Дошъл е големият ден и се събуждате рано. Обличате се грижливо, закусвате толкова, колкото ви позволява стомахът, оставяте съобщение на шефа си, за да му напомните, че ще закъснеете. В колата напът за лекарския кабинет усещате трепети на надежда при мисълта, че следващия път, когато седнете зад волана, ще имате малко повече контрол над живота си.

Може би най-накрая ще получите отговори на всички ваши въпроси: защо имате проблеми със съня; защо не можете да контролирате теглото си; защо страдате от мозъчна мъгла; защо имате усещането, че косата ви изтънява или изпитвате постоянна умора. Надявате се най-после да получите някакво обяснение за горещите вълни, студените ръце и крака, чупливите нокти, сухата кожа, трептенията на сърцето, неспокойните крака, влошената памет, мътнините в очите, мускулната слабост, хормоналния дисбаланс, замайването, мравучканията и изтръпванията, шумът в ушите, необяснимите болки, тревожността и депресията. В чакалнята едва успявате да се съсредоточите върху списанието в скута си, докато чакате да извикат името ви.

Моментът настъпва. Водят ви в стаята за прегледи, където заемате място и се опитвате да дишате бавно. Няколко минути по-късно влиза лекарят и след кратък приятелски разговор получавате присъдата: "Имате тиреоидит на Хашимото".

Има известно облекчение във факта, че поне имате име за това, което ви мъчи... и все пак това име не дава никаква представа за това какъв е проблемът. "Какво е това?" - питате вие.

"Кръвните изследвания, които току-що получихме, показаха повишено наличие на антитела срещу щитовидната жлеза. Заедно с повишените нива на тиреостимулиращия хормон (ТСХ), увеличената щитовидна жлеза, която се появи при последния преглед, и симптомите на хипотиреоидност, които проявявате, всичко показва, че имунната ви система е объркана. Това объркване се нарича автоимунна реакция и означава, че организмът ви атакува щитовидната жлеза, сякаш тя е чуждо тяло. Това възпалява жлезата и я разрушава с течение на времето, като малко по малко намалява функциите ѝ."

Пътувате обратно от лекарския кабинет и не се чувствате като човек получил отговори или някакъв контрол над проблемите си, а по-скоро се чувствате предадени. Как е възможно собственото ви тяло да ви разочарова по този начин? Какво сте направили погрешно, за да заслужите имунна система, която да атакува вас самите? Вече не знаете на какво можете да се доверите, щом не можете да се разчитате дори на тялото си да бъде на ваша страна.

Може би горният сценарий не описва напълно вашата история с щитовидната жлеза. Може би вместо това ви е поставена диагноза "болест на Грейвс" - автоимунно заболяване, което според лекаря ви води до пренатоварване на щитовидната жлеза.

Или пък са ви казали, че имате първичен хипотиреоидизъм – недостатъчно производство на щитовидните хормони, което се установява с кръвен тест или се усеща интуитивно от специалист по функционална медицина, който може да разчете признаците. Може би са ви казали, че имате възел на щитовидната жлеза, киста или дори тумор.

Може би когато сте посетили лекаря за пръв път, тестовете и физическите прегледи не са показали нищо нередно. След това сте посещавали лекар след лекар, докато сте търсили отговори и в крайна сметка все така не сте намерили такива. Започнали сте да губите доверие в лекарите и в себе си. За известно време дори сте смятали, че всички симптоми са само в главата ви. След това сте решили да се образовате с най-новата медицинска литература и сте стигнали до собствени заключения за това какво се случва със здравето ви. Опитали сте да промените начина си на хранене и сте почувствали известно облекчение, въпреки че дните ви все още са трудни и все още не се чувствате напълно добре.

Възможно е да сте се притеснявали да посетите лекар по повод на умората, тревожността, мозъчната мъгла и замайването. Прочели сте няколко статии за щитовидната жлеза и сте се замислили дали това не е причината за заболяването ви.

Или пък сте близък на човек с постоянни, необясними симптоми или установено заболяване на щитовидната жлеза. Наблюдавате отстрани колко ужасно е това хронично заболяване и бихте искали да накарате всичко това да изчезне и да си върнете здравия, жизнен приятел или роднина, когото сте познавали.

А може би сте лекар, чието сърце се къса, когато виждате пациент след пациент с хронична болка или дискомфорт. Наясно сте с новите теории за автоимунните заболявания и здравето на щитовидната жлеза. Разчитате добре симптомите, не приемате кръвните изследвания като окончателен отговор, предлагате на пациентите си най-новите инструменти за справяне с хроничните заболявания и сте свидетели, когато лекарствата не носят облекчение, като през цялото време чакате онова революционно изследване, което веднъж завинаги ще разреши тайните на щитовидната жлеза.

