проблемите с щитовидната жлеза се срещат толкова често заедно.

Качването на тегло също е често свързано с PCOS. То обаче не се дължи на PCOS, нито на хормонален дисбаланс – обвиняването на PCOS в напълняване е само лесен начин модерната медицина да пренебрегне истинския проблем. Както разгледахме в другите статии за симптомите, които се свързват със заболявания на щитовидната жлеза, когато говорим за наддаване на тегло всичко опира до черния дроб и лимфната система. Реалността е, че в около половината от случаите на PCOS жената не наддава на тегло. Жените, които имат само проблеми с кисти на яйчниците и нямат проблеми с теглото, често са по-млади, с относително ненатоварен черен дроб и лимфна система в по-добро състояние. От друга страна, ако жената е живяла години наред с ЕБВ, неговите отпадъчни вещества, други токсини и непродуктивни храни, които претоварват черния ѝ дроб и причиняват задръжки в лимфната система, наддаването на тегло може да бъде ясно изразено. Просто по същото време ЕБВ причинява и PCOS.

Рак на гърдата

Истинската причина за рака на гърдата е вирусът на Епщайн-Бар. Когато ЕБВ се придвижва от черния дроб към щитовидната жлеза, лимфната система се опитва да го улови в областта на гърдите. Някои разновидности на ЕБВ, когато попаднат в тази област, образуват тумори, кисти или лезии. Ето защо ракът на гърдата често не се ограничава само до гърдите. Той често засяга и подмишниците и лимфните възли.

Продължението на статията в "Заболявания на щитовидната жлеза – допълнителни усложнения (част 2).

За статията са използвани материали от книгата на Антъни Уилям "Изцеление на щитовидната жлеза". Очаквайте скоро в нашия блог, още статии по темата!

Други статии за щитовидната жлеза:

“Истината за щитовидната жлеза”;
“Заболявания на щитовидната жлеза – как започва всичко”;
“Заболявания на щитовидната жлеза – обяснение на вашите симптоми (част 1)”;
“Заболявания на щитовидната жлеза – обяснение на вашите симптоми (част 2)”;
“Заболявания на щитовидната жлеза – обяснение на вашите симптоми (част 3)”;
“Заболявания на щитовидната жлеза – допълнителни усложнения (част 2)”;
“Рак на щитовидната жлеза”;
“[Видео] Имате ли тиреоидит на Хашимото? – говори Антъни Уилям”;
“Антъни Уилям за безсънието и проблемите със съня при заболявания на щитовидната жлеза”;
“Съветите на Антъни Уилям за лечение на проблеми със съня и защо лошите сънища са добри”;
“Защо жените са по-податливи на заболявания на щитовидната жлеза”;
“90-дневна терапия за щитовидната жлеза на Лечителя Медиум (част 1)”;
“90-дневна терапия за щитовидната жлеза на Лечителя Медиум (част 2)”;
““Гадаещите тестове” за щитовидната жлеза”;
“Антъни Уилям за лекарствата за щитовидната жлеза”;
“Антъни Уилям за живота без щитовидна жлеза”;
“Антъни Уилям разкрива истината за йода”;
“Антъни Уилям разкрива истината за цинка”;
“Мощни лечебни храни за щитовидната жлеза”;
“Кои храни да избягваме при заболявания на щитовидната жлеза”;
“Лечебни билки и хранителни добавки за щитовидната жлеза”;
“Как сокът от целина помага при заболявания на щитовидната жлеза”;
“Чай за лечение на щитовидната жлеза”;
“Лебен бульон за щитовидната жлеза”;
“Лечебен сок за щитовидната жлеза”;
“Лечебно смути за щитовидната жлеза”.

Подобни публикации

[Видео] Антъни Уилям прави зелено смути и шокова терапия с новия Микро-Ц Immune Power
[Видео] Антъни Уилям прави зелено смути и шокова терапия с новия Микро-Ц Immune Power
Добавете новият Микро-Ц Immune Power на прах на Vimergy® към зеленото си смути или Шоковата терапия с витамин Ц за по-дорбо здраве на кожата
Прочети още
[Видео] Страдате ли от фибромиалгия? – говори Антъни Уилям
[Видео] Страдате ли от фибромиалгия? – говори Антъни Уилям
Болките, схващанията, чувствителността, умората и сковаността при фибромиалгия са резултат от невротоксините от четвърти стадий на вируса Еп
Прочети още
[Видео] Имате ли тиреоидит на хашимото? – говори Антъни Уилям
[Видео] Имате ли тиреоидит на хашимото? – говори Антъни Уилям
Това състояние се причинява от вируса Епщайн-Бар (ЕБВ), който се загнездва в щитовидната жлеза. Причинява увреждане на клетките, тъй като пр
Прочети още

Този блог, неговото съдържание и всички свързани с него материали са представени само с информационна цел и не заместват медицински съвет, диагноза, лечение или предписание. Нищо, което се съдържа в този блог или е достъпно от него, не трябва да се счита за медицински съвет, диагноза, лечение или предписание, нито за обещание за ползи, претенция за излекуване, правна гаранция или гаранция за резултатите, които ще бъдат постигнати. Никога не пренебрегвайте медицински съвет или не отлагайте търсенето му заради нещо, което сте прочели в този блог или в някой от свързаните материали. Природник ЕООД и неговият екип не са медицинкси лица и нямат претенции да предоставят здравни услуги. Консултирайте се с лицензиран здравен специалист, преди да промените или прекратите каквито и да било настоящи лекарства, лечение или грижи, или да започнете каквато и да било диета, упражнения или програма за добавки, или ако имате или подозирате, че може да имате здравословно състояние, което изисква медицинска помощ. Агенцията по храните и лекарствата на Р. България не е оценила нито едно изявление, твърдение или представяне, направено в този блог или достъпно от него или от който и да е свързан материал. Съдържанието на този блог и всеки свързан материал не отразява непременно мнението на Природник ЕООД или на основния автор и не е гарантирано, че е правилно, пълно или актуално. Тази статия може да съдържа връзки към други ресурси в интернет. Тези връзки са предоставени като цитати и помощни средства, които да ви помогнат да идентифицирате и намерите други интернет ресурси, които може да представляват интерес, и нямат за цел да заявят или да означат, че Природник ЕООД или главният автор препоръчват, одобряват, подкрепят, спонсорират или са по някакъв начин свързани или асоциирани с което и да е лице или организация, свързани с материала, към който е препратка, или са законно упълномощени да използват търговско име, регистрирана търговска марка, лого, юридически или официален печат или символ, защитен с авторско право, който може да е отразен в материала, към който е препратка.