Ако вашата история е подобна на някой от горните сценарии, не сте сами - вие сте един от милионите, които се сблъскват със загадъчните симптоми, които модерната медицина започва да свързва със заболяванията на щитовидната жлеза. Макар че вашата история е ваша собствена и особеностите на преживяното са уникални и лични, вие имате много общо със смела и неуморна група хора, които няма да се задоволят с нищо друго освен абсолютната истина за здравето на щитовидната жлеза.

Защо тялото ви би нападнало само себе си? Ако проблемите с щитовидната жлеза са генетични, защо са се разпространили едва в последните поколения? Как е възможно цялото ви физическо страдание да е плод на въображението ви или да е някакъв вид прищявка на вселената?

Трябва да има по-смислено обяснение, смятате вие. Трябва да има разкрития, които да осмислят всичко – сигурни сте в това.

И сте прави.

Бъдете сигурни, че симптомите и заболяванията ви не са по ваша вина.

Чухте ли?! Ще го повторим отново, защото самозаблуждениетео в обратна посока е изключително силно: вашите симптоми и болести не са по ваша вина.

Вие не сте създали заболяването си. Не сте го привлекли или провокирали. Не сте си го измислили. Не сте болни, защото сте луди, мързеливи, слабохарактерни, дефектни или отегчени. Не сте провокирали симптомите си с лоши мисли или защото сте били фиксирани прекалено много върху страха. Не произхождате от дефектно генетично наследство. Не възпирате подсъзнателно лечението си, защото тайно жадувате за вниманието, което ви носи болестта. Страданието ви не е наказание от Бог или Вселената, нито карма, която се връща, за да ви накаже за нещо, което сте направили в този или в друг живот.

По същия начин тялото ви не ви е подвело. Симптомите и заболяванията на щитовидната жлеза не са бунт на тялото ви срещу вас. То никога не би ви предало. Всичко, което прави тялото ви, е да работи денонощно, за да ви подкрепя, защото то ви обича безусловно.

Вирус на щитовидната жлеза - вирусът на Епщайн-бар

Патогенът, който Антъни Уилям нарича "вирус на щитовидната жлеза", е същият, който причинява мононуклеоза: вирусът на Епщайн-Бар (ЕБВ). Вирус, който лесно се прихваща в колежа при споделяне на напитки и санитарни помещения, който е свързан с целувки и може да причини на човек постоянна умора, треска и болки в гърлото в продължение на месеци... Звучи ли ви като мононуклеоза (известна още като жлезиста треска или "болестта на целувките")? Защото е така.

Модерната медицина все още не е открила, че мононуклеозата е само втори стадий на този вирус, че всъщност вирусът има четири стадия, третият от които е насочен към щитовидната жлеза, което обяснява над 95% от проблемите с нея. (Останалите 5% от проблемите с щитовидната жлеза идват от радиационното облъчване, дължащо се на рентгенови снимки на гръдния кош, зъбите и други, компютърна томография, замърсяване на хранителните и водните запаси, пътуване със самолет, мобилни телефони, наследство от облъчването на нашите роднини, както и от непрекъснатите атмосферни радиационни емисии от минали ядрени катастрофи).

По-подробна информация за вируса на Епщайн-Бар ще намерите в статиите:

Епщайн-Бар вирус (Част първа)
Епщайн-Бар вирус (Част втора)
Херпесни вируси

Видове вирус на Епщайн-бар

Епщайн-Бар е вирус от семейството на херпесните вируси, който съществува от повече от 100 години. През това време той е преминал през много поколения хора, като по пътя си е мутирал в много различни разновидности и щамове. Тези щамове, както Антъни Уилям споделя в книгите си, са над 60 и могат да бъдат категоризирани в шест групи с нарастваща тежест, с приблизително 10 разновидности във всяка група. Досега медицинските проучвания и науката са открили щамове на вируса само в една от тези групи.

Някои щамове на ЕБВ (тези от група 1) са много леки и бавно протичащи. Те никога не могат да доведат до нещо повече от болки в гърба и никога не могат да стигнат до щитовидната жлеза. Други щамове на ЕБВ са по-агресивни и бързоразвиващи се. Те са отговорни за някои от най-унищожителните заболявания на нашето време, включително множествена склероза и различни видове рак. Ако искате да научите повече за тези групи ЕБВ, Антъни Уилям ги разглежда по-подробно в главата "Вирус на Епщайн-Бар, синдром на хроничната умора и фибромиалгия" на първата му книга "Лечителят Медиум".

Тези различни разновидности ЕБВ обясняват защо вирусът се проявява по толкова различен начин при различните хора. Те обясняват и широката гама от проблеми с щитовидната жлеза. Например гушата се развива в резултат на първия вирусен щам от група 1. От друга страна, хипертиреоидизмът и болестта на Грейвс се причиняват именно от разновидностите на ЕБВ от групи 4 и 5. Това са агресивни щамове, които подтикват щитовидната жлеза да произвежда допълнителна щитовидна тъкан в самозащита, което от своя страна води до свръхпроизводство на щитовидни хормони. Щамовете на ЕБВ от групи 4 и 5 са причина и за рака на щитовидната жлеза (повече за това как се развива ракът на щитовидната жлеза очаквайте скоро в отделна статия – "Рак на щитовидната жлеза"). Междувременно доброкачествените тумори, възли и кисти могат да бъдат причинени от разновидности на ЕБВ от групи 2 до 6. А тиреоидитът на Хашимото и хипотиреоидизмът могат да бъдат причинени от всеки щам на ЕБВ от всяка група.

Стадии на вируса на Епщайн-бар

Както вече обяснихме, ЕБВ има четири стадия, а заболяването на щитовидната жлеза се развива в трети стадий. По-подробното разбиране на всички етапи може да ви помогне да разберете по-добре през какво сте преминали и какво искате да предотвратите.

Първи стадий: Латентен стадий

Когато човек се зарази за първи път с ЕБВ или когато се роди с него, вирусът е в кръвообращението и обикновено остава в спящо състояние. Ако сте заразени с ЕБВ, в този ранен етап, вероятно това не би било видимо. Най-тежките симптоми, които може да изпитате, са лека апатия, много лека умора и малко по-голяма податливост на настинки, простудни заболявания, възпалено гърло и болки в ушите. При някои хора с леки случаи на ЕБВ или при тези със силна имунна система вирусът ще остане в този латентен стадий, спящ в кръвообращението и причиняващ малък или никакъв дискомфорт, до края на живота им.

За тези, които са се заразили с по-силни щамове на ЕБВ, които в крайна сметка причиняват проблеми с щитовидната жлеза и други, това е само началото. В тези случаи вирусът тихомълком се размножава в кръвта, нараствайки в продължение на дни, седмици, месеци или много години, чакайки подходящите обстоятелства и подходящите отключващи фактори, за да може да се развие във втори стадий: мононуклеоза, последвана от инфекция на органи като черния дроб и далака.

Втори стадий: Стадий на война

ЕБВ често се пробужда и навлиза във втори стадий, който започва с мононуклеоза, когато човек се е разболял сериозно. Ето защо колежът е най-подходящото време студентите, които се забавляват до късно и учат, и чийто хранителен режим се е влошил, откакто са напуснали дома, да се разболеят от мононуклеоза. Сред всички болести, които се разпространяват в колежите и университетите, няма по-често срещана или по-разпространена от мононуклеозата – с други думи, вирусът на Епщайн-Бар в ранен втори стадий. Не е известно, че 70 % от всички студенти се разболяват от мононуклеоза в рамките на четирите години на обучение.

Напълно възможно е да се разболеете от мононуклеоза и преди или след колежа. Ако сега се сблъсквате с проблем с щитовидната жлеза и нямате спомен някога да сте имали мононуклеоза, помислете за възможността да сте се заразили като малко дете. Въпреки че в днешно време лекарите започват да диагностицират мононуклеоза при деца на 6-7 годишна възраст, традиционно тази диагноза се поставя на по-възрастните. В по-голямата си част се смята за “неправилно” или най-малкото необичайно да се диагностицира мононуклеоза при дете под шест годишна възраст, независимо какво показват кръвните изследвания. Това е класически регулаторен проблем в областта на медицината, който спъва напредъка. При бебетата и малките деца мононуклеозата често е била наричана погрешно "ревматична треска" или "жлезиста треска", въпреки че всъщност става дума за едно и също заболяване: втори стадий на инфекция с вируса на ЕБВ.

Това, което се случва по време на мононуклеозата е, че имунната система на тялото ви воюва с вируса на Епщайн-Бар. В този момент, вместо да е скрит, както в първия стадий, когато не е създавал никакви проблеми, сега ЕБВ започва да отделя химикал, който съобщава на имунната ви система, че има нашественик - това е като сигнал за бойна тревога. Целта на ЕБВ тук е да разруши лимфната ви система, защото това е защитният механизъм на тялото ви. Имунната ви система реагира, като изпраща идентификационни клетки, които да "маркират" клетките на вируса с хормон, който ги отбелязва като нашественици в кръвта и лимфата. След това тя изпраща клетки-войници, които да търсят и убиват маркираните вирусни клетки.

Докато се води тази битка, човек изпитва симптомите на мононуклеоза - от леки до тежки, в зависимост от това кой вирусен щам или разновидност има. Тези симптоми, като болки в гърлото, треска, главоболие и обрив, не са признаци, че тялото ви се бунтува срещу вас. Те всъщност са признаци на силата на имунната ви система, която се опитва да ви защити. Понякога тези симптоми се появяват и изчезват. Това е така, защото в определени моменти имунната система успява да овладее вируса, след това тя трябва да възстанови ресурсите си, за да води следващата битка.

Трети стадий: Стадий на щитовидната жлеза

На този етап някои хора преживяват нещо, което прилича на поредния лек пристъп на мононуклеоза. Това няма да се прояви като мононуклеоза в кръвните изследвания, защото вече сте имали мононуклеоза веднъж преди, така че лекарите най-вероятно ще забележат антителата, показващи минала инфекция и следователно ще определят, че не може да бъде едновременно активна.

Междувременно вирусът наистина става много активен отново, като изпълва черния дроб с токсини, които се освобождават в лимфната система и кръвния поток и объркват лимфоцитите, които защитават щитовидната жлеза. Това са лимфоцити, специално предназначени за областта на щитовидната жлеза (и сливиците, ако е необходимо). Медицинските проучвания и науката все още не са открили, че щитовидната жлеза има собствена персонална имунна система и че тези специфични за щитовидната жлеза лимфоцити са основна част от нея. С течение на времето вирусът ще отвлече вниманието и ще изтощи цялостната имунна система дотолкова, че собствената имунна система на щитовидната жлеза ще бъде призована да се разпръсне в други части на тялото, за да помогне, което в крайна сметка ще накара тези специални лимфоцити да напуснат областта на щитовидната жлеза. Това е все едно офицерите на генерала да се изтеглят от лагера, за да отидат на битка, оставяйки генерала изложен на опасност в палатката му. При положение че лимфоцитите на щитовидната жлеза са съсредоточени другаде, клетките на ЕБВ могат да се възползват и да проникнат в щитовидната жлеза.

След като вирусът се настани в щитовидната жлеза, симптомите на мононуклеоза ще изчезнат, тъй като вирусът започва да се заравя дълбоко в тъканта на щитовидната жлеза, причинявайки проблеми с нея, които толкова често се бъркат със стареене, автоимунни заболявания и менопауза. В този момент зрелите вирусни клетки всъщност са променили формата си, което им позволява буквално да пробиват тъканта на щитовидната жлеза, да убиват нейните клетки и да оставят белези.

Четвърти стадий: Стадий на мистериозна болест

Както и при прехода от втори към трети стадий, някои вирусни клетки остават назад и причиняват проблеми в този момент, дори когато вирусните клетки на предната линия са преминали в други области, за да създават проблеми там. С други думи, когато вирусът започне да влияе на човека неврологично, той обикновено продължава да уврежда щитовидната жлеза плюс да натоварва органите, към които се е насочил още във втори стадий. Епщайн-Бар може дори да премине от стадий три към стадий четири само за един ден, което означава, че може да започне да преследва щитовидната жлеза и централната нервна система почти едновременно.

За щастие, много хора никога не достигат до този стадий. С помощта на информацията в книгите на Лечителя Медиум можете да предотвратите разновидност на ЕБВ от първи, втори или трети стадий да достигне до този най-унищожителен стадий. А ако сте достигнали четвърти стадий, не се страхувайте - имате възможност да се излекувате. Битката може да бъде спечелена.

Тъй като все повече мутации си проправят път сред населението, много повече хора, на все по-млада възраст, ще стигнат до тук, до Четвърти стадий – ако нямат някой в живота си, който да сподели истината за тези състояния. Толкова много хора в тийнейджърска и ранна юношеска възраст се сблъскват със загадъчни симптоми като умора, объркване, тревожност, депресия, отчаяние, стомашни болки и „препускащи” мисли. Понякога тези проблеми се пренебрегват, понякога се обясняват с буйна младост, а понякога им се поставят диагнози като синдром на дефицит на вниманието/хиперактивност (СДВХ), биполярно разстройство, кандидоза или деперсонализация. Тези диагнози често се придружават от рецепти, които обаче често не помагат, защото не са насочени към истинския основен вирусен проблем. В редица случаи младите хора получават погрешни диагнози, а това, което наистина се случва за много от страдащите, е че те всъщност навлизат в четвърти стадий на ЕБВ.

Истинското предназначение на щитовидната жлеза

Тази малка жлеза в предната част на шията не е отговорникът за метаболизма, за какъвто я смятат всички. Хормоните на щитовидната жлеза, които са открити досега и тези, които предстои да бъдат открити, не контролират пряко теглото, не регулират глада, не разпалват либидото и не повишават енергията ви. Тази концепция за обмяната на веществата е твърде опростена и остаряла. Метаболизмът е просто наименование на древното откритие, че тялото е в постоянно състояние на вътрешен обмен и движение. Това е откритието, че сме живи. Това е един от онези общи термини, които прикриват факта, че за него все още не се знае много.

Истинската функция и предназначение на щитовидната жлеза всъщност е много по-интересна от съвременното медицинско разбиране за нея. Истината е, че щитовидната жлеза е информационният център на тялото. Тя е вторият мозък. Ето какво е най-интересното: дори когато е увредена от вируса на Епщайн-Бар или е отстранена по хирургичен път, щитовидната жлеза все още може да изпълнява тази основна задача. Тъй като и останалата част от ендокринната система е също толкова добре развита, тя може да замества другите части от нея.

В качеството си на център за данни щитовидната жлеза каталогизира всички маркери на хомеостазата в тялото ви. (Хомеостазата е състоянието на физиологично равновесие между различните системи на тялото ви - тя означава всичко, когато става въпрос за вашето здраве.) Щитовидната ви жлеза записва как изглежда, как се чувства и как действа балансът за всеки от вас. Съобщенията от всеки орган и всяка жлеза се предават на щитовидната жлеза – когато е необходимо, като оплаквания. Подобно на отдел "Човешки ресурси" в една компания, щитовидната жлеза обработва тези доклади, като събира и записва данни за това какво функционира добре в тялото ви, какво не функционира, кое е токсично и кое не.

След това, ден след ден, щитовидната жлеза използва паметта си за хомеостазата, за да изпраща вълни, подобни на радиочестоти (все още не са открити или измерени от модерната медицина), които делегират задачи и отговорности в цялото тяло, за да поддържат всичко в равновесие. Щитовидната ви жлеза, която е самозахранваща се и самодостатъчна, използва интелигентността си за вашата лична хомеостаза, за да я пресъздава непрекъснато вместо вас, така че когато една система на тялото е претоварена или компрометирана, друга се включва, за да компенсира. Тъй като щитовидната жлеза изпраща различни честоти на различните части на тялото според нуждите, тя може дори да им осигурява енергия - енергия, която все още не е претеглена или измерена от медицинските проучвания и науката.

Например, когато черният дроб губи сили поради заболяване, панкреасът трябва да работи по-усилено. Щитовидната жлеза улавя това съобщение и изпраща допълнителни честоти на черния дроб, за да го пренастрои и подкрепи, като същевременно дава на панкреаса допълнителна енергия за подкрепа.

Дори когато самата щитовидна жлеза е компрометирана, тя все още може да изпълнява тези жизненоважни функции.

Хормони на щитовидната жлеза

От всичко, което прави щитовидната жлеза, нейната най-малко важна задача е производството на хормоните тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Не забравяйте, че медицинските проучвания и науката само теоретизират за влиянието на Т4 и Т3 върху здравето. Функциите на тези хормони все още не могат да бъдат претеглени или измерени в нито една лаборатория или проучване. Физическото предназначение на Т4 и Т3 все още е медицинска загадка и никой няма право да признава или оспорва това. Това е още една теория, която се смята за истина и закон и вратата за нейното изследване е затворена - това Антъни Уилям нарича теория със затворена врата. Макар че медицинските среди досега смятат, че производството на тези хормони е най-важната функция на щитовидната жлеза, теоретизирайки, че тези хормони имат роля в метаболизма на всяка клетка, това не е така. Да, щитовидната жлеза има роля в регулирането на всички ваши клетки чрез работата си за насърчаване на хомеостазата, въпреки че това не зависи изцяло от Т4 или Т3.

Известните хормони на щитовидната жлеза не са най-значимите. Помислете за това: Ако недостатъчното производство на хормони на щитовидната жлеза наистина беше определящият аспект на толкова много заболявания на щитовидната жлеза, защо тогава заболяването нямаше да изчезне, когато някой започне да приема хормонозаместителни лекарства? Попитайте милионите жени, приемащи лекарства за щитовидната жлеза, дали откакто са започнали да приемат хормоните, вече не се борят с напълняване, косопад, трескавост, безсъние и т.н. надолу по списъка. Някои от тях може да са почувствали известно подобрение при приема на лекарствата – в повечето случаи, защото едновременно с това са подобрили диетата и програмите си за физически упражнения. Въпреки това преобладаващият брой от тези хора ще кажат, че симптомите им не са изчезнали. Това е така, защото тези симптоми са вирусни, а не хормонални, така че хормоните не ги поправят.

Т4 и Т3 все пак играят роля за вашето здраве. Науката не е наясно, че истинските им функции са да поддържат имунната система балансирана, за да предотвратят недостатъчна или прекомерна реакция на стимули, да помагат за поддържане на нивото на телесната температура и да подпомагат панкреаса. Много малко са обаче действителните симптоми, които се появяват, когато щитовидната жлеза не произвежда достатъчно от тези два хормона.

По същество Т4 и Т3 са стероидни съединения и когато щитовидната жлеза е недостатъчно активна и отслабва, тялото ви има вградени механизми за компенсиране на тази загуба. Щитовидната ви жлеза подава сигнал за помощ до останалата част от ендокринната система и други органи за подкрепа. Като начало, здравият, функциониращ черен дроб ще има "контейнер за съхранение" на Т4, който също може да преобразува в Т3, така че ще освободи тези хормони, ако щитовидната жлеза е недостатъчно активна и в затруднено положение. Всъщност преобразуването на Т4 в Т3 на първо място е много повече функция на черния дроб, отколкото на щитовидната жлеза. Ако сте чули, че имате проблем с преобразуването, знайте, че това е свързано с черния ви дроб - той вероятно е претоварен от ЕБВ, в комбинация с други токсини като пестициди и тежки метали или лекарства, отпускани по лекарско предписание. Дисфункцията на черния дроб е истинската причина за проблемите с преобразуването на хормоните на щитовидната жлеза.

Ако черният ви дроб е компрометиран поради ЕБВ или други фактори, панкреасът ви ще увеличи отделянето на хормона инсулин, за да помогне за превръщането на Т4 в Т3, както и производството на ензими, за да повиши храносмилателния процес. Освен това надбъбречните ви жлези ще се включат със собствена, специално създадена стероидна смес, за да заместят и имитират намалените хормони на щитовидната жлеза. (Тази адреналинова смес няма да бъде открита като хормон на щитовидната жлеза при кръвните тестове, тъй като е с леко различен състав. Тъй като никой не е наясно, че тялото има тази система за заместване на хормоните, кръвните изследвания не са предназначени да я откриват и тя остава извън радара). Крайният резултат е, че в повечето случаи сте защитени от усещане на последиците от пониженото производство на хормони на щитовидната жлеза.

Свързаните с щитовидната жлеза хормони, познати като тиреоид-стимулиращия хормон (ТСХ) и тиреотропин-освобождаващ хормон (ТОХ), също играят своята роля и организмът също има мощни начини да ги замества, когато нещо се обърка. ТСХ е звънецът в училището, който казва на всички да отидат в клас. Той се произвежда от хипофизата и има за задача да уведоми щитовидната жлеза да произвежда Т4 и Т3. А ТОХ от хипоталамуса е това, което казва на хипофизата да освободи своя хормон на първо място.

В този случай хипоталамусът е защитният механизъм на тялото ви. Ако се случи нещо, което да увреди хипофизата, хипоталамусът всъщност може да имитира ТСХ, призовавайки щитовидната жлеза да произвежда Т4 и Т3. Това е още една от резервните системи на организма. В редки случаи вирусът на Епщайн-Бар атакува хипоталамуса, прекъсвайки този процес, но това се случва много рядко.

Най-важното в работата на щитовидната жлеза е нейната функция на институционална памет и миротворец между всички органи и жлези и за това не са необходими Т4 или Т3 или техните сигнализатори ТОХ или ТСХ. По-скоро щитовидната жлеза произвежда два допълнителни тиреоидни хормона, които все още не са открити от медицинските проучвания и науката: Антъни Уилям ги нарича R5 и R6. (Има голяма вероятност научните изследвания също да ги нарекат така, макар че дори и да им дадат друго име, те ще бъдат същите хормони). Те играят ключова роля в радиоподобните честоти, които щитовидната жлеза излъчва в своите съобщения и мониторинг на организма.

Тук са налице още мерки за безопасност. Тези хормони практически не могат да бъдат изчерпани, а освен това черният дроб съхранява резервни запаси от тях. И както при другите хормони на щитовидната жлеза, надбъбречните жлези могат да произвеждат адреналинови смеси, които имитират R5 и R6, когато е необходимо.

Склонни сме да се придържаме към това, което знаем, и да се съсредоточаваме върху него. Подобно е на това, че слънчевата светлина ни осигурява цял набор от ползи за здравето, но все пак вниманието е насочено само към витамин Д. Медицинската фиксация върху настоящите лекарства за щитовидната жлеза плюс известните хормони Т4, Т3, ТСХ и ТОХ един ден ще отшуми, тъй като ще се появят нови изследвания за допълнителните хормони на щитовидната жлеза и истинската, основна функция на щитовидната жлеза в тялото ви. В момента все още сме на ниво: "Ето, вземете тази свинска или синтетична щитовидна жлеза и вървете по пътя си". Дотук сме стигнали за повече от 100 години. Някой ден медицинските проучвания ще съберат липсващите части пъзела за истинското предназначение на щитовидната жлеза в организма. Междувременно вие го знаете, а това е от решаващо значение за вашето излекуване.

Връзката с надбъбречните жлези

А сега обратно към вируса на щитовидната жлеза. Какво означава всичко това във връзка с ЕБВ? Че сте изключително устойчиви. Въпреки всички смущения, които вирусът се опитва да създаде, насочвайки се към щитовидната жлеза, той не може да я унищожи. Вашата щитовидна жлеза и резервните системи, които я поддържат, са твърде развити за ЕБВ. Дори ако щитовидната ви жлеза я няма, защото вирусът я е увредил толкова много, че сте я отстранили по хирургичен път или сте я "убили" с радиоактивен йод, тя все още може да върши своята работа.

Цялата тази компенсация, която организмът трябва да направи, когато ЕБВ преследва щитовидната жлеза, създава някои проблеми на други места. Първо, атаката на ЕБВ разтърсва имунната система, след което започва да я изтощава. Това е една от целите на ЕБВ: да се опита да наруши хомеостазата и да изхвърли имунната система.

А когато щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони, надбъбречните жлези (най-важната част от ендокринната система) трябва да изтласкат заместващия стероид, за който споменахме по-рано. Това е наистина забележителен процес: Представете си надбъбречните жлези като най-напредналия готвач или химик на планетата, който може да формулира точна рецепта, за да имитира липсващата съставка. Наистина е забележително как тези фалшиви хормони на щитовидната жлеза всъщност са променящи формата си химикали, които заместват точно това, от което се нуждае тялото ви. Ето защо хората могат да се разхождат с хипотиреоидна жлеза и да не изпитват нито един симптом - дори от скрития ЕБВ. Надбъбречните жлези едновременно компенсират ниските хормони на щитовидната жлеза и ви дават допълнителен сок, за да функционирате, докато вирусът се опитва да ви изтощи. Независимо от това колко са изтощени или уморени надбъбречните ви жлези, те винаги ще компенсират щитовидната жлеза. Този механизъм е заложен в човешкото тяло и единственият фактор, който може да попречи, е ако нещо ужасно се случи с надбъбречните жлези и ги загубите напълно.

Този процес на компенсиране на надбъбречните жлези е напълно необходим. Без него не бихте могли да функционирате. Недостатъкът е, че, както вече споменах, вирусът на Епщайн-Бар обича целия този допълнителен адреналин; той е една от любимите му храни. Така че, дори и тялото ви да върши чудодейна работа, за да се поддържа в равновесие, така че да можете да преживеете всеки ден, ЕБВ не е готов да се откаже. Той все още е гладен и все още се е прицелил в централната ви нервна система - освен ако не знаете как да го спрете.

Важна стъпка в разбирането на ЕБВ достатъчно добре, за да го спрете, е да откриете как и защо се проявяват вашите специфични симптоми и състояния. Сега, когато знаете за отключващите фактори на ЕБВ, за неговите видове и стадии, както и за това колко мощни са щитовидната жлеза и системите, които я поддържат - сега, когато виждате, че щитовидната жлеза никога не е стояла зад заболяването ви, е време да видите подробностите за това как вирусът през цялото време е стоял зад вашите симптоми и състояния. Предстои ви да откриете един от най-важните елементи на това как най-накрая да се излекувате.

За статията са използвани материали от книгата на Антъни Уилям "Изцеление на щитовидната жлеза". Очаквайте скоро в нашия блог, още статии по темата!

Други статии за щитовидната жлеза: 

“Заболявания на щитовидната жлеза – как започва всичко”;
“Заболявания на щитовидната жлеза – обяснение на вашите симптоми (част 1)”;
“Заболявания на щитовидната жлеза – обяснение на вашите симптоми (част 2)”;
“Заболявания на щитовидната жлеза – обяснение на вашите симптоми (част 3)”;
“Заболявания на щитовидната жлеза – допълнителни усложнения (част 1)”;
“Заболявания на щитовидната жлеза – допълнителни усложнения (част 2)”;
“Рак на щитовидната жлеза”;
“[Видео] Имате ли тиреоидит на Хашимото? – говори Антъни Уилям”;
“Антъни Уилям за безсънието и проблемите със съня при заболявания на щитовидната жлеза”;
“Съветите на Антъни Уилям за лечение на проблеми със съня и защо лошите сънища са добри”;
“Защо жените са по-податливи на заболявания на щитовидната жлеза”;
“90-дневна терапия за щитовидната жлеза на Лечителя Медиум (част 1)”;
“90-дневна терапия за щитовидната жлеза на Лечителя Медиум (част 2)”;
““Гадаещите тестове” за щитовидната жлеза”;
“Антъни Уилям за лекарствата за щитовидната жлеза”;
“Антъни Уилям за живота без щитовидна жлеза”;
“Антъни Уилям разкрива истината за йода”;
“Антъни Уилям разкрива истината за цинка”;
“Мощни лечебни храни за щитовидната жлеза”;
“Кои храни да избягваме при заболявания на щитовидната жлеза”;
“Лечебни билки и хранителни добавки за щитовидната жлеза”;
“Как сокът от целина помага при заболявания на щитовидната жлеза”;
“Чай за лечение на щитовидната жлеза”;
“Лебен бульон за щитовидната жлеза”;
“Лечебен сок за щитовидната жлеза”;
“Лечебно смути за щитовидната жлеза”.

Подобни публикации

[Видео] Антъни Уилям прави зелено смути и шокова терапия с новия Микро-Ц Immune Power
[Видео] Антъни Уилям прави зелено смути и шокова терапия с новия Микро-Ц Immune Power
Добавете новият Микро-Ц Immune Power на прах на Vimergy® към зеленото си смути или Шоковата терапия с витамин Ц за по-дорбо здраве на кожата
Прочети още
[Видео] Страдате ли от фибромиалгия? – говори Антъни Уилям
[Видео] Страдате ли от фибромиалгия? – говори Антъни Уилям
Болките, схващанията, чувствителността, умората и сковаността при фибромиалгия са резултат от невротоксините от четвърти стадий на вируса Еп
Прочети още
[Видео] Имате ли тиреоидит на хашимото? – говори Антъни Уилям
[Видео] Имате ли тиреоидит на хашимото? – говори Антъни Уилям
Това състояние се причинява от вируса Епщайн-Бар (ЕБВ), който се загнездва в щитовидната жлеза. Причинява увреждане на клетките, тъй като пр
Прочети още

Този блог, неговото съдържание и всички свързани с него материали са представени само с информационна цел и не заместват медицински съвет, диагноза, лечение или предписание. Нищо, което се съдържа в този блог или е достъпно от него, не трябва да се счита за медицински съвет, диагноза, лечение или предписание, нито за обещание за ползи, претенция за излекуване, правна гаранция или гаранция за резултатите, които ще бъдат постигнати. Никога не пренебрегвайте медицински съвет или не отлагайте търсенето му заради нещо, което сте прочели в този блог или в някой от свързаните материали. Природник ЕООД и неговият екип не са медицинкси лица и нямат претенции да предоставят здравни услуги. Консултирайте се с лицензиран здравен специалист, преди да промените или прекратите каквито и да било настоящи лекарства, лечение или грижи, или да започнете каквато и да било диета, упражнения или програма за добавки, или ако имате или подозирате, че може да имате здравословно състояние, което изисква медицинска помощ. Агенцията по храните и лекарствата на Р. България не е оценила нито едно изявление, твърдение или представяне, направено в този блог или достъпно от него или от който и да е свързан материал. Съдържанието на този блог и всеки свързан материал не отразява непременно мнението на Природник ЕООД или на основния автор и не е гарантирано, че е правилно, пълно или актуално. Тази статия може да съдържа връзки към други ресурси в интернет. Тези връзки са предоставени като цитати и помощни средства, които да ви помогнат да идентифицирате и намерите други интернет ресурси, които може да представляват интерес, и нямат за цел да заявят или да означат, че Природник ЕООД или главният автор препоръчват, одобряват, подкрепят, спонсорират или са по някакъв начин свързани или асоциирани с което и да е лице или организация, свързани с материала, към който е препратка, или са законно упълномощени да използват търговско име, регистрирана търговска марка, лого, юридически или официален печат или символ, защитен с авторско право, който може да е отразен в материала, към който е препратка